Предизвикателството за Средна Европа (Невидимият град)

Невидимият град – духовна биография на руския народ е книга на Хари Салман.

Оригинал: De onzichtbare stad, Kok Agora, Kampen, Холандия, 1996. При въпроси по книгата, за автора и т.н. се обръщайте към Крум Сяров.

През 9-ти век викингите на Рюрик идват от южна Дания в Русия, за да установят ред в страната и да властват на славяни и финландци. Въпросът за реда се поставя все още и може да бъде решен само по един начин, който да помага за развитието на народа. Който действа от собствен интересен или по едностранчив модел, може само да навреди на страната. Начинът е да се помага на индивидуални руснаци да разгърнат вътрешната си сила. Тогава те като независими хора ще могат да разрешат неприятностите си и да помогнат на обществото си да се подреди, за да може да се изгради социална инфраструктура и правова държава, която да осигури възможността за обикновен човешки живот. Освен това Русия се нуждае от помощ, за да може да започне отново да се отнася отговорно със Земята и да я обработва здравословно, за да може и да се изхранва от нея, а хората да са здрави.

Ако тези задачи бъдат предоставени на американците, то тогава Русия със сигурност ще се превърне в развиваща се държава. Западът няма интерес да има силна и благоденстваща Русия, която заедно с Украйна отново може да се превърне в житницата на Европа. За да осигурим на нашите европейски съграждани едно достойно човешко съществуване се налага да възстановим здравеопазването, образованието, селското стопанство, науката и местната икономика. В противен случай държавата няма да може да се измъкне от бедността и я очаква залезът на руския народ. Както и Африка, Русия бива вече отписана и остава интересна само с природните си ресурси. (бележка на преводача – не можем да не забележем, че въпреки всички негативни последствия от ерата Путин през последните 15 години, то страната постепенно се съвзема и се създава ред. Въпросът е дали той е достатъчен, за да има сигурност за гражданите и те да могат да се развиват свободно).

В днешната политическа обстановка има слаба надежда, че корупцията и престъпността ще бъдат лесно преодолени. Тези обществени проявления показват една корумпирана воля и неспособност за действия, основани на самостоятелна морална преценка. На много хора им липсва силата да се изправят и да вземат решения от позицията на едно по-високо съзнание. Вътрешният цар е още в дълбок сън. В Средна Европа самосъзнанието е на по-високо ниво, но това не означава, че хората там вече са преодолели материализма или че са готови да предложат алтернатива на западното общество. Това трябва тепърва да се случи.

Средноевропейския човек се намира често в съня, в който руснака е пости постоянно, и тогава той е отворен за всичко, което идва от будния Запад (или Юг) през 20-ти век. Така той няма силите и будността да преобразува тези влияния чрез Духовното си съзнание. Петър Велики и Горбачов не намират Духовна помощ за плановете си в Средна Европа. Те се насочват на Запад и донасят от там модели, които могат да имат за Русия само разрушително въздействие. Средна Европа е можела да играе една посредническа роля.

През вековете връзките между Централна Европа и Русия биват прекъснати отново и отново. Средноевропейските Духовни течения са осъществили все още малко влияние за събуждането на Русия, а след 1917 биват напълно заменени с азиатски влияния. Религиозната философия в началото на 20-ти век е опит за създаване на Духовна сватба между Русия и Средна Европа в рамките на официалната култура. Соловьов и Бердяйев са силно повлияни от Якоб Бьоме и немската философия; Бели е ученик на Щайнер; Флоренски развива в традициите на Гьоте една Духовна философия за природата; а Булгаков показва в своята теология значителни следи от изучаването на антропософията.

Едно продължение на религиозната философия, което не е затворено в границите на православието и е въодушевено от средноевропейското мислене за събуждането на Духа, може да бъде наблюдавано в продължение на много години само при емигрирали философи като Иван Илин и Георги Фьодоров или при забранени писатели като Солженицин. Днес тази философия въодушевява културни дейци като Димитри Лихачов, Сергей Аверинцев и Виктор Бъйчков. Лихачов е бил депортиран от 1928 до 1931 на островите Соловьетски.

Антропософията, която в Русия има силен мистичен характер, започва да става през последните години все по-известна. Руското антропософско дружество не съществува след 1923 (бележка на преводача – през 1990 работата му е възстановена или поне това е така според сайта http://www.rusanthroposophia.org/ В мрежата могат да се намерят обаче и други дружества, които се занимават с антропософия. Трудно е да се каже дали има едно официално, но и не това е най-важното. Хубавото е, че има занимаващи се с антропософия хора). Практическото приложение на антропософията тепърва започва (бележка на преводача – същото може да се каже и за България. Според мен обаче е важно да наблягаме на практическото приложение на Ученията на Богомилите и Дънов, като ги обогатяваме с концепциите на антропософията. Прякото прилагане на антропософията на Щайнер най-вероятно не е приготно за българо-славянските народи и няма да доведе до желаните резултати. Трябва да се има предвид, че Дънов и Щайнер са живели по едно и също време и надали е случайно, че на нас, българите и славяните, ни е дадено Учението на Дънов. То със сигурност е по-добре смелено за нас).

Подобни творби

  • Все още няма други подобни творби

This entry was posted in За Духа и Душата. Bookmark the permalink.

Comments are closed.