Реч на Зафрулах Чоудъри при връчване на Награда за цялостен житейски принос (1)

Реч на Зафрулах Чоудъри при връчване на Награда за цялостен житейски принос, 9.12.1992

Превод за ОМ от английски език: Рослава Стоянова

Почитаеми членове на комисията за Цялостен житейски принос, членове на Шведския парламент, носители на Наградата за цялостен житейски принос, уважаеми гости,

За нас е голяма чест да бъдем тук днес, за да получим Наградата за цялостен житейски принос от името на Gonoshasthaya Kendra.

Здравето е основно човешко право. Gonoshasthaya Kendra дълго и усилено се бори, за да гарантира това право и да предостави качествено здравеопазване на хората. Тази награда идва в момент, в който сме изправени пред нови заплахи. Вашето признание ни дава сила и вдъхновение да продължим дейността си.

  1. Бих искал да кажа няколко думи за ситуацията в здравния център в Бангладеш и за дейността на Gonoshasthaya Kendra.

От Независимостта на страната, получена през 1971г., здравеопазването никога не е било сред приоритетите на 5-годишните планове за развитие, изготвяни от правителството. Годишно за здравеопазване се отделят около 3,5% от бюджета на страната. Това разбира се не е достатъчно. Но сумата на международните грантове и националните инвестиции през последните 20 години надхвърля милиарди долари. Тези милиарди обаче не успяха да подобрят здравето на хората. А очакванията за качествено здравеопазване непрекъснато нарастват. Провалът се дължи на липсата на интегрирана система за здравеопазване, която обединява превантивна, спомагаща, рехабилитационна и лечебна медицина, включително семейно планиране и здравно образование. Вместо това натискът на дарителите доведе до мащабни интервенции, като Разширената програма за имунизация, Семейно планиране и т.н., като всяка от тези програми бе реализирана отделно.

В Бангладеш има над 18 000 лекари. Освен тях има и 100 000 работници, участващи в различни програми за семейно планиране и здравеопазване. На ниво услуги между всички тези хора липсва каквато и да е координация или комуникация. В резултат на това детската смъртност си остава на нива от 110 – 140, а смъртността сред бременните е 6 на 100 живо родени деца.

2.    Gonoshasthaya Kendra (GK) бе основана в Савар през 1972г., за да осигури интегрирано здравеопазване в селските райони. Системата ни се основава на екипи от парамедици, т.нар. „боси лекари”, които включват основно жени от селата. Чрез тях здравните ни услуги достигат и до най-отдалечените краища на страната и хората получават достъп до здравни грижи, здравно образование и някои основни лекарства, които до момента са били недостъпни за тях, особено за най-бедните. Всеки парамедик отговаря за 3000 души, на които осигурява елементарни здравни грижи. Води регистър на ражданията и смъртните случаи, идентифицира високорисковите бременности, грижи се за бременните преди и след раждането, прави имунизации, лекува често срещани болести, като диария, краста, остри респираторни инфекции, осигурява обучение по различни здравни въпроси, включително за направата на перорален физиологичен разтвор за рехидратация. Парамедиците могат и да извършват леки операции, както и да асистират на нормални раждания или да пренасочват пациентите към клиники и към болницата на GK.

Обучението на парамедици е част от усилията на Его сред провинциите в Бангладеш да има добре обучени лекари, които произлизат от същите тези бедни райони и познават проблемите им. Основното обучение трае шест месеца, а след това парамедиците продължават да се учат от практиката.

Споделям, честта, която ми оказвате днес, със своята колежка Резиа Бегъм. Резиа идва от бедно селско семейство, което не е могло да й осигури образование или някакъв занаят, с който да изкарва прехраната си. Тя започна като обикновен парамедик и е с нас вече близо десет години. Днес Резиа заема ръководна позиция и отговаря за здравето на 20 000 души.

3.    Здравната програма на Gonoshasthaya Kendra целеше да осигури основни здравни грижи по домовете на бедните семейства, живеещи в селата, но скоро установихме, че жените не се грижеха за собственото си здраве и за това на децата си. Данните показваха висока заболеваемост и смъртни случаи в следствие на диария, пневмония и други инфекциозни заболявания, както и висока смъртност на жените при раждане. Направихме проучване защо жените не са потърсили медицинска помощ още при появата на симптомите и се оказа, че те разчитат на мъжете в семейството да ги придружават до здравните центрове. Фактът, че жените рядко разполагат с пари в брой, допълнително ограничаваше възможността им да ползват здравни услуги. Стана ни ясно, че за да има успех здравната ни програма, жените трябва да участват в обученията и да получават някакви доходи. Потисничеството, на което са подложени жените в едно консервативно общество и нарастването на несигурността в брака, поставя нежния пол в една безизходна ситуация, в която често липсва несемйна институция, към която могат да се обърнат.

4.    GK успя да разбие социалните бариери и да създаде една среда на обучение, която допринася за повишаването на самоувереността на жените. В резултат на нашата политика, по-голяма част от служителите ни са жени, което създава една естествена приятелска, близка и позната атмосфера, в която дори и онези, които за първи път напускат селото си, се чувстват добре. Макар жените да доминират във всички дейности на  GK, при нас липсва каквато и да била полова сегрегация. Мъже и жени работят заедно на семинарите, в едни и същи офиси и клиники, в земеделието. Общежитията за мъже и жени също не са разделени с преградни стени.  

5.    Философията на GK отностно здравеопазването се състои от две основни идеи:

i) участие на обикновените хора и особено на жените в предоставянето на здравни услуги;

ii) прилагане на научните иновации в цялото село и обучение на полуграмотните относно някои елементарни видове лечение.

Опитахме се да повдигнем булото от здравните грижи и да покажем на хората, че те не са чак толкова сложни и страшни. Желанието ни е да намалим контрола на медицинската професия и да насърчим развитието на парамедиците, на здравните работници, които се грижат за хората по селата и могат да се превърнат в основата на здравната ни система. Това води както до изграждане на умения и разкриване на нови работни места за бедните и особено за жените, така и до осигуряване на здравни грижи на хора, които преди не са имали достъп до тях. На национално ниво, ние успяхме да убедим правителството да включи парамедиците в своята програма за здравеопазване и семейно планиране, както и да разшири възможностите за развитие на жените и в други сектори.

6.     Двадесет години след основаването на GK, благоденствието на хората в района, обхванат от програмата ни, значително се е повишило. Те имат достъп до евтини, интегрирани здравни услуги, което води до спад на смъртността и раждаемостта, намаляване на детската смъртност до 65 на 1000 живо родени, намаляване на смъртността сред родилките до 1-2 случая на 1000 живо родени деца и брой ваксинирани над 80% от населението.

7.    През 1982г. Бангладеш прие Национална политика по отношение на лекарствата, която се основава на препоръки на СЗО относно основните лекарства и рационалната им употреба. През 1981г. Gonoshasthaya Kendra създаде свой фармакологичен завод и изигра важна роля в изготвянето на Националната политика. Когато политиката бе въведена, спазването й бе заплашено и подложено на натиск от страна на международни корпорации, заинтересовани чуждестранни правителства и по ирония на съдбата – от собствената ни лекарска общност. Десет години по-късно можем да кажем, че тази политика допринесе за стабилизиране на цените на лекарствата, спад на цените на много продукти, повишаване на производството на фрамацефтични продукти в страната, по-високо качество и по-голяма достъпност на някои основни лекарства. Но натискът за промяна на политиката не отслабва и наскоро намери нова почва в стремежа на политиците към дерегулация и либерализация на икономиката.

Днес постиженията на Политиката по отношение на лекарствата са заплашени от търговски интереси, ползващи се с подкрепата на Световната банка. Наскоро в писмо от индустриалния отдел на Световната банка* до нашето правителство бяха изложени набор от препоръки за премахване на ограниченията върху списъка от лекарства, цените им и контрола върху рекламирането им. Политики, насочени към подкрепа на производителите, не трябва да са за сметка на потребителите. Лекарствата не могат да бъдат поставени на едно ниво с други потребителски продукти като храните или облеклото. Всяко лекарство си има различни странични ефекти и начини на употреба и трябва да се използва много внимателно. Либерализацията на икономиката не означава премахване на регулаторните рамки, особено що се отнася до обществените блага. Дерегулацията, предлагана от Световната банка не само ще унищожи местното производство на фармацевтични продукти, но и ще повиши цените на лекарствата до нива, които повечето хора не могат да си позволят. Фармацефтичните компании не трябва да получават кард бланш за производството и маркетинга си.

8.    Бюрократичното задушаване на производствените отрасли е голям проблем в много страни от Третия свят, включително и в Бангладеш. Но поради радикалната политика по отношение на лекарствата в страната ни, бюрократичният натиск върху производството на фармацефтични продукти значително намаля и това доведе до шест-кратно увеличение на родното производство на медикаменти (в стойностно изражение; в количествено ръстът е още по-голям). Политиката доведе и до конкуренция сред чуждестранните производители на лекарства в Бангладеш. Те започнаха да произвеждат повече антибиотици и хормонални препарати, вместо витамини и стимулиращи средства. В резултат на това на пазара вече има по-евтини и по-качествени антибиотици. Изтеглянето на лекарства, които не отговарят на стандартите и публикуването на информация за това в пресата, е част от политиката ни на прозрачност. Това обаче не е достатъчно; нуждаем се и от яснота по въпроса за годишното производство на различни лекарства, особено успокоителни и други вещества, водещи до пристрастяване. При въвеждането на ново лекарство е необходимо да се изложат медицинските причини за това, както и да се направи анализ на разходите.

9.    „Международните организации за развитие”, като Световната банка, които настояват за пазарна ефикасност, чрез дерегулация, директно противоречат с това си искане на организации като СЗО, които се опитват да насърчат достъпа на населението до основни лекарства. Това, от което се нуждаем, е прозрачна регулаторна рамка, а не дерегулация. Прозрачността в сферата на фармацефтиката би повишила информираността на потребителите относно безопасността на лекарствата, ефективността на разходите и рационалността на предписаните им медикаменти.

Подобни творби


This entry was posted in За Обществото and tagged , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.