Учението като участ и общ процес

Ако разгледаме думата уча-ст, то се вижда, че произлиза от уча. Можем да заключим, че участта на човека на Земята е да се учи, да се развива, затова душата му се е родила на Земята в тяло. Самата дума у-ча идва да ни каже, че ние сме в Божествената енергия. Същото може да се види и в думата ча-ст, която ни показва, че ние сме част от цялото, не само в Божествената енергия, но и част от нея. Думата уче-ние пък потвърждава, че това е един всеобщ процес, в който всеки един от нас е в Божествената енергия, но всички ние участваме заедно в него, съвместно, ние сме съ-у-част-ници в този процес.

И ако учението е нашето призвание, то у-важе-ние-то е начина, по който трябва да се движим по пътя си. Всички ние сме свързани и важим един за друг. Свързани сме като с въже един за друг по пътя на учението си. Затова и трябва един друг да си помагаме и да се уважаваме по този път.

В основата на учението е следователно взаимното уважение, дори много повече – Любовта. Тя е Божествената енергия, която ни свързва всички заедно по пътя ни на развитие на Земята. Особено важно е за всеки един учител да изпитва Любов към всичките си ученици. Без нея няма нито уважение, нито учение, процесът не е взаимен и в такъв случай би било по-добре да оставим децата сами да се образоват.

Подобни творби

  • Все още няма други подобни творби

This entry was posted in За Децата. Bookmark the permalink.

Comments are closed.