Реч на Тапио Матлар при връчване на Награда за цялостен житейски принос

Реч на Тапио Матлар при връчване на Награда за цялостен житейски принос, 9.12.1992

Превод за ОМ от английски език: Рослава Стоянова

Скъпи приятели,

За нас е огромна чест да бъдем тук днес и бих искал да благодаря на вас и на Фондацията за цялостен житейски принос от името на Финландското Движение за действие на селата за почетната награда, която връчвате на активните хора, живеещи в селските райони на Финландия. Изключително сме радостни, че смятате дейността ни за достойна за тази Награда.

Движението за действие на селата няма организация на национално ниво, така че не може да се каже, че има човек, който да представлява цялото движение. Затова ни бе трудно да решим кой да дойде тук днес, за да получи наградата. В крайна сметка дойдохме четирима души, но можехме да бъде и много повече. Бих искал да ви представя присъстващите сред нас.

Анти Йокинен е фермер, коренен жител на западна Финландия. В продължение на 17 години е ръководил селския комитет в родното си село. Техният комитет е един от първите в страната и без техните усилия селото Куустенлатва навярно вече нямаше да съществува. Нека ви спомена само част от това, което са постигнали те. Изградили са къща и комплекс, наречен „селски дом”, в който млади семейства могат да получат апартаменти. Спасили са от затваряне селския магазин, като са го откупили и са го превърнали в част от селската асоциация.

Леена Котилайнен е фермер и журналист от източна Финландия. След десет години обучение и работа в града, тя се завръща в родното си село Сарвикумпу. Селският комитет, който тя ръководи, превръща старата сграда на училището в селски дом. Селото редовно издава свой вестник. Леена пише статии за селата за някои списания, които се разпространяват в цялата страна. Тя е автор и на три пиеси за селския театър, който организира представления всяко лято.

Хикка Ванхапиха е готвач в училищен стол и предприемач от Каткасуванто в далечния север на Лапландия, близо до шведската граница. Селото бе избрано за еко-село на годината в Лапландия. Хикка е един от основателите на консултативния комитет на селата в Лапландия, който е първата организация за регионално сътрудничество сред селата във Финландия.

Моето име е Тапио Матлар и съм роден в Хелзинки, но след като живях там в продължение на 28 години, реших, че ми е писнало от задръстванията и мръсния въздух, и заедно със семейството ми се преместихме в малко селце в централна Финландия, наречено Вуоренкила. В продължение на четири години бях председател на селския комитет. През това време осъзнах, че е нужно списание, което да осигурява някаква връзка между селата. Намерих издател и оттогава досега работя като редактор на това списание. Офисът ни се намира във фермата ни, където си имаме и „теле-къща” – компютърния център на селото.

Сред нас са и няколко души, изиграли специална роля в развитието на движението и заслужаващи да споделят тази награда с нас.

На първо място трябва да благодарим на проф. Лаури Хаумтамаки от Университета в Тампере за това, че усети духа, обхванал финландските села в средата на 70-те години, още в зората на Движението за действие на селата. През 76-та година той започна проект за проучване на селата, който значително улесни целия процес. Този проект оказа огромно влияние върху развитието на концепцията на селските комитети. Книгите на проф. Хаутамаки разпространиха нашата идеология сред селата из цялата страна.

Друг човек, оказал голямо влияние върху движението, е Тармо Палонен от Асоциацията на финландските общини. Той е бащата на консултативния комитет по въпросите на селата, чиято подкрепа бе от огромно значение за развитието на движението през последните десет години.

Най-важният човек, стоящ зад тази награда е Хилкка Пиетила, която осъзна важността и същността на Движението и го популяризира не само във Финландия, но и по света.

Финландското движение за действие на селата започна спонтанно в средата на 70-те години, като съпротива срещу убеждението, че селата нямат бъдеще. В други индустриални държави урбанизацията бе започнала по-рано, отколкото във Финландия и вече водеше до силно обезлюдяване на селата. Властите очакваха същото да се случи и в нашата страна. Но финландските села отказаха да загинат.

Потокът от хора от селата към градовете, който бе изключително силен през 60-те години, постепенно се забави и смени посоката си. През последните 15 години в селата живеят 40 000 повече души отпреди. Финландия не последва модела на останалите западни, индустриализирани държави. Ние сме една от най-слабо урбанизираните страни сред членовете на OECD.

Вярата в бъдещето на селата се съживи през първите години на 80-те, когато бяха създадени стотици нови комитети за действие на селата. Днес във Финландия има около 3000 такива комитета, т.е. почти във всяко село. Всеки комитет включва около 10 члена, което означава, че в страната има 30 000 активиста и резултатите от дейността им влияят върху живота на около половин милион души, живеещи в провинцията.

Комитетите за действие на селата са предимно неформални организации и основната им задача е да подкрепят онова развитие, към което се стремят жителите на селото. Комитетите обикновено възникват спонтанно. Някой се свързва със селяните, събира ги на среща и те решават дали искат да основат такъв комитет. Повечето комитети си имат председател и секретар, но не и правила или някаква форма на организация. Жителите обикновено се събират веднъж или два пъти в годината и на тези срещи се избират членовете на комитета. На всяко събрание жителите могат да променят решенията, взети при предходните срещи.

Финландското движение за действие на селата е независима неправителствена организация и в много от комитетите й влизат членове на всички политически партии, както и хора, които са неутрални. Ние имаме своя собствена идеология. Ние не смятаме икономическите печалби за по-важни от качеството на живот. Не вярваме в развитието, чрез централизирани системи за вземане на решения.

Вместо това вярваме в реалната помощ и в правото на хората сами да определят посоката на развитие на живота си. В много отношения общината е твърде голяма управленска единица, която не отразява настроенията и нуждите на всички жители. Голяма част от необходимите услуги могат да бъдат осигурявани и от самите селяни. В някои области селата вече имат известна независимост, благодарение на експеримента „Свободно село” иницииран от починалият наскоро Оива Хитинен, първият председател на консултативния комитет на селата в Лапландия.

От огромна полза за селските комитети е доброволната работа в екип, т.нар. „talkoot“, древна традиция, възродена от Движението за действие на селата. Милиони часове доброволен труд са били положение в селата във Финландия с цел подобряване на обкръжаващата среда и качеството на живот. В резултат на това ние успяхме да съхраним културните си традиции и да осигурим всякакви услуги, както на селяните, така и на туристите. И всичко това бе постигнато без финансова помощ от страна на правителството или местните власти.

Селяните имат потенциала да задоволят много от своите нужди, но проблемът идва от отношението на общините. В някои области селата успяха да постигнат споразумение с местните власти относно начина на осигуряване на услуги за селата, но много общности все още не са готови за подобен род сътрудничество. В някои случаи диалогът между селския комитет и общината стига дори до конфронтации.

В различни райони на страната дейността на комитетите приема различни форми. В източна и северна Финландия, както и в най-отдалечените села, най-големият проблем е малкият брой жители. В същото време в южната част на страната проблемът идва от прекалено големият брой нови жители. Един от проблемите, с които се сблъскват всички, е как да се съхранят основните обществени услуги в селата, при едно общество, което вярва единствено в централизацията.

Спасяването на малките училища в селата е постоянна грижа за всички. Правителството и много общини смятат, че поддържането на тези училища струва твърде много на обществото ни. Но ние не вярваме, че Финландия е толкова бедна, че да трябва да пести пари за сметка на децата в селата. Много от училищата, заплашени от затваряне, са на над 100 години и са оцелели и в много по-лоши времена. Искането за затваряне на малките селски училища се дължи на увереността в бъдещия успех на централизацията, а не на някакви реални ползи.

Изключително сме благодарни за честта, която оказвате на Движението за действие на селата, връчвайки му тази награда. Вярваме, че гласът ни ще бъде чут от власттите в нашата страна и че можем да повлияем върху развитието на обществото. Надяваме се решенията да се вземат въз основа на устойчиви ценности и жителите на селата да могат сами да определят своето бъдеще. Сигурни сме, че тази награда ще окуражи активните хора в селата да работят още по-усилено в полза на житейските ценности, които споделяме. Ще сме особено щастливи, ако нашето движение се превърне в пример за жителите на селата както в развитите, така и в развиващите се страни и те също да успеят да докажат, че жизненият живот в селата не противоречи на напредъка.

Благодаря ви!

Подобни творби


This entry was posted in За Обществото and tagged , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.