Поглед в бъдещето (Невидимият град)

Невидимият град – духовна биография на руския народ е книга на Хари Салман.

Оригинал: De onzichtbare stad, Kok Agora, Kampen, Холандия, 1996. При въпроси по книгата, за автора и т.н. се обръщайте към Крум Сяров.

На 03.07.1996 Борис Елцин е преизбран за президент на Русия. В руските масови медии той е представен като човек на напредъка и демокрацията, докато неговия опонент – комуниста Зюганов – като представител на миналото. При по-внимателно наблюдение на изборите става дума най-вече за това как руското общество ще пази гражданите си и как ще им осигури един обикновен, човешки живот.

Зюганов, който получава 40% от гласовете, обещава чрез националистично-комунистическата си програма сигурност на хората, които са загубили в процеса на промени надеждата за един по-добър живот (предимно пенсионери, работници във фабрики, заети в селското стопанство, но и лекари, учители и други зависими от държавата) или не се чувстват у дома в западизираната Русия. Те изискват една силна държава, която се грижи за бедните. Елцин получава подкрепа преди всичко от хората, които не се доверяват на Зюганов и неговата коалиция и от тези, които искат окончателно да скъсат с комунизма и знаят, че в новосъздалото се положение трябва да се грижат сами за себе си. Това са предимно хора с по-силно изразено индивидуално градско съзнание.

Перестройката завършва с една голяма катастрофа. Под ръководството на Елцин Съветския съюз се разпада, а държавната собственост – приватизира. В същото време брутният социален продукт и производството намаляват наполовина. Западните продукти вече имат пазарен дял над 50% и той ще се увеличава още повече за сметка на руската продукция, защото от нея не се печели толкова много, а и не се влагат пари в осъвременяване на индустриалната база. Русия се превръща в рай за криминални организации, които държат вече над половината от руската икономика и стават все по-силни. Новата икономика се управлява от седем големи финансови групи, които имат връзки по най-високите етажи на държавния апарат и съответно могат да упражняват политическо влияние. Медиите също са в техни ръце.

Създало се е едно примитивно капиталистическо общество, което унищожава основите на руската култура. Елцин и неговите хора управляват една изпразнена държавна хазна и нямат моралната сила да задействат Духовното и икономическо Възкресение на Русия. В тях живеят импулси на властта, които нямат нищо общо със същността на руската култура и съответно те не могат да дадат отговор на въпроса за една нова национална идентичност. Елцин е изпълнил мисията си да унищожи външните структура на комунизма.

Сега е важно болшевизма да се преодолее вътрешно и да се дефинира самостоятелния път на Русия. Но и също така да се подготви на Духовно ниво за един бъдещ сблъсък с Китай. За това е необходима една Духовна и морална сила, която ще дойде от обновяването на руската култура. Тук лежат и основните задачи на хората, които се развият новото съзнание на Русия, новите руски Богомили, които ще преобразуват злото на болшевизма и за действени хора, които посредством морални импулси ще правят добро.

Хора с ново съзнание за Духовните задачи на Русия има малко. Затова е необходимо наследството на религиозната философия от последните векове да се преработи Духовно. Нови Богомили работят тихо и на местно ниво в името на новото социално-християнско общество на бъдещето. Те действат като противоотрова за индивидуалните души и за народностната душа. Действените хора пък са намерили мястото си в новата икономика. Големите маси са се помирили (и примирили) с престъпността, срива на икономиката и корупцията и се опитват да оцелеят.
За разлика от хората на запад, на руснаците им липсва силно национално съзнание, съзнателна връзка с националния Дух. Досега те могат само да мечтаят за осъществяване на мисията си, за руската идея, и дори са успели да я променят чрез външни и вътрешни сили, които искат да разрушат Духовната основа на народа. Тази манипулация ще бъде възможна докато руснаците не осъзнаят, възприемат и променят злите сили в душата си.

В много кръгове живее едно извращение на националното съзнание, което се изразява в спомените по болшевисткото и царистко време и иска да изгради наново империята. Това е една националистична реакция на народа спрямо американизирането на страната. Тази реакция идва от силна пропаганда, но и от провокациите на западните страни, които приемат държавите от Средна Европа в Нато и по този начин пречат на Духовната среща и връзка на Русия и Средна Европа. Отхвърлянето на Запада води след 1991 до национализъм и фашизъм. Така се стига и до обединението на „патриотите“ в парламента. Това може да доведе до ново свързване на силите на православието, аутокрацията и национализма, които да доведат до пълна власт на църквата, един силен президент с технократичен апарат и армията като нов носител на националното съзнание. (бележка на преводача – изглежда, че автора доста добре е предсказал идването на власт на Путин). И тогава ще е отново трудно за хора от Запада да пътуват в Русия.

Така отблъскването на Запада води до ново обръщане на изток. От запад идва сили, които събуждат съзнанието, на изток руснаците могат да спят още по-дълбоко и спокойно. Средният път към невидимия град още не се вижда добре, но в процеса на събуждане на религиозното и национално съзнание, могат да се намерят нови Духовни водачи в бъдеще, които да събудят индивидуалното Духовно съзнание и да покажат пътя към Китеш.

На Русия ще и трябват няколко поколения, за да преодолее последствията от комунистическия режим. Страната преживява днес петата вълна на западизация и е много съмнително дали това ще доведе до нещо добро. Руският народ многократно е страдал от влиянията на Запада. В същото време държавния терор от азиатски тип винаги дава много жертви и избива интелигенцията. Ако не се роди нова морална сила в душата, то нищо не може да спре престъпната руска държава.

Стъпката от едно аграрно към едно индустриално общество е неуспешна, а липсват вложенията за преминаване към постиндустриално общество. Западният път на мафиотска икономика и азиатския път на ново насилие не помагат на Русия. Страната има един собствен път със собствени структури, който е още скрит в сънищата за руската идея. Това е пътят на социално-християнското общество на Китеш, който се намира в корените на руската женска душа, но не може да бъде осъществен без положителна мъжка сила. Затова Русия се нуждае от съвместна работа с Европа, но от Запада често идва само агресивната мъжка сила. От нея Русия вече многократно страда. Руснаците свързват Запада с понятия като индивидуализъм, рационалност, полза, конкуренция, постижения, материализъм, гражданство. Те обаче са свързани предимно със западно-американското общество и не разкриват Духовната задача на Европа.

За бъдещето на Русия е необходима една нова връзка с добрия Дух на Европа. Дългият път към Китеш минава през още слабо познатата Духовна област на Средна Европа, която бива изследвана от руските розенкройцерите и религиозни философи. Единствено само ако станат европейци в Духовен смисъл, руснаците ще могат да развият съзнателните сили, които са им необходими за осъществяване на техните идеалите. Тогава в душите им ще се събуди вътрешния цар. Според Рудолф Щайнер истинския младоженец на руската народностна душа е средноевропейския Дух.

Тази Духовна сватба на Русия и Средна Европа още далеч не е сключена. Можем да говорим само за един годеж, който се вижда от руската религиозна философия от края на 19-ти и началото на 20-ти век. Той бива обаче разтрогнат от комунизма. Горбачов позволява едно ново сближаване като дава свободата на подвластните средноевропейски държави. От европейска страна е важно да се уважава собствения руски път и да се предлага всеотдайна помощ.

Тази помощ за Русия е важна и за Западна и Средна Европа. В болшевизма се преминава бързо през социални процеси, които съществуват и на Запад. Западния човек може да погледне към Русия като към огледало и да види как някои отминали вече там процеси ще дойдат в скоро време и в западните общества. Болшевизма живее и на Запад, но там се нарича технокрация. Любопитно е, че разпадането на Съветския съюз съвпада с подписването на договора в Мастрихт. Оеднаквяването в ЕС става все по-силно и подчинява културата и политиката на икономиката. (бележка на преводача – автора отново много добре предсказва бъдещето, този път във връзка с процесите в ЕС. Почти 20 години по-късно виждаме едно безкрайна брюкселска бюрокрация, която властва над гражданите, но е напълно подчинена на различни икономически лобита и догми. Особено силен израз на това е например загубването на независимостта на европейската централна банка и поставянето й в услуга не само на икономическото развитие като цяло, но и на конкретни частни банки и властимащи кръгове).

В Русия се виждат границите на процеса на западизация. Мъжката сила, която действа в нея, е завладяла руския народ и го подлага на унищожителни процеси, които на Запад са все още невидими. Също и западната култура се нуждае от едно лечение от сферата на женското начало. Запознанството с религиозната култура на Русия и с богатия вътрешен свят на руската душа може да бъде един оздравителен процес за западните хора.

Западна Европа и Русия се нуждаят едни от други, за да преодолеят едностранчивостта си. Западът е паднал в ямата на материализма и егоизма, а Русия се губи във възприемчивостта си спрямо всичко, което идва отвън. Русия се нуждае от мъжката сила на Запада, за да осъществи невидимия град на Земята, а Запада се нуждае от женската сила на Русия, за да се освободи от силата на материализма. Така както човешкия Дух не може да се роди без съчетанието на женското и мъжкото, така и Европа ще загине Духовно без връзката с руската душа. Европа може да се роди като Духовно същество чак след обединението на западния и руския полюси.

Подобни творби

  • Все още няма други подобни творби

This entry was posted in За Духа и Душата. Bookmark the permalink.

Comments are closed.