Процесът на раждане на новата руска култура (Невидимият град)

Невидимият град – духовна биография на руския народ е книга на Хари Салман.

Оригинал: De onzichtbare stad, Kok Agora, Kampen, Холандия, 1996. При въпроси по книгата, за автора и т.н. се обръщайте към Крум Сяров.

В тази книга показах, как различни сили оказват влияние на руската култура с течение на времето. Те я оформят, но и деформират. Собственият път на Русия се вижда едва в реакциите след тези влияния. Така народът се развива от физическото си раждане през раждането на народностната си душа, а за вбъдеще и до раждането на народностния си Дух. В тази динамика можем да разграничим различни фази, в които се открояват първите крачки по собствения руски път.

В първата фаза, от около 700 до около 1380, руската култура получава своята форма чрез влиянието от Скандинавия (социален ред), Византия (православието), България (Богомилите и вътрешната църква) и от степта (политическия ред на хазари и монголи). В тези периоди „светото стадо“ на руския народ на север и североизток развива своя собствена култура. Най-важният нейн знак е пълното възприемане на християнството – светци, отшелници, зографи.

През втория период, от 1380 до 1689, влиянието идва предимно от други сили – от Константинопол и Рим (йерархичния държавен модел и религиозната теокрация), Западна Европа (търговския капитализъм) и Средна Европа (хуситите и розенкройцерите). Реакцията на руския народ е търсенето на „истинския цар“ и бягство отвъд Волга в търсене на Духовния Китеш и новия Израел.

Третият период, от 1689 до 1917, показва още по-голямо влияние на тези сили – Италия и Франция (йерархическото мислене и йезуитите), Англия (икономическото развитие) и Средна Европа (Розенкройцерите, немското мислене на идеализма, но и пруската милитаризация и бюрокрация). Руската култура реагира с мистично оживление, преселения на изток (също и в Сибир) и създаване на руската идея, с която Русия иска да помири европейските противоположности.

В четвъртия период, след 1917, вече няма влияние от Средна Европа. Вместо това има силни влияния от Запада и от Азия. Носителите на руската култура бягат от страната, местят се по периферията й – Кавказ и Сибир или са в лагерите. Това води до нейното раздробяване.

Руският народ не намира пряка връзка с Европа след социалистическия експеримент и е уязвим за националистически и фашистки идеологии (Жириновски, например). Религиозното и национално съзнание оживява. Много руснаци смятат, че апокалипсиса е близо. В него силите на злото ще предизвикат руската душа и ще се опитат да я унищожат. Те имат, благодарение на Соловьов и Андрейев, чувството, че антихриста седи пред вратата, но и че повторното идване на Христос е близо. Според тях това всичко е станало възможно заради руската революция. Рудолф Щайнер потвърждава тези предчувствия – според него Второто пришествие е многовековен процес, който започва през 1933 (бележка на преводача – тук се има най-вероятно предвид възкачването на власт на Хитлер) с един малък апокалипсис, който обаче няма да доведе до края на времената. През новото хилядолетие хората ще се сблъскат със силата на сатаната, преобразена в човешки облик.

Подобни творби

  • Все още няма други подобни творби

This entry was posted in За Духа и Душата. Bookmark the permalink.

Comments are closed.