Реч на Вандана Шива при връчване на награда за цялостен житейски принос

Реч на Вандана Шива при връчване на Награда за цялостен житейски принос, 9.12.1993г.

Превод за ОМ от английски език: Рослава Стоянова

„РАЗНООБРАЗИЕ И СВОБОДА”

Уважаеми гости, почитаеми членове на Парламента, дами и господа,

Четири страсти направляваха дейността ми през последните две десетилетия – стремеж към знания, жажда за свобода, загриженост за справедливостта и дълбока любов и преклонение пред природата.

Стремежът към знания и любовта към природата ме запалиха по физиката. Все пак именно физиката трябваше да ми обясни основните принципи, на които се крепят процесите в природата според повечето учени. Само че не успя и затова се насочих към философия на науката в търсене на отговори на фундаменталните въпроси в квантовата теория. Взаимодействието с движението Чипко разшири спектъра на моите интелектуални търсения и прибави към него екологията и активизма, воден от грижа за социалната справедливост. Стремежът ми към свободни търсения и загрижеността ми за хората и природата, ме накараха да напусна тесните рамки на научните среди, където дисциплините са отделени една от друга, където знанието е отделено от действието, но е тясно свързано с властта. През 1982г. изоставих научната си кариера и се посветих на мечтата да изградя един независим изследователски институт, който да генерира нов вид знания, които да служат на слабите, а не на силните на деня. Институт, който няма да черпи всичките си идеи от западните университети и международните институции, а ще бъде отворен и към знанията на местните хора. Институт, който ще разруши изкуствената граница между експерти и неспециалисти, между обект и субект.

Не стартирахме с големи дарения и големи офиси. Започнахме от един навес за крави в Дехра Дун, после се разширихме, наемайки един гараж в Бангалор. Постепенно заздравихме взаимоотношенията си с местната общност и задълбочихме познанията си за местните екосистеми.

Все повече ми се струва, че основната заплаха за природата и хората днес идва от централизирането и монополизирането на властта и контрола, което неизменно води до едностранчивост и до т.нар. „Монокултура на ума”. Монокултурата на ума смята всяко разнообразие за болестно състояние и създава принудителни структури, които да моделират този свят, богат на различни култури и природни дадености, според категориите и вижданията за една класа, една раса и един пол на един единствен природен вид.

Това води до едновременна колонизация на биоразнообразието, на жените и на Третия свят. Според мен единственият начин да се противопоставим и на трите е като следваме активна политика на разнообразяване. Монокултурите създадоха един жесток световен ред, защото насилието е присъщо на превръщането на едни разнообразни, самоорганизиращи се естествени системи в централно контролирано и еднородно общество. Монокултурите първо проникват в ума, а после и в земите. Монокултурата на ума създава модели на производство, които разрушават разнообразието и легитимират унищожението, като форма на развитие и растеж. От гледна точка на монокултурата на ума, производителността и добивите се повишават, когато разнообразието бъде изтрито и заменено от еднообразието. Но от гледна точка на разнообразието, монокултурите се основават на спад на добивите и производителността. Те са системи, които водят до обедняване както в количествено, така и в качествено отношение. Подобни системи са нестабилни и неустойчиви в дългосрочен план. Монокултурите се разпространяват не защото произвеждат повече, а защото осигуряват по-голям контрол. Тяхната експанзия е обвързана с политиката и с властта, а не с обогатяването и подобряването на системите на биологичното производство. За силните, монокултурите са инструмент на властта и контрола. За слабите и за природата, монокултурите носят само бедност. Монокултурите могат да бъдат поддържани единствено чрез високи нива на външен контрол и входящи ресурси. От екологична гледна точка това води до ерозия, намаляване на природните ресурси и замърсяване на земята, водата и атмосферата. От политическа гледна точка, това води до централизирани авторитарни и контролни структури.

Откриването на връзките между ерозията на биологичното и културното разнообразие (изразяваща се в етнически и религиозни борби или централизирано управление), отнема все по-голяма част от времето ми през последните години, когато непрестанно ставаме свидетели на това как поредното кътче от Земята потъва в необратима и жестока гражданска война.

Устойчивост, справедливост и мир може да има едва тогава, когато разнообразието се превърне в основен движещ фактор на производството. Ако то продължава да разчита само на еднообразието и хомогенизацията, жените, хората от Третия свят и природата ще си останат все така маргинализирани и все повече общности ще бъдат обхванати от вълни на нарастващо насилие, от което няма измъкване.

Зелената революция бе пример за умишлено унищожение на разнообразието. Новите биотехнологии преповтарят и задълбочават тенденциите вместо да ги променят.

Освен това новите технологии в комбинация с монопола върху патентите и интелектуалната собственост заплашват да превърнат разнообразните форми на живот в обикновена суровина за индустриалното производство, осигуряващо ограничени печалби за ограничен брой хора. Под заплаха е не само свободната и устойчива икономика на дребните земеделци и производители, разчитащи на биоразнообразието, но и самото право на организмите да се възпроизвеждат сами.

С нарастването на интереса ми в тази област, семенцето започна да се оформя и се превърна в символ на свобода в тази епоха на манипулации и монопол върху живота и неговото разнообразие. От етична и екологична гледна точка, неограниченото разработване на биотехнологии, ни осигурява нови инструменти за манипулация, а патентите ни дават нови начини за установяване на монопол върху онова, което в самата си природа е свободно. Спомням си за Чакръка на Ганди, който се превърна в толкова важен символ на свободата, не защото е голям и могъщ, а защото е малък и може да оживее в знак на съпротива и в най-малките домове, и в най-бедните семейства. Силата се криеше в малкия му размер.

Семето също е малко. То символизира разнообразието. То въплащава свободата да си жив. Семето все още принадлежи на всички дребни фермери в Индия. Правото на събиране и засаждане на семена означава много повече от независимост за фермерите от големите корпорации. То означава свобода за разнообразните култури и независимост от централизираните методи за контрол. Семето обединява екологичните и социалните въпроси. Смятам, че в този период на повторна колонизация, чрез „свободна търговия”, то може да играе ролята, която изигра Чакръкът на Ганди.

Заедно с движенията, с които работя от години, създадохме национална програма за запазване на разнообразието от семена и посеви. Нарекохме я „Навданя”, което буквално означава „девет семена” и е красив символ на богатството и разнообразието в природата.

През 1991г. започнах да се свързвам с различни земеделски организации, да ги предупреждавам за опасните тенденции, да работя заедно с тях за защита на правата на земеделците свободно да съхраняват, използват, обменят и модифицират семена. През февруари 1992г. с Карнатака Райя Раита Сангха (KRRS) организирахме национална конференция за GATT и земеделие. По време на голяма среща на земеделците, организирана от KRRS през октомври 1992г. в Хоспет, бе поставено началото на Сатйграха за семена. Това движение възникна като следствие от политиката на Ганди за Стяграха – борба за истина, основана на несъдействие на несправедливите държавни режими. През март в историческата Червена крепост в Делхи проведохме общо събрание, което протече под ръководството на националната земеделска организация, Бхаратия Кисан Юниън. Тази година в Деня на независимостта, 12.08, фермерите празнуваха, настоявайки за своето право на „колективна интелектуална собственос” (Samuhik Gyan Sanad). На 2.10.1993г., в Бангалор празнувахме една година от създаването на Стяграха за семена заедно с още 500 000 фермери. В знак на солидарност на събитието просъстваха и земеделци от различни страни от третия свят, както и учени, които работят върху въпроси като правата на земеделците и устойчивото земеделие.

За нас защитата на местните семена е нещо повече от съхраняване на суров материал за биотехнологичната индустрия. Разнообразните семена, които постепенно биват унищожавани, носят в себе си и един нов начин на мислене за природата, както и един нов начин за задоволяване на нуждите ни. Еднообразието и разнообразието се отнасят не само за начина, по който засяваме земите си, но и за начина ни на мислене и начина ни на живот.

Съхранението на биоразнообразието изисква преди всичко да позволиш на алтернативите да процъфтяват както в обществото, така и в природата, в икономическата система и в знанията. В днешно време култивирането и съхранението на разнообразието не е лукс, а въпрос на оцеляване и необходимо условие за свободата на малки и големи.

Благодаря ви!

Подобни творби


This entry was posted in За Обществото and tagged , , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.