Реч на Кари Дан при връчване на Награда за цялостен житейски принос (2)

Реч на Кари Дан при връчване на Награда за цялостен житейски принос, 9.12.1993г.

Превод за ОМ от английски език: Рослава Стоянова

Акт на комисията по жалбите на индианците (ICC) от 1948г. ICC беше комисия, а не съд. ICC никога не е имала и все още няма никакво право да отнема или ограничава правото на собственост върху земите ни.

Макар познанията ми по английски да са ограничени, доколкото разбирам функцията на ICC е била да компенсира индианците за щетите, нанесени на техните земи и за земите, от които те доброволно са се отказали. Комисията никога не е имала право да погасява правото на собственост върху земите.

ICC е създадена от правната кантора Уилкинсън (същата, която е имала множество индианци сред клиентите си). Адвокатите от тази правна кантора уж представлявали много индианци. Но и получавали хонорар в размер на 10%.

Именно поради тези причини те далеч надхвърлили правата си. Тъй като ICC нямала право да погаси правото на собственост, комисията твърди, че земята е била отнета, дори и когато това не е така. Адвокатите не са защитавали западните шошони, те са имали единствено финансов интерес. Затова са спорели с нас, заплашвали са ни, лъгали са ни и чисто и просто са ни измамили, а т.нар. попечител, Министерството на вътрешните работи, е било в тайно споразумение с тях.

Адвокатите реално са представлявали бандите Темоак – племенните правителства IRA – и са пренебрегнали волята на мнозинстовото от западните шошони.

На 16.10.1962г. ICC прие заповед, според която западните шошони наистина имат право на собственост върху земите на предците си, простиращи се от северна Невада до Death Valley, Калифорния. През същата година обаче адвокати от Министерството на правосъдието, както и адвокати, работещи за BIA и за Секретариата на Вътрешното министерство, действащо като попечител на бандите Темоак, си измислиха, че „някак, някога” на определена дата земите са били отнети по време на т.нар. постепенно настъпление на бели и други. Възможно ли е тези „други” да са американското правителство?

Думата „отнемане” ми е противна. Преживяла съм Втората световна война, войната с Корея и с Виетнам, войната в Залива – и всички те уж бяха в името на демокрацията. Но ние, коренните жители, нямаме право с нас да се отнасят като към човешки същества, а какво остава да спазват правата, гарантирани ни от конституцията на САЩ, държавата, която се обявява за най-големият защитник на човешките права и демокрацията. Чудя се под коя черга насмете тези права американското правителство, когато дойде при нас? Какво се случи с американската конституция, според която: „Споразуменията са върховен закон на земята.”  Всеки съдия би трябвало да признае, че това е така.

От 1964г. бандите Темоак не са подновявали договорите на адвокатите. През 1965г. адвокатите по вземанията замениха Комисията по вземанията на западните шошони, една неоторизирана група, с клиентите си – бандите Темоак.

Между 1965 и 1977, адвокатите манипулираха бандите Темоак, в рамките на Комисията по вземанията. Обикновено в нея винаги имаше по един човек, който се съгласяваше с всичко и прокарваше законите, които всъщност вредяха на клиентите. През 1976, бандите Темоак поеха съдбата си в собствените си ръце. Те уволниха адвокатите и написаха до BIA и до Секретаря на Министерството на вътрешните работи остро изобличително писмо, в което описваха действията, целящи унищожение на западните шошони.

Независимо от действията на бандите Темоак, исканията продължават.

През 1979г. Секретарят към Министерството на вътрешните работи и BIA отново приеха 26 милиона долара от името на западните шошони без да се допитат до тях. Вероятно просто са ги отписали като недееспособни – или са ни смятали за пълни глупаци, или за малки деца. Но според американските закони попечителят трябва да се грижи за това поверениците му да не пострадат и да не им бъдат нанесени щети.

Нима унищожението на религиозните вярвания и изтребването на цял един народ със своя традиция и култура не се смята за щета? Вярвам, че в продължение на много години систематично и целенасочено, чрез закони и действия, САЩ са се опитвали да унищожат нашия поминък и култура и да ни лишат от всичко.

Ако САЩ наистина са отнели земите ни и са погасили правото ни на собственост, пренебрегвайки сключеното споразумение, то това е равносилно на геноцид.

На Мари и Кари Дан бяха отказани всички конституционни права, гарантирани на всеки американски гражданин според закона от 1924.

Мари и Кари Дан използват земите на западните шошони, за да се прехранват, така както са правили и предците им преди години. Ние не развиваме земеделие, ние се занимаваме с животновъдство и използваме земите на западните шошони точно по начина, описан в споразумението от Ръби Вали.

Целта ни е съдът и съдебната система да обърнат внимание на геноцида срещу западните шошони, оправдаван с акта на ICC. Смятаме, че този акт лишава западните шошони от правото на живот и е в нарушение на споразумението от Ръби Вали.

Днес нашата съпротива се основава на законите на нашия Творец, а не на законите на хората, подписали Декларацията за независимост през 1776г. САЩ продължава своя геноцид, предателства, измами и жестокост спрямо коренните жители, оправдавайки се, че действа в рамките на закона.

Какво се случва с конституционното право на свобода и на частна собственост, когато става дума за индианци? Какво се случва с човешките права на коренните жители на Америка? Как смее САЩ да говори за другите държави без да вижда начина, по който се отнася към собственото си коренно население?

От 1973г. насам живеем под постоянна заплаха, стрес и насилие от страна на Бюрото за управление на земите. Според мен Секретарят на Министерството на вътрешните работи е „двоен агент”. „Попечител на индианците” и същевременно мой прокурор – това е очевиден конфликт на интереси. А моят „варварски” ум си мисли, че всички отдели под ръководството на Министерството на вътрешните работи би трябвало да защитават правата ни, ако наистина техният секретар е наш попечител.

Бюрото за управление на земите три пъти наруши Националния съвет на западните шошони (традиционното ни правителство): два пъти на 10.04.1992г. и още веднъж през есента на същата година. На 18.11.1992г. федералната полиция и Шерифствтото на окръг Еврика заедно със спасителни екипи нахлуха в земите ни без да имат никакво право на това, защото тези земи не са под тяхна юрисдикция. По отзи повод брат ми Клиф заплаши да се самозапали, защото според него „Отнемането на земите ни означава отнемане на поминъка и живота ни.”

След като се заля с бензин, той тръгна към камионите, на които товареха животните ни, и бе нападнат от един от полицаите. Клиф бе съборен на земята, арестуван и отведен в неизвестна посока от федералната полиция. Това се случи само няколко дена преди Деня на благодарността – националният празник на САЩ. Предполагам, че Бюрото за управление на земите е имало повод за радост след този акт на етническо прочистване на земите на индианците.

На 10.04.1992г., когато събирахме добитъка си, помолих Бюрото по управление на земите или някой друг да ни предостави документи, доказващи, че земите на западните шошони са били прехвърлени на САЩ. Ако няма доказателства за това прехвърляне, тогава ние, Националният съвет на западните шошони, ще продължим своята съпротива.

Днес търся национална и международна помощ. Обръщам се към администрацията на Клинтън и към Министерството на правосъдието с молба да свалят от брат ми обвиненията в нападение на федерален служител. Клиф не е престъпник, дори и прокурорът го каза. Клиф е скромен човек, посветил живота си на своя Творец, западните шошони и своето семейство. Мари и аз сме подложени на психически и физически тормоз от агресивните действия на американското правителство, което отнема земите ни против нашата воля.

Няма да спирам да повтарям отново и отново – земята на западните шошони – нашата Майка Земя – не е за продажба!!!

Благодаря ви отново за тази награда. Приемам я от името на сестра си Мари, на моето семейство, на западните шошони и на всички коренни жители по цял свят!

Благодаря ви.

Подобни творби


This entry was posted in За Обществото and tagged , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.