Реч на Зафрулах Чоудъри при връчване на Награда за цялостен житейски принос (2)

Реч на Зафрулах Чоудъри при връчване на Награда за цялостен житейски принос, 9.12.1992

Превод за ОМ от английски език: Рослава Стоянова

10.    Макар Законът за лекарствата да постигна добри резултати по отношение на достъпността на медикаментите, здравеопазването в страната продължава да е в плачевно състояние. В здравната сфера, управлявана от една бюрократична, централизирана система без обществена отчетност, повсеместно царят небрежност, неефективност и злоупотреби. 70% от лекарите работят в градовете и обслужват само 20 милиона от 110-милионното население на страната. От останалите 30% не всички могат да бъдат открити в здравните отделения, които би трябвало да обслужват селата. Излиза, че 80% от здравните заведения за оказване на първична медицинска помощ не се използват, докато болниците в градовете са претъпкани с пациенти. От друга страна през последните години в градовете изникнаха и стотици частни клиники, които не подлежат на никакви регулации и контрол на качеството на предоставяните услуги. Тези клиники оцеляват благодарение на измами, злоупотреби и предписване на ненужни лекарства или изследвания. Лекарите, работещи в държавни болници, често имат и частна практика и пренебрегват обществените си задължения в името на личната изгода.

11.    Националната политика по отношение на лекарствата доведе до огромен ръст на частните компании, занимаващи се с производство на фармацефтични продукти, а това от своя страна донесе полза на потребителите под формата на качествени лекарства на ниски цени. Една Национална здравна политика би имала подобен мащабен ефект. Тя би могла да обедини децентрализираните здравни центрове за оказване на първична помощ, описани в Декларацията Алма Ата, с учреждения, които при необходимост да пренасочват пациентите към болници и клиники за оказване на вторична помощ. Публичната отчетност, участието на обществото в процеса и провеждането на медицински одити би гарантирало високо качество на услугите при по-ниски цени. Подобна политика би довела до истински ръст на частното здравеопазване, като в същото време ще се подобрят и обществените грижи.

12.    Трябваше да заплатим висока цена за постиженията си. Служителите ни и самите ние като институция ежедневно се сблъскваме с остра враждебност, породена от консервативността на обществото и корпоративните интереси. Но освен нея, ни бяха нанесени и някои тежки рани. През 1976г. един от парамедиците ни бе убит; през 1984г. фармацефтичния ни завод бе нападнат. Това не ни спря. Но има и много неща, които не успяхме да постигнем, а са жизненоважни. Борбата ни за приемане на Национална здравна политика бе посрещната с враждебност и съпротива и през 1990г. няколко наши офиса бяха нападнати и опожарени. Опитите за убийство и заплахите също продължават да са част от живота ни.

13.    Здравата икономика не винаги означава здрав народ. По същото време, в което правителството ни бе поздравено за добрите макроикономически показатели, излезе едно проучване за бедността в селските райони, според което 48% от домакинствата са подложени на натиск и мобилността им е намалена поради някакъв вид заболяване, довело до семейна криза.** Макро-икономическите показатели не ни казват нищо за това как една най-обикновена и лечима болест може да стане причина цяло едно семейство да потъне завинаги в бедност, просто защото няма достъп до здравни услуги.

Вносът на сухо мляко на прах е нагледен пример за капаните на „модернизирането” на здравния сектор. Всяка година Бангладеш внася от страните от ЕЕС, Австралия и Нова Зеландия мляко на прах на стойност 5 милиарда така ($125 милиона). Това води не само до лошо хранене и влошено здраве, но и не дава възможност за развитие на местна млекопреработвателна промишленост, която би могла да помогне за създаването на много нови работни места.

14.    Бих искал да използвам възможността, че съм тук днес сред вас, за да повдигна въпроса за патентите. Това е един сериозен проблем не само за нас в Бангладеш, но и за всички, които се опитват да осигурят устойчив поминък на живеещите в Третия свят.

Навсякъде по света неравенството нараства. Пропастта между Севера и Юга, между богати и бедни, между мъже и жени продължава да се задълбочава. Стремежът към налагане на световни патенти ще влоши още повече това неравенство и ще унищожи потенциала за развитие на нашите страни.

15.    Най-големи вреди ще бъдат нанесени върху здравеопазването на народа ни. В повечето страни от Третия свят, включително Индия, достъпността на лекарствата вече е сериозен проблем, а 50% от населението не може да си позволи модерно здравеопазване. В Бангладеш 25% от населението няма възможност да посети лекар дори и веднъж в живота си.*** Цената и достъпността на лекарствата са въпрос на оцеляване. Но ако патентоването бъде разрешено, местното производство на лекарства ще намалее значително, а от там ще спадне и достъпността на медикаментите.

Фармацефтичната индустрия включва два основни компонента – производството на базови съставки и комбинирането им в лекарства чрез различни помощни вещества. В резултат получаваме таблетки, капсули, разтвори и прахчета, които се продават и рекламират с различни търговски наименования.

В сферата на фармацефтиката иновациите по отношение на основните активни съставки са силно ограничени и обикновено се свеждат до минимални промени в химическия състав. Изследователските отдели на международните фармацефтични гиганти почти винаги са разположени в развиващите се страни. Но никой не разполага в тях и производствените си мощности, нито дори отделите, определящи състава на лекарствата – сфера, която не се слави с кой знае каква степен на иновативност.

С други думи, интелектуалните и финансови инвестиции на международните корпорации в Третия свят са силно ограничени или поне пренебрежимо малки. При това положение мотивът за прехвърлянето на валидността на патентите на развитите държави върху развиващите се такива, трябва да бъде поставен под въпрос.

„Патент върху процес” означава патентоване на методите за производство на активни лекарствени съставки. Той може и да е оправдан, но не трябва да надхвърля период от десет години и трябва да важи само за държавата, в която съответната компания изгражда съоръжения за производството на това вещество.

16.    Освен това няма никаква логика и в патентоването на марки. Продуктовите патенти не са нищо друго освен патенти върху търговското наименование. Основният проблем на продуктовите патенти се състои в това, че те не позволяват да се произвеждат и продават под друго име подобни по състав продукти без за това да се заплатят съответните лицензионни такси. Имената на продуктите (Търговски наименования и брандирани родови наименования) могат да бъдат регистрирани по Закона за търговските наименования, но не трябва да бъдат патентовани, защото в тях реално няма нищо ново. Продуктовите патенти не са нищо друго освен нео-колониалистична форма за налагане на данъци върху страните от Третия свят от страна на международните корпорации. Щом тези бедни държави не извличат никакви ползи, защо трябва да бъдат принуждавани да плащат по този начин? Империите загинаха, но експлоатацията продължава и днес.

Въвеждането на продуктови патенти на практика ще унищожи зараждащата се индустриализация в страните от Третия свят. Знанията и уменията на коренните жители ще бъдат покорени и в крайна сметка заличени от технологично напредналите държави. Цените ще се повишат и занаятчиите от Третия свят ще бъдат лишени от възможността да изобретяват, да провизвеждат и да измислят нови неща.

Не трябва да отминаваме и възможността за едновременни, независими едно от друго открития, направени в различни части на земното кълбо. Третият свят, разбира се, се сблъсква със сериозни пречки и в това отношение. Откритията на занаятчии и изобретатели, трудещи се в откъснати от света села без достъп до съвременните средства за комуникация или знанията, необходими за кандидатстване за патент, не трябва да бъдат омаловажавани. В много от нашите култури производството, иновациите и знанията не вървят неизменно ръка за ръка с идеята за притежание и лична собственост, които стоят в основата на дебата за Правата върху интелектуална собственост.

Повечето от новите лекарства на пазара са нови вариации и комбинации от по-ранни лекарства. Ако някой, независимо от останалите изследователи, сам направи преработен вариант на съществуващо лекарство или създаде, независимо от първоначалните откриватели, вече излязъл на пазара медикамент, защо Продуктовите патенти трябва да му забраняват да го произвежда и продава?

17.    На юг никой не патентова растенията и билките с лечебни свойства, но на север проведените върху действието на тези растения изследвания са патентовани. В продължение на десетилетия сме споделяли знанията си и генетичните ресурси на земята си без да искаме от учените или от изследователските институти нищо. Но днес всеки продукт, съдържащ същите тези ресурси, се води за нарушение на патентните права на Севера. Никой не отдава никаква заслуга на стотиците векове, през които предците ни са трупали и предавали един на друг знанията си за лечебната сила на растенията. А именно тези знания са се превърнали в основа на проведените по-късно научни изследвания. Множество учени от Юга заминават на Север и споделят с институциите там своя интелектуален капацитет и умения, като по този начин също допринасят, пряко или косвено, за научните изследвания.

18.    Следователно патентоването не е само въпрос на икономическо оцеляване на южните страни; налагането на патенти, въпреки нашия принос под формата на знания, растения и родни учени и специалисти, работещи на север, представлява също така и морална дилема. Необходимо е да преосмислим легитимността на патентите, както и дали е възможно и морално те да бъдат прилагани по един и същи начин във всяка една сфера на човешкия живот. Хората от Севера и Юга са изправени пред задачата да се противопоставят заедно на концепцията за Интелектуална собственост, която международните органи се опитват да ни наложат. Тази концепция вреди не само на народа и икономиката на страните от Третия свят; в дългосрочен план тя ще попречи на изграждането на единен свят, живеещ в хармония и бавно ще убие надеждите, които напредъкът на науката даде на хората по цялото земно кълбо.

*Писмо от 9.06.1992г. от г-н Абид Хасан, Началник на индустриалния отдел на Световната банка до Секретаря на отдела по икономическите взаимоотношения към Министерството на финансите в Правителството на Бангалдеш.

**”Преосмисляне на бедността в селските райони: случаят Бангладеш”, на Рахман, Х.З. и Хосайн, М., BIDS, Дака, януари, 1992.

***Khan, M.R. et al, BIDS, Дака, 1985.

Подобни творби


This entry was posted in За Обществото and tagged , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.