Реч на Алла Ярошинская при връчване на Награда за цялостен житейски принос (1)

Реч на Алла Ярошинская при връчване на Награда за цялостен житейски принос, 9.12.1992г.

Превод за ОМ от английски език: Рослава Стоянова

Всеки живот е уникален и единствен.

Почитаеми членове на Парламента!

Уважаеми членове на Комисията към Наградата за цялостен житейски принос!

Изключително съм благодарна за високата чест, която ми оказвате с това международно признание и за възможността да говоря тук пред вас тази вечер.

Естествено докато се борех всеки ден за правата на хората, превърнати по принуда в бежанци и мигранти заради една екологична катастрофа и докато се стремях да дам гласност на последствията от най-голямата трагедия, причинена от хора, а именно инцидентът в Чернобил, никога не съм си мислела за каквито и да било награди. Затова мисля, че имам правото да вярвам, а и вие също заедно с мен, че тази награда е и за всички жертви на инцидента в Чернобил, както и за всички пострадали от екологични катастрофи на територията на бившия Съветски съюз.

Името на наградата, връчвана от Якоб фон Уекскул, включва две философски категории: Живот и Човек. През вековете тези две категории са били тълкувани по различни начини, но днес бих искала да обърна внимание на това как тези най-висши концепции се проявяват в ежедневието ни.

„Отдаденост към живота”

Това морално задължение е сътворено от един истински гений, една уникална личност – Алберт Швайцер. Мисля, че ако тази идея бъде сравнена с практиката, ще добием пълна представа за огромната пропаст между философския идеал на разбирането за човешкото същество и начинът, по който този идеал се проявява на практика. Мисля, че имам право да мисля така, защото самата аз от дълго време вървя по този път и все още още не виждам края му. Имам предвид на първо място борбата си за гласност относно последствията от инцидента в Чернобил в световен мащаб, както и относно вредното и понякога дори смъртноносно влияние на радиацията върху Човека и всички форми на Живот. Според мен най-важното е да спасим всяко човешко същество, което бавно умира сред радиоактивните поля на бившия Съветски съюз, често без дори да съзнава това.

Мащабът на инцидента в Чернобил е наистина огромен. Според някои учени отделянето на цезий-137 се равнява на 300 бомби, като тази, пусната над Хирошима. Известният руски учен Николай Воронцов казва: „Цялото земно кълбо се превърна в Чернобил”. Радиацията засегна близо 80% от територията на Беларус. Според информацията, която получих по време на парламентарното разследване, замърсените земеделски земи в Украйна възлизат на 7,229 милиона хектара. Според различни оценки между шест и осем милиона души живеят в региони с радиационно замърсяване. 1,5 милиона от тях живеят в най-опасните зони. Според официалните медицински доклади „около 87% от възрастните хора в региона са пострадали от радиоактивно облъчване на щитовидната жлеза”. 1,6 милиона деца са били изложени на нива на радиация, които могат да причинят различни заболявания. Беше много трудно, а в началото дори и невъзможно, да стигнем до тази жестока истина.

Официалната доктрина на Съветския съюз твърдеше, че хората могат да живеят в радиоактивните райони, без да се притесняват за здравето си, защото човешкото тяло може да поеме „35 РЕМ за 70 години.” Според тази идея през своя живот, човек може да поеме 35 РЕМ без това да повияе върху здравето му, качеството на живота му или бъдещите поколения. Но експерти от Висшия съвет на бившия СССР, както и експерти от Русия, Украйна и Беларус, не са съгласни с това. Заедно с много други специалисти от западните държави и от родната ми страна, те смятат, че що се отнася до радиацията, не съществува „безопасен праг”, под който тя не е вредна за здравето.

Официални представители на лекарите, изнесоха доклад пред Парламента, посочвайки, че обществото трябва да оцени риска и ползите от намаляването на допустимата доза радиация. Защото ако прагът бъде намален, ще се наложи не десетки, а стотици хиляди души да бъдат евакуирани от опасните зони. Първоначалните допустими дози радиация бяха определени не на база на правото на достоен живот, а според меркантилните интереси на управляващата клика.

Ако световната общност не се намеси и тази концепция, продължи да стои в основата на CIS, тогава според заключенията на научния комитет по ядрената радиация към ООН, 35 РЕМ в продължение на един човешки живот, ще водят до 1750-12100 случая на сериозни наследствени аномалии на всеки 1 милион новородени от облъчени с радиация родители. Ако приемем, че средната продължителност на живота е 70 години (при 1 милион новородени това се равнява на 70 милиона години човешки живот), оценката на генетичните рискове сочи следните резултати: при допустима доза 35 РЕМ първото поколение ще понесе между 39 000 и 247 000 години влошено качество на живота и между 46 500 и 358 000 години по-ниска продължителност на живота за всеки един милион новородени.

Тези цифри са малко познати в страните от бившия Съветски съюз. Последствията и мащаба на инцидента в Чернобил се пазеха в тайна от самото съветско правителство, както и от Министерството на здравеопазването и от Министерството на отбраната. Всичките ми опити да публикувам информация за замърсените региони в края на 1986 и началото на 1987г. се натъкваха на ограничения и забрани. Едва през 1989г. ми бе позволено да изнеса реч пред Първия конгрес на народните депутати на Съветския съюз и да връча видеокасета със записи от замърсените региони лично на Михаил Горбачов.

Подобни творби


This entry was posted in За Обществото and tagged , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.