RSSРеч на Хелън Мак Чанг при връчване на Награда за цялостен житейски принос, 9.12.1992
Превод за ОМ от английски език: Рослава Стоянова
Уважаеми Министър-председател, почитаеми членове на Шведския парламент, членове на Фондацията за цялостен житейски принос, представители на дипломатическите служби, скъпи участници в церемонията, дами и господа,
Дълбоко ценя това отличие.
Сред всички трудности, свързани със съдебния процес, целящ справедливостта най-накрая да възтържестува в Гватемала, тази церемония и тази награда ми дават възможност да видя и да чуя гласовете на солидарността и признанието, които ми показват, че не съм сама в своята битка. Възможност да помисля и да чуя гласовете, които ми казват, че не допускам грешка, като следвам пътя на справедливостта.
Идвам от една страна, изписала своята история с кървави думи, с цялата лудост на бруталната сила, в която социалните функции на Държавността са все още непознати. В тази страна няма място за формирането на национално единство, основано на взаимното уважение и насърчаване на разнообразието. Нито за толерантността в социалните взаимоотношения и силата на механизмите за постигане на социален договор.
Борих се срещу безнаказаността на онези, които прикриват деспотизма на Държавата и защитават нарушителите на човешките права.
Едно болезнено събитие промени живота ми, живота на семейството ми и на много други хора: на 11.09.1990г. сестра ми Мирна Елизабет Мак Чанг бе убита. Тя провеждаше антропологични проучвания на изселените и бежанците в Гватемала, които бяха жертва на контрареволюционните планове на правителството.
Внимателните и подробни проучвания на Мирна и присъствието и в зони от особена важност за сигурността на държавата, я превърнаха в жертва на политическо престъпление. Защо смъртта й доведе до намаляване на броя жестоки убийства и безследни изчезвания, които за съжаление и днес засягат жителите на Гватемала? Позволете ми да изложа три фактора:
1. Ефектът от насищането с терор на общественото съзнание на народа, който реагира остро срещу това страхливо престъпление, извършено срещу една беззащитна жена; престъпление, извършено умишлено и с показна безнаказаност.
2. Братската солидарност от страна на международната общност, която бе възмутена от този брутален акт срещу човешкото достойнство и независимо от политическата си принадлежност, успя да изведе на показ това престъпление и да постави край на политиката на терора.
3. Трябва да призная, че каузата бе подтикната и от един субективен фактор. Едно плахо искане за справедливост набра сила и кураж. Общият призив в подкрепа на справедливостта бе изпълнен с гласове на подкрепа, които подсилиха надеждите ми и ме накараха да почувствам, че не съм сама. Аз бях просто един от многото и усещах в себе си гласовете на хиляди хора от различен произход, които в името на най-благородните идеали, подкрепяха вярата и убедеността ни. Те ни дадоха силата да продължим въпреки болката с надеждата, че смъртта на сестра ми ще даде тласък на борбата за справедливост, която водят всички страдащи и ще ни помогне да изградим един справедлив свят за все още неродените деца на Гватемала. Отсъствието на сестра ми е нашето присъствие в борбата за справедливост за онези, които са били лишени от нея.
Разследването на убийството на Мирна Мак и преследването на физическите извършители и подбудителите на престъплението е важен пример за способностите на гватемалската правна система и политическата воля на Правителството да сложи край на безнаказаността сред военните. Докато останалите извършители и подбудители на убийството остават ненаказани, жителите на Гватемала ще продължават да се отнасят с недоверие към обещанията на Правителството да защитава основните човешки права на своите граждани.
Някои хора ме питат защо продължавам да се боря за истинска справедливост в страната си. Защо настояваме за поставяне на край на безнаказаността и за изграждането на една нова Държава, в която ще цари върховенство на закона, разума, взаимното разбиране и толерантността. Питат ме защо поемаме този риск и се изправяме пред насилието, заплахите и злоупотребите. Имам само един отговор на всички тези въпроси: обичаме живота и признаваме достойнството, което носи пълноценното развитие, което не се влияе от външна принуда и ограничение. Подобна обич изпитвам и към сестра ми, която помагаше на всички, които страдат. Подобна обич изпитвам и към всички вас, които сте солидарни с нашата кауза; а също и към себе си, защото открих, че животът няма смисъл, ако не се опитваме да живеем заедно в справедливост и достойнство.
Приемам и оценявам високо тази награда. Приемам я в най-пълната й форма сред това парадоксално объркано общество, в което живеем. През последните години от живота си бях смаяна от човешката солидарност, особено сред онези, копнеещи за справедливост. Това ми помогна по-успешно да се справям с непредвидените събития: любовта към живота и ценностите на разума те карат да забравиш риска от убийство и морално осъждане от страна на жадните за власт. Аз се превърнах в главния герой на удивлението на едно поколение, което ще достигне своята зрялост през следващото хилядолетие, макар Гватемала все още да се мъчи да влезе в 20-ти век, който за други държави вече привършва. Въпреки всичко моето поколение реши да се изправи срещу насилието, превърнало се в основа на държавността.
Това е борба за рационалността на справедливостта и за общото щастие, което е плод на справедливостта. Въпросите, които си задавам, в никакъв случай не са израз на изгубената надежда, а напротив – те ми помагат да добия увереност в условия на неизвестност. Срещу болката и необяснимото аз противопоставям своя дух, изпълнен с надежда и солидарност. Това обяснява защо по стечение на обстоятелствата се превърнах в носител на обществения стремеж и в носител на тази награда, която всъщност е за всички жители на Гватемала и за всички хора по света, които са жертва на насилие от страна на държавата.
Бях изпълнена с решимост, вдъхновение и силна воля: след убийството на сестра си, разбрах, че трябва да чувствам, действам и мисля така, както би правила тя. Днес разбирам, че именно това придава най-голям смисъл на живота и загубата й: продължаването на нейния идеал за справедливост за страдащите. Открих себе си сред страдащите и за нас Мирна се превърна в обща кауза.
