Първите пет етапа в развитието на човека

Според антропософията на Рудолф Щайнер животът на човек протича през различни етапи, всеки от които продължава около 7 години. През всеки един етап се осъществява изграждането и развитието на дадена човешка структура. За възпитанието и образованието най-важни са първите три етапа, до 21-вата годишнина, до извоюване на необходимата самостоятелност и независимост на младия човек.

До 7 години се развива физическото тяло на детето. Това е времето на подражанието. След това, до 14 години се развива душата му. Това е времето, в което детето се подчинява на авторитетите – родители и учители, най-вече. От 14-тата до 21-вата годишнина се развива собственото мислене и убеждения. Едва след 14 настъпва времето за умствено развитие и съответно за интелектуално обучение. Това означава, че ако преди това затормозяваме детето с научно възпитание и обучение, то връзваме голяма част от необходимите му сили за физическо и душевно развитие. Това съответно пречи на правилното образуване на физическото тяло и на душата и води до последствия, които дават отражение в по-късния живот на възрастния вече човек. Важно е да се отбележи, че много от процесите са много трудно или почти необратими и че пропуснатото физическо и душевно развитиет в ранното детство трудно може да се навакса.

Човек идва на Земята под формата на дете, за да осъществи изживяното в Духовния свят преди раждането си и след предходната си смърт. Това е така наречената мисия на Земята, смисълът на съществуването ни тук. Стремежът на всяко едно възпитание и образование е единствено и само свободата – възможността за възприемане на собствената мисия и следването й. Децата не трябва да се възпитават според изискванията и нуждите на обществото, а да им се даде възможността да осъществят мисията си и да променят обществото и живота на Земята и Небето към добро.

До 7 годишна възраст детето е силно свързано с миналото си на Небето. То изпитва преданост към Духовния свят и е в непосредствена връзка с него. Съвсем естествено явление е децата да си говорят с невидимите си приятели, например Ангели, от Духовния свят и да ги виждат. Това не са някакви детски измишльотини, а са чиста реалност. Детето има мисия в нашия свят и е избрало пътя към идването си на Земята и осъществяването й тук. Затова е много важно то да се „заземи“ добре, да се сдобие с корени. Това, разбира се, не трябва да става чрез подрязване на Духовните му крилца и забравяне на мисията (често забравянето на мисията се случва, но при едно добро възпитание и образование, тя е жива в детето и рано или късно изплува в съзнанието на порасналия вече човек). Заземяването става най-добре чрез подражанието. Подражанието обаче не се извършва на сило. Родители и възпитатели са длъжни да дават положителен пример, но детето само си избира на кого да подражава. За детето до 7 годишна възраст целия свят си остава морален, защото е силно свързано, дори можем да кажем – живее – с и в Духовното си минало.

От 7 до 14 детето започва да живее повече в настоящето. Заземяването е в напреднала фаза, благодарение на развитото физическо тяло, на способността за свободно движение, говорене и т.н. Детето започва да се радва на света по човешки, по земен начин, а не както досега по Небесен, Ангелски. Затова е важно чрез обучението да породим наслада у детето. Това е задача на авторитетите и е възможно само ако човек е съхранил жив усет към изкуството, само ако в самия него гори жив пламък и любопитство към живота, само ако е запазил пластичността си и способността за метаморфоза и развитие. За детето на тези години светът е красив. Ние самите, като родители и учители, трябва също да сме убедени, че светът е красив. Светът е прекрасен! Това е ръководната представа на детето, което в този период изгражда душата си и следователно и обучението трябва да е красиво художествено изживяване.

Едва след 14-тата годишнина започва интелектуализирането и систематизирането, науката придобива важност, а детето трябва да развие специфичния за човека ум и разум. Това е времето, след и в късния пубертет, когато за детето светът става истинен. Това са и миговете, когато детето започва да изживява импулсите на бъдещето. Авторитетите вече престават да съществуват. Юношата започва да се стреми към свобода и да изгражда собствени възгледи, авторитетите биват поставени под въпрос, с тях започва едно премерване на силите. Това е много важно за младежите, за да видят доколко техните новосформиращи се възгледи са способни живоспособни и животворящи. Откритото предизвикване на родителите и учителите е здравословно за детето, особено, когато досегашните авторитети имат какво да дадат за развитието на подрастващите. А те имат само ако са автентични, ако живеят собствената си мисия, развиват се и дават пример. Любовта към заобикалящия ни свят и науката, към любознанието и развитието са много важни.

Обикновено на 19 години децата напускат училището. Следва донякъде логичния въпрос защо не едва на 21, след като едва догава свършва поредния седемгодишен период от живота и развитието. Едва тогава младите хора са готови, поне частично, за самостоятелен живот. Разсъждавайки така е важно да не забравяме, че за около 19 години констелацията на небесните тела се повтарят във вида, в който са били по време на раждането на детето. Това е много важен миг, в който често се посяват семената на бъдещето на младия човек. За това е важно той вече да има свободата, да не е обвързан с училище, и да може да направи първи стъпки по собствения си път. Често можем да видим в биографиите на известни личности колко важни събития от живота им се случват именно на 19 години.

От 21-вата до 28-мата годишнина на живота на младите хора започва един етап, който е под звездата на повече самостоятелност, но все още не може да се определи като пълна независимост. Това е времето, в което хората изпробват какво ли не в търсене на мисията си и в заздравяване на силите. Това обяснява и голямата страст към приключения на хората от тази възраст. Едно време подрастващите майстори занаятчии на тази възраст все още са зависими от учителя си и не са получили титлата майстор, въпреки че имат относително голяма свобода и вече печелят за собствената си издръжка. Едва около 30-тата годишнина вече могат да се нарекат майстори и получават пълната правоспособност да работят изцяло независимо и според собствените си възможности и вече открита и съзнателно възприета мисия.

Подобни процеси можем да открием и в индианските традиции по търсенето на визията. Това се случва около 25-тата годишнина. Тогава хората дори още нямат имена. Необходимо е да преминат необходимата инициация, в която получават от Небето мисията си и започват да я следват съзнателно. Едва тогава те могат да се нарекат завършени личности на Земята и да се нарекат със собствени имена, такива, които сами са си дали. Според мен едва един такъв човек, Човек, който си знае мисията (има крила), но и е добре заземен (има корени), е готов да поеме отговорността на собствената си свобода.

В днешно време можем да забележем много често забавянето на тези процеси. При някои хора четвъртия етап завършва значително след 28-мата годишнина, а често и въобще не се стига до такова ниво на развитие, така наречената инициация, майсторство или припомняне на мисията. Според съвременната психология много от хората остават на нивото на развитие на 7-годишно дете или на нивото на 14-годишен юноша, което се отразяване негативно на обществото, още повече, че голямата част от хората на ръководни постове (над 90%, около 60% са дори на първо ниво) са на тези две нива на развитие. Тези нива на развитие още не дават възможността да се поеме отговорност за общото и за другите и водят единствено до задоволяване на собствените потребности и егоизъм. Такива хора или не могат да си припомнят мисията си или не я следват. В същото време се случва някои хора да се развият и по-бързо и да достигнат последното ниво на психологическо осъвършенстване.

Именно това начало на свободното следване на собствения път, е и начало на петия период, в който Човек вече е готов да поеме отговорност не само за собствената си мисия, работа и задължения, но и за семейство, родители, за други хора и за обществото като цяло. Не трябва да забравяме, че най-важна е мисията, която служи на Бога, след това е служенето в името на обществото, после на отделните индивиди, после на познати, приятели, роднини, семейство и чак накрая по важност идва служенето в името на собственото аз. Човек работи най-вече за Бога и най-после за себе си. Но за да е възможно да се случи това е необходимо да е завършен като индивидуалност (ин-диви-дуал-ност – двойнствеността на Божественото и Земното у Човека, който има корени и криле и следва с радост мисията си, както на Земята, така и на Небето), като личност, да се е откъснал от собственото си его, но да обича както себе си и семейството си, така и ближните си и враговете си и цялата Земя и целия Свят. Не случайно Христовата възраст настъпва на 33, а не по-рано.

Подобни творби

  • Все още няма други подобни творби

This entry was posted in За Децата. Bookmark the permalink.

Comments are closed.