Реч на Кари Дан при връчване на Награда за цялостен житейски принос (1)

Реч на Кари Дан при връчване на Награда за цялостен житейски принос, 9.12.1993г.

Превод за ОМ от английски език: Рослава Стоянова

Уважаеми гости, почитаеми членове на Парламента, дами и господа,

Много съм благодарна и за мен е истинска чест да бъда в тази страна.

Бих искала да благодаря на Комисията на Наградата за цялостен житейски принос и на всички хора, които работиха усилено, за да мога аз, коренният жител на една далечна страна, да стана носител на тази награда. Аз съм само един от многобройните членове на племето шошони, които се борят за правото си да живеят в земите на своите деди така, както са живели и те. Правото да следваме своите вярвания, на които ни учи нашият Творец.

Аз съм част от племето шошони, коренните жители, обитаващи земите в сърцето на Невада. Родена съм и отраснах там, следвайки традициите на своя народ. Работя усилено и изкарвам прехраната си като отжлеждам животни в земите на западните шошони. Прекарала съм почти целия си живот сред посевите и добитъка.

Ние, хората, децата на земята, имаме различни култури, традиции и езици и всички ние бихме искали да ги съхраним, защото те ни определят и ни отличават от другите.

Коренните жители вярват, че земята ни е наша Майка, така както Швеция, тази малка част от Европа, е ваша Майка. Нашата Майка ни дава всичко, от което се нуждаем. Тя ни храни, дава ни дрехи и подслон, прегръща ни и ни учи.

Положението ни в момента е такова, че няма начин да забравим или игнорираме миналото. Ако го направим, все едно пренебрегваме настоящето си. Днес може би едва половината от западните шошони обитават земите, където са живели нашите предци преди хиляди години. Много хора от нашето племе все още поддържат живи и предават на своите деца традициите, оцелели след множество зверства.

Идвам от земи, които всички вие наричате САЩ – една страна, изградена на базата на множество национални идентичности. От нея до вас постоянно долитат думи, като свобода, възможности и преследване на щастието.

Предполгам, че класическият образ на Америка е една страна, в която хора от всякакви националности идват, за да следват мечтите си и да се радват на лична свобода. Много от тези имигранти идват от държави с репресивни режими и се надяват да намерят една демократична нация, основана на конституционни права и човечност.

Ние, коренните жители, сме устояли на десетки вълни от чуждестранни нашествия – испанци, англичани, германци, французи, едва ли има нация по света, която да не е минала през земите ни. Наричат ни Новия свят. Но този Нов свят е бил и все още е населен с коренни племена. С хора, които са имали своя цивилизация, живели са в хармония с природата и са уважавали всички форми на живот. Дори са посрещнали с отворени обятия първите испанци, а Колумб описал мястото като рай, поне преди да открие златните статуетки и да установи, че местните не са християни. От тогава насам коренните жители на западното полукълбо се описват като варвари, езичници, неверници и отношението към тях е като към животни.

След като открили златните статуетки, испанците направо полудели и унищожили нашата цивилизация. „Тази златна треска все още продължава.” Днес земите на западните шошони биват разкъсвани в името на златото. Милиони литри безценна вода се изливат всеки ден, за да могат машините да достигнат до микроскопичните златни жилки. За извличането на този метал, унищожил нацията ни, се използват опасни химикали, като цианид, които днес унищожават и Майката земя.

Всеки може да стане американец, но нека преди това погледне под повърхността на нещата и види големия брой коренни жители, които политическите лидери на САЩ не признават за хора. Нека види съдебната система, която отказва да признае правата ни върху земите на нашите предци. Нека види Министерството на правосъдието и неговите адвокати, които и до днес твърдят, че коренното население има право единствено да ловува и да събира храна, така както правят животните. Всъщност както можете да видите от решението на Върховния съд срещу сестрите Дан, съдебната система на САЩ ни отне дори и това право – да изкарваме прехраната си чрез лов.

За повечето здравомислещи коренни жители, САЩ не е страна, в която се претопяват всички народи, а един врящ казан. Ясното синьо небе бе заменено от киселинни дъждове, в които вяроятно вече има следи от цианид и радиокативност, които убиват всички форми на живот, както на земята, така и в реките. Вече нямаме чисти, прохладни води, а мръсни потоци и – вярвате или не – след като не можем да пием водите им, ние ще сме следващите, които ще бъдат унищожени! Земите, върху които се провеждаха ядрени опити, ще бъдат замърсени с радиация в продължение на хиляди години. За мен ядрените тестове не са въпрос на национална сигурност, а смъртна присъда срещу цялата нация, срещу нашите деца, срещу още неродените бебета и срещу всяка една форма на живот.

Откровено казано за мен това вече не е земя на множество възможности, а земя, опустошена от правила и закони, които ограбват обикновените хора; земя, която се е засилила към пълна икономическа катастрофа, ако не и политически диктаторски режим.

САЩ и международните корпорации, търсещи злато, уран, въглища, петрол и т.н., нахлуха в земите на коренното население и продължават да ги ограбват, използвайки като предтекст законите или политиката. Методите им не са се променили много в сравнение с миналото, когато директно убиваха, нападаха, заразяваха ни нарочно с едра шарка. Днес те използват правни манипулации, за да откъснат хорат от родните им земи и домовете им.

През 1963г. САЩ и западните шошони подписват споразумение. Споразумение за мир и приятелство, известно като споразумението от Ръби Вали. Този договор дава на САЩ правото да преминава през земите на запдните шошони. Това споразумение не им дава право на собственост – нека повторя – НЕ ИМ ДАВА ПРАВО НА СОБСТВЕНОСТ върху каквато и да била част от нашите земи. От 1863г. насам споразумението не е било допълвано или променяно. То все още си е в първоначалния си вариант и е напълно валидно.

Актът Доус от 1887. Един расистки акт, който ни е напълно чужд и е бил приет под формата на либерална реформа. Истинският мотив и реалната му цел е била да съсипе традициите ни, свързани с общностното управление на земите. Хората са били принуждавани да приемат американско гражданство, за да могат да продадат земите си на белите за пари, оръжие или алкохол. След приемането на този акт близо 2/3 от индианските земи преминават в ръцете на белите.

Законът за гражданството от 1924г. Този закон нанася последния удар върху суверинитета на коренните жители, които все още не са се сдобили с американско гражданство след акта Доус.

Актът Уийлър-Хауърд и Актът за реорганизацията от 1934г. Тези закони са били изготвени без участието и знанието на коренните жители. Били са им наложени от американското правителство, за да им нанесат поредния удар и да ги унищожат веднъж завинаги. Традиционните местни правителства биват заменени от племенен съвет, чиято структура и модел копира американските корпоративни директорски бордове. Тези съвети са изцяло под контрола на САЩ, на Министерството на вътрешните работи, а в миналото – под контрола на Министерството на войната! Тези закони разделят коренните жители на два лагера – традиционалистите и IRA. Племенните съвети на IRA са пионки в ръцете на американското правителство. Малък брой хора бяха избрани и обучени от BIA, която ги превърна в егоисти и расисти.

Тези така наречени IRA индиански правителства играят по свирката на американското правителство и се възползват от всяка възможност да сключват сделки под масата с международни корпорации. Дори в някои случаи САЩ сами сключват с тези корпорации сделки, които засягат ресурсите на коренните жители. Злато, въглища, уран, петрол и т.н., а отскоро и MRS и радиоактивни отпадъци. А ядрените опити? Защо Министерството на енергетиката все използва земите на индианците за провеждането им, размахвайки пред носовете ни пари за примамка. Дали защото коренните жители живеят в бедност и се намират на най-ниското икономическо стъпало? В същото време чрез BIA Министерството на вътрешните работи окуражава индианците да приемат отпадъците, които никой друг не иска. В земите на западните шошони тече проект за изграждане на най-голямото депо за ядрени отпадъци – въпреки високия риск от земетресения в този район и въпреки съпротивата на местните хора.

Подобни творби


This entry was posted in За Обществото and tagged , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.