Основателите на Сейнт Бернард за поемането на риск

Статия: „Основателите на Сейнт Бернард за поемането на риск“ на Кейти Смоли и Лаура Уайт

Превод за ОМ от английски език: Рослава Стоянова

В поредицата ни статии за поемането на риск, студентите в Университета Тулейн и Ашока Кейти Смоли и Лаура Уайт интервюират социални предприемачи относно смелите стъпки, които са предприели, за да развият бизнеса си.

Зак Розенбърг и Лиз МакКартни живеели във Вашингтон, когато чули за разрушенията нанесени от урагана Катрина. Въпреки че нямали никакъв опит в строителството, те решили да се преместят в Ню Орлийнс, за да помогнат за възстановяването на града. Днес St. Bernard Project се сочи из целия регион като пример за добра практика във възстановяването на общността. Зак разговаря с Доузър за някои от предизвикателствата и успехите, постигнати през последните пет години.

Dowser: Кой е най-големият предприемачески риск, който сте поел и който ви се е отплатил?
Розенбърг: Основният ни фокус в върху строителството, но за нас е важно и да отговаряме на нуждите на общността. Забелязахме, че за някои хора най-трудният момент настъпваше след като се завърнеха по домовете си. Едва тогава те започваха да осъзнават през какво са преминали и търсеха помощ, за да излекуват душата си и да се справят с емоциите. Ние можехме да им помогнем, защото вече бяхме спечелили доверието на общността. През 2009г. в съседство с централния ни офис отворихме клиника за умствено здраве. За нас това бе огромен риск, защото нито имахме образование, свързано с психология и социална дейност, нито пък финансиране за проекта. Клиниката, поне на пръв поглед, изглежда нямаше нищо общо с основната ни дейност. Но нашата организация бе място, където хората можеха да получат обратно домовете си и решихме, че тя също така може да е и място, където да получат обратно живота си. Днес програмата ни е напълно финансирана и поддържаме партньорство с Центъра по здравни науки към държавния университет в Луизиана, за да можем по-добре да отговорим на нуждите на клиентите си.

Кой е най-големият риск, който сте поели и не ви се е отплатил или поне така ви се е струвало навремето?
Един от най-важните уроци, които научихме, бе основаването на партньорства с други организации. Изгубихме ужасно много време и енергия в преследване на възможности за финансиране от страна на организации, като Home Depot и Lowes, защото смятахме, че ще е съвсем естествено да си партнираме с тях, но постоянно получавахме откази. От друга страна не отделихме почти никакво време на DeWalt, а днес те са едни от най-активните ни партньори. Важно да установиш кога точно трябва да се откажеш и да потърсиш други възможности. Вместо да се фокусираш върху най-очевидните партньори в своята сфера, по-добре е да потърсиш партньори, които имат сходни ценности.  

Кой според вас е най-важният фактор при поемането на разумни рискове в сферата на социалното предприемачество?
Две неща: 1) Ако дадено действие е абсолютно необходимо за постигането на мисията или целта ви, това действие не е рисковано. Ако нещо е несигурно, това не означава непременно, че е и рисковано. Рискът идва от недостатъчната подготовка за това, което се опитваш да направиш. 2) Използвайте въображението си, когато изготвяте модел на своята организация. Потърсете и извън вашата сфера на дейност и вместо да се фокусирате върху предоставяните услуги, разгледайте процеса им на работа. Нашият вертикално интегриран модел бе вдъхновен от UPS, въпреки че FEMA и Habitat for Humanity са по-тясно свързани с дейността ни. В известен смисъл как го правите е не по-малко важно от какво правите.

Подобни творби


This entry was posted in За Обществото and tagged , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.