Design Impact – дизайн в полза на социалното предприемачество

Статия: „Design Impact за първата си година на социално предприемачество в Индия“ на Рейчъл Сайнър

Превод за ОМ от английски език: Рослава Стоянова

Наскоро Доузър се свърза отново с екипа на Design Impact, които се намират в края на първата година от стартирането на иновативно социално предприемачество в Индия. Design Impact се опитва да помогне за разрешаването на социални проблеми, като използва новаторски дизайн. Рамзи Форд и Кейт Ханисиан са директори на организацията и работят заедно с дребни предприемачи от Индия за разработването на устойчиви продукти със знака на Fair Trade, предназначени за международните пазари.

През ноември към Ханисиан и Форд се присъединиха още шестима души с опит в дизайна, които получиха финансиране от Design Impact, за да стартират работа с общностни организации и да помогнат за обединението на дизайна и социалните начинания. Доузър разговаря с Форд и Ханисиан в Тиручули, Тамил Наду, където двамата работеха върху създаването на нова марка сапуни със знака на Справедлива търговия, която вече се продава в различни магазини в САЩ, включително и във веригата Whole Foods. Форд споделя някои уроци, които са научили през тази първа година, както и плановете си за развитие.

Dowser: Какво ново се случва около разработените от вас продукти?
Форд: Един от проектите ни вече стартира – продаваме глицеринови сапуни със знака на fair trade – глицеринът се произвежда на място с помощта на енергия от биодизел, направен от вид местни ядки. Надяваме се с помощта на веригата Whole Foods продажбите ни да се увеличат. Заедно с ODAM организирахме изпращането на 1600 сапуна до САЩ през декември миналата година. Ще започнем да предлагаме продуктите в някои магазини в Охайо, а преди няколко седмици те се появиха и по щандовете на Whole Foods. Тъй като сме малък производител, засега те ще бъдат предлагани само в 1-2 магазина и ако се окажат успешни, ще минем на регионално, а след това и на национално ниво. За да запазим устойчивия си модел, ще можем да произвеждаме по около 1000 сапуна на месец, което означава, че можем да ги предлагаме в около 30 от магазините на  Whole Foods.

Как определяте дали сапуните отговарят на изискванията за „Fair Trade”?
Една от причините, поради която жителите на селото искаха да се захванат с нещо подобно, бе заради биодизела, но също така искахме да създадем и нови работни места. Продуктът все още не е получил сертификат, тъй като трябва да се произвежда поне от година и половина преди да можеш да кандидатстваш. Но ние се стремим да прилагаме всичките им принципи. На първо място стои заплащането на служителите, което е около четири пъти по-високо от стандартното възнаграждение в сферата на земеделието – пет долара на ден, вместо само долар и петдесет цента. Жените също се радват на по-големи права, могат да участват във вземането на решения, а също така получават и допълнителни придобивки. Те се радват, че имат работа, а ODAM също са много доволни от проекта и от това, че той се оказва печеливш и им позволява да натрупат опит и да научат много нови неща. Сега търсят възможности да приложат същия модел и на други места; да използват социално предприемачество, за да се справят с даден социален проблем.

Как се развива първата стипендиантска програма на Design Impact?
Имаме шестима стипендианти, които работят по шест проекта – трима американци, един индо-американец, колумбиец и едно момче от Ирландия. Имаме и две жени в групата, а опитът им варира от стратегически дизайн през традиционен индустриален дизай до дизайн на марки, а един от участниците дори има опит в управлението на природни ресурси. Средно имат по седем години опит – двама имат по три години, двама – по 12.

Допринасят много за развитието на проектите. Миналата година имахме 150 кандидатури и беше трудно да избираме сред толкова много хора. Организациите, с които работим в Индия искаха истински професионалисти, а не студенти, и наистина се наложи да наемем такива, защото не контролираме тясно проектите; поддържаме контакт, но участниците трябва да ръководят собствен екип, да изградят стратегия и да я осъществят. Много малко са хората, които по природа са надарени с такива умения и повечето се учат на тях в продължение на години, трупайки нужния опит.

Дайте ни пример за това какво точно правят стипендиантите.
Брайън Гоуф е експерт по разработване на фирмена марка и имидж и работи за Manav Sadhna, известна общностна организация в Ахмедабад. Те помагат на няколко общности с ниски доходи край Ганди Ашрам, като осъществяват различни проекти, вариращи от образование и здравеопазване до развитие на занаяти. Неговата програма се нарича Earn N Learn (Печели и Учи): децата вършат дребни услуги, като почистване на прозорци или чистене на обувки и в замяна получават минимално заплащане, което обаче им позволява да ходят на училище. Освен образованието, което получават, те се обучават и на различни занаяти, основно свързани с обработка на хартия, а направените от тях предмети се продават по пазарите в Индия, а и по целия свят.

Това, което правим за тях, е нов дизайн на програмата и занаятите за работа с хартия. Брайън започна целия процес с помощта на учениците. Преди имаше само един човек, който прави дизайна и а децата следваха изготвения модел, а Брайън позволи на учениците да се включат още при изготвянето на дизайна. Насърчи ги да критикуват концепциите, да направят рисунки на крайния продукт, който искат да получат; да гласуват за вариантите, които им харесват; и всичко това бе под формата на игра. Той подтиква учениците ежедневно да размишляват върху живота и да черпят от него вдъхновение за дизайна на нови творби. В резултат ще бъде създадена една марка, която отразява живота на тези младежи и това, което проектът означава за тях. Имаме дългосрочно партньорство, което позволява работата ни да се задълбочи и да научим децата какъв е процесът на създаване на цялостен дизайн. Освен това децата получават и малко възнаграждение, което е допълнителна мотивация за тях да продължават да ходят на училище. 

Има ли взаимодействие между отделните стипендианти?
Един от проектите ни се осъществява в Бангалор съвместно с Quest и стипендиантът ни там, Али Майорано, е интерактивен дизайнер, който помага на младежите от селските райони да се подготвят за започване на работа. Идеята е младежите да придобият работни навици, така че когато отидат в града да им е по-лесно да си намерят работа. Али работи заедно с Брайън и използва съвременни технологии, за да преподава дистанционно. Освен това тя разработва и нов учебен план. Офисът на Али реално не е в селото, където са учениците й. Quest е един от проектите ни, при който има известна физическа дистанция между дизайнера и хората, извличащи полза от неговия труд. Искахме освен проектите, при които има по-пряк контакт, да опитаме и нещо по-различно.

И какви са резултатите до момета?
Засега върви добре. Но все пак търсим партньорски организации, които са свързани с местната общност. Ценноста на модела ни се състои именно в работата на място и в дългосрочното партньорство. Смятаме да запазим тези аспекти от дейността си и при бъдещото си развитие. Проектите ни се развиват най-добре, когато сме основен партньор на организацията, с която работим, а също така и когато тази организация е по-малка. Има един идеален момент, при който организацията е достатъчно голяма и има достатъчен бюджет, за да реализира проекта, но ако продължава да расте на даден етап се губи основния фокус. Организациите осигуряват подслон и храна за стипендиантите и покриват основните разходи по транспорт и изпълнение на проекта. Тази година използваме скала, основана на ориентацията на организацията – дали е социално предприемачество или неправителствена организация – а също така вземаме предвид размера на бюджета и други важни фактори.

Съществуват ли културни бариери?
Да, много. Начинът, по който хората си уреждат срещи, начинът, по който гледат на договорите. При малките неправителствени или бизнес организации тези неща са доста по-неформални. Фокусът на първо място е върху изграждането на добри взаимоотношения и в началото никой не иска да подписва нищо. Консултациите се основават на приблизителните часове работа и общите разходи по проекта. Учим стипендиантите си да бъдат гъвкави и да се адаптират към местните условия. Когато провеждаме интервюта, обръщаме голямо внимание на умението за комуникация – това е особено важно за супеха на един проект. И до момента хората, които сме избрали, се справят много добре – научават повече за културата и я приемат. Имаме известни затруднения и с езика. Посетихме индийски университети, предлагащи обучение по дизайн, за да разпространим информация за това, което правим, защото повечето организации предпочитат да работят с хора, говорещи местния език. Един от стипендиантите ни наистина владее езика и това се оказа особено полезно за нея. Затова следващия път, когато избираме хора, ще го имаме предвид.

Как се справяте вие и Кейт с управлението на проектите?
Понякога сме претоварени с работа. Три месеца и половина пътувахме из Индия – посетихме отделните проекти, ходихме по конференции, изградихме си мрежа от контакти. Но като цяло сме много въодушевени. Виждаме, че новите проекти постепенно заработват. Настоящите ни стипендианти ще продължат да работят по тези проекти – някои дори искат да останат и в бъдеще – но програмата ни завършва и ще имаме около месец преди да изберем следващите стипендианти. Настоящите ще продължат да работят от разстояние като консултатни по проектите в продължение на още няколко месеца и ще обучат новите стипендианти, за да е по-плавен прехода. Възможно е един или два от проектите да бъдат прекратени, но повечето със сигурност ще продължат. Вярвам, че това, което правим си заслужава и представлява един интересен подход към съществуващите проблеми.

Подобни творби


This entry was posted in За Обществото and tagged , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.