Реч на Алла Ярошинская при връчване на Награда за цялостен житейски принос (2)

Реч на Алла Ярошинская при връчване на Награда за цялостен житейски принос, 9.12.1992г.

Превод за ОМ от английски език: Рослава Стоянова

Борбата за гласност относно последствията от ядрения инцидент продължава в Комисията по екология, в Комисията за инцидента в Чернобил и в Правителствената експертна комисия, в която работя и аз. Но едва след 19.08.1991г. получихме достъп до строго секретни документи на оперативната група към Политбюро на централния комитет на КПСС – общо 40 тайни доклада. Приведените факти и размерът на измамата е поразителен. Според тези доклади десетки хиляди души, включително и страдащи от „радиационна болест” са били хоспитализирани през първите месеци след катастрофата. За да скрие това от обществото (човешкият живот никога не е имал особена стойност в моята родина), Политбюро поставя нови допустими норми на радиация – 10 до 50 пъти по-високи от предишните. И така като с магическа пръчица всички засегнати от радиацията изведнъж се оказват здрави и са изписани от болниците. Съществуват документи, според които в някои региони не са правени аутопсии на починалите, включително и на децата. Над 200 000 войници и офицери са били изложени на радиоактивно лъчение.   

Някога английският философ Джон Лок каза, че всяко човешко същество има право на „живот, свобода и частна собственост”. Третият президент на САЩ, Томас Джеферсън, преформулира тези думи в известната Декларация за независимост, заменяйки „собствеността” с „право на щастие”. Декларацията на ООН за човешките права гласи, че „всяко човешко същество има право на живот”…

Това, което се случва в момента в замърсените райони е в нарушение на всички тези декларации за човешките права. Стотици хиляди души все още са принудени да живеят в условия на радиационно замърсяване. Никой не се грижи за тяхната евакуация. А те не могат да си позволят сами да се преместят: свободната търговия и инфлацията убиха всичките им надежди. Едва днес, близо шест години след инцидента, стана ясно, че 14 региона в Русия също са били засегнати от радиацията. Това означава, че през всичките тези години възрастни хора и деца са живели на замърсените с цезий земи. Те са орали и засявали тази земя и са поглъщали радио-нуклеидите. Да, правото им на живот като че ли е спазено, но нима това наистина е нормален живот? Мисля, че е време с оглед на скорошните събития, и имам предвид не само принудителните изселвания от района на Чернобил, но и ужасяващия глад в Сомалия, гражданските войни в Югославия и бившия СССР, както и всички места, където правото на нормален живот бива погазвано, ООН да промени чл.3 от Декларацията за човешките права и вместо „право на живот” там да пише „право на достоен живот”. Ценя високо ООН и се надявам, че организацията ще изиграе важна роля в елиминирането на последствията от тази световна катастрофа, каквато е инцидентът в Чернобил. Ако прекратяването на опасната конфронтация между две системи – тоталитарният комунизъм и демокрацията – доскоро бе основното условие за оцеляването на човечеството, днес Съветският съюз вече не съществува и най-важният фактор вече е екологията и борбата за мир. Основната заплаха за световната общност се състои в това, че на една територия, покрита с ядрени станции, каквато е земята на бившия Съветски съюз, продължават да се водят войни. Светът трябва да признае тази опасност. На първо място политиците, но също така и хората. В този контекст имам конкретно предложение, което да бъде обсъдено: под егидата на ООН да бъде създаден международен консултативен съвет за екологичните бежанци, мигрантите по принуда и хората, принудени да живеят в радиоактивни зони. Този съвет трябва да има право да отправя запитвания към всички правителствени организации, включително към IAEA. Съветът трябва да има право да отправя препоръки за изготвяне на международни закони, както и да изисква прилагането на тези препоръки под юрисдикцията на Международния съд.

От името на жертвите на ядрения инцидент в Чернобил бих искала да изразя огромната си благодарност към всички държави, правителства и неправителствени организации, които помогнаха на местното население. Дълбок поклон пред всички вас. 

За съжаление обаче хуманитарната помощ не винаги достига до всички, за които е предназначена. Понякога тя бива ограбвана от безсъвестни хора, които се възползват от чуждата скръб. Като журналист, съм писала много за това как чуждестранните помощи биват заграбени и средствата биват използвани за строеж на летни вили за бившия политически елит. Как новите съветски богаташи си купуват в чужбина скъпи коли и ги вкарват в страната без да плащат мито, декларирайки, че превозват детски храни. Ето защо вярвам, че е дошло време да помислим за гарант, който да осъществява контрол върху разпределението на хуманитарните помощи за жертвите на Чернобил. Доколкото знам Япония пое ролята на гарант за разпределението на хуманитарната помощ за бедните хора в CIS по време на конференцията в Токио на 29-30.10.1992г. Може би предложението ми ще се превърне в основа за дискусия и Швеция би могла да стане гарант за разпределението на хуманитарната помощ за жертвите на Чернобил. Ако принципно сте съгласни с подобно предложение, с готовност бих участвала в работата по един такъв проект.

И накрая липсата на контрол при изразходването на парични средства, включително и чуждестранни, от страна на някои фондации, разпределящи помощи за жителите на района около Чернобил, ме убеди, че е необходимо да създам своя собствена организация, която да помага на пострадалите. Смятам, че така най-ефективно ще използвам паричната стойност на тази награда, за да продължа своята мисия. Приятелите ми от запдните държави, както и от Япония изразиха готовност да ми окажат подкрепата, от която се нуждая. Надявам се също така да получа и вашата подкрепа и разбиране относно положението в CIS.

Човешкият живот – уникален и единствен – е само един миг в безкрайността на вселената. Човечеството никога не трябва да забравя това. Ние се носим през светове и звезди, за да създадем в крайна сметка един живот, достоен за Човека.

Благодаря ви за вниманието.

Подобни творби


This entry was posted in За Обществото and tagged , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.