Реч на Хелън Мак Чанг при връчване на Награда за цялостен житейски принос (1)

Реч на Хелън Мак Чанг при връчване на Награда за цялостен житейски принос, 9.12.1992

Превод за ОМ от английски език: Рослава Стоянова

Уважаеми Министър-председател, почитаеми членове на Шведския парламент, членове на Фондацията за цялостен житейски принос, представители на дипломатическите служби, скъпи участници в церемонията, дами и господа,

Дълбоко ценя това отличие.

Сред всички трудности, свързани със съдебния процес, целящ справедливостта най-накрая да възтържестува в Гватемала, тази церемония и тази награда ми дават възможност да видя и да чуя гласовете на солидарността и признанието, които ми показват, че не съм сама в своята битка. Възможност да помисля и да чуя гласовете, които ми казват, че не допускам грешка, като следвам пътя на справедливостта.

Идвам от една страна, изписала своята история с кървави думи, с цялата лудост на бруталната сила, в която социалните функции на Държавността са все още непознати. В тази страна няма място за формирането на национално единство, основано на взаимното уважение и насърчаване на разнообразието. Нито за толерантността в социалните взаимоотношения и силата на механизмите за постигане на социален договор.

Борих се срещу безнаказаността на онези, които прикриват деспотизма на Държавата и защитават нарушителите на човешките права.

Едно болезнено събитие промени живота ми, живота на семейството ми и на много други хора: на 11.09.1990г. сестра ми Мирна Елизабет Мак Чанг бе убита. Тя провеждаше антропологични проучвания на изселените и бежанците в Гватемала, които бяха жертва на контрареволюционните планове на правителството.

Внимателните и подробни проучвания на Мирна и присъствието и в зони от особена важност за сигурността на държавата, я превърнаха в жертва на политическо престъпление. Защо смъртта й доведе до намаляване на броя жестоки убийства и безследни изчезвания, които за съжаление и днес засягат жителите на Гватемала? Позволете ми да изложа три фактора:

1. Ефектът от насищането с терор на общественото съзнание на народа, който реагира остро срещу това страхливо престъпление, извършено срещу една беззащитна жена; престъпление, извършено умишлено и с показна безнаказаност.

2. Братската солидарност от страна на международната общност, която бе възмутена от този брутален акт срещу човешкото достойнство и независимо от политическата си принадлежност, успя да изведе на показ това престъпление и да постави край на политиката на терора.

3. Трябва да призная, че каузата бе подтикната и от един субективен фактор. Едно плахо искане за справедливост набра сила и кураж. Общият призив в подкрепа на справедливостта бе изпълнен с гласове на подкрепа, които подсилиха надеждите ми и ме накараха да почувствам, че не съм сама. Аз бях просто един от многото и усещах в себе си гласовете на хиляди хора от различен произход, които в името на най-благородните идеали, подкрепяха вярата и убедеността ни. Те ни дадоха силата да продължим въпреки болката с надеждата, че смъртта на сестра ми ще даде тласък на борбата за справедливост, която водят всички страдащи и ще ни помогне да изградим един справедлив свят за все още неродените деца на Гватемала. Отсъствието на сестра ми е нашето присъствие в борбата за справедливост за онези, които са били лишени от нея.

Разследването на убийството на Мирна Мак и преследването на физическите извършители и подбудителите на престъплението е важен пример за способностите на гватемалската правна система и политическата воля на Правителството да сложи край на безнаказаността сред военните. Докато останалите извършители и подбудители на убийството остават ненаказани, жителите на Гватемала ще продължават да се отнасят с недоверие към обещанията на Правителството да защитава основните човешки права на своите граждани.

Някои хора ме питат защо продължавам да се боря за истинска справедливост в страната си. Защо настояваме за поставяне на край на безнаказаността и за изграждането на една нова Държава, в която ще цари върховенство на закона, разума, взаимното разбиране и толерантността. Питат ме защо поемаме този риск и се изправяме пред насилието, заплахите и злоупотребите. Имам само един отговор на всички тези въпроси: обичаме живота и признаваме достойнството, което носи пълноценното развитие, което не се влияе от външна принуда и ограничение. Подобна обич изпитвам и към сестра ми, която помагаше на всички, които страдат. Подобна обич изпитвам и към всички вас, които сте солидарни с нашата кауза; а също и към себе си, защото открих, че животът няма смисъл, ако не се опитваме да живеем заедно в справедливост и достойнство.

Приемам и оценявам високо тази награда. Приемам я в най-пълната й форма сред това парадоксално объркано общество, в което живеем. През последните години от живота си бях смаяна от човешката солидарност, особено сред онези, копнеещи за справедливост. Това ми помогна по-успешно да се справям с непредвидените събития: любовта към живота и ценностите на разума те карат да забравиш риска от убийство и морално осъждане от страна на жадните за власт. Аз се превърнах в главния герой на удивлението на едно поколение, което ще достигне своята зрялост през следващото хилядолетие, макар Гватемала все още да се мъчи да влезе в 20-ти век, който за други държави вече привършва. Въпреки всичко моето поколение реши да се изправи срещу насилието, превърнало се в основа на държавността.

Това е борба за рационалността на справедливостта и за общото щастие, което е плод на справедливостта. Въпросите, които си задавам, в никакъв случай не са израз на изгубената надежда, а напротив – те ми помагат да добия увереност в условия на неизвестност. Срещу болката и необяснимото аз противопоставям своя дух, изпълнен с надежда и солидарност. Това обяснява защо по стечение на обстоятелствата се превърнах в носител на обществения стремеж и в носител на тази награда, която всъщност е за всички жители на Гватемала и за всички хора по света, които са жертва на насилие от страна на държавата.

Бях изпълнена с решимост, вдъхновение и силна воля: след убийството на сестра си, разбрах, че трябва да чувствам, действам и мисля така, както би правила тя. Днес разбирам, че именно това придава най-голям смисъл на живота и загубата й: продължаването на нейния идеал за справедливост за страдащите. Открих себе си сред страдащите и за нас Мирна се превърна в обща кауза.

Подобни творби


This entry was posted in За Обществото and tagged , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.