Десугестопедията на Лозанов 1

Наскоро се запознах с десугестопедията и каква беше изненадата ми, когато разбрах, че това всъщност е метод, по който вече съм учил чужди езици! Оказа се, че системата Суперлърнинг, която е най-добрата образователна система, по която някога съм учил, е създадена от десугестопедията на Лозанов. Има разлики, като например даването на домашни и ученето вкъщи, което се оказва, че е било и доста голяма грешка и е пречило, вместо да помага. Точно така и го чувствах!

В тази статия искам да споделя накратко какво представлява десугестопедията. Както всяко едно учение и присъствие на Земята, то тя е най-вече ритъм. Ритъм, който се създава чрез организацията на учебните материали, говора на учителя, структурата на занятията. Тоест изисква се завидна подготовка от страна на учителя още преди самите занимания. По време на уроците най-важни са интонацията и дикцията на говорене, четене и т.н. Възприемайки това, сигурно няма да ни е трудно да разберем защо голяма част от учителите се провалят заради липсата на гласови данни и съответната подготовка.

Следващо важно нещо е авторитета на учителя и съответно спокойната, приятна и освобождаваща атмосфера, която създава, предпоставяйки учениците към усърдна работа, но извършена с отдаване и удоволствие. Как може да се случи това? Ами например, когато всеки урок започва и завършва с песен, молитва или мантра. Хуморът и спонтанния смях са неразделна част от часовете и са силно желани и винаги добре дошли! Колкото повече има от тях, толкова по-добре. Важно е да обърнем внимание на думата спонтанност. Подготовката за всеки един урок е важна и е хубаво да има добре направен ритмичен план, но още по-важно е да има спонтанни, интуитивни действия и гъвкавост. Учението не е статичен процес, а е едно безкрайно ритмично и спираловидно разгръщане, което живее от динамиката и спонтанността.

Ние учим, защото учението е част от нас и е в основата на нашия път на Земята. Това означава, че учението трябва да е част от самите нас, от ежедневието ни, от света ни. Досега образованието се случва преди всичко само по себе си, в откъсната и изолирана, защитена от света среда, на така наречените училища. Това е грешно. Ние учим във взаимовръзки, учението е естествен процес на развитие, който ние носим в себе си. Изтръгването на хората от средата им, както и на учебния „материал“ не води до резултати. Светът е взаимосвързан и именно така трябва да го възприемаме, разглеждаме и изучаваме. Нещото, което най-много ни свързва на този свят е Любовта. Следователно тя и всички следващи от нея положителни чувства трябва да са неразделна част от учението.

Съществуват три основни десугестопедични принципа:
1. Радостно и спонтанно концентративно спокойствие, тоест човек хем е в добро настроение, хем напълно съсредоточен в процеса на учене.
2. Динамична, структурирана и йерархична глобалност, тоест всичко е взаимосвързано, всяко нещо е част от друго по-голямо нещо и всяко нещо съдържа в себе си по-малки неща. И всичко е свързано посредством ритъма (на Вселената).
3. Десугестивна нагласа с цел спонтанно освобождаване на потенциалните възможности на ума. Или казано по друг начин – хубост на сила не става! Всеки един има потенциала да се развива и да учи, но това ще стане едва тогава, когато човек бъде предразположен и се чувства радостен и свободен да го направи по собствената си воля. Тогава учението носи резултати и ние можем да достигнем пълните си способности, който силно надвишават това, на което мислим, че сме способни. Само един пример – по метода на десугестопедията на Лозанов децата научават три пъти повече материал за 2/3 от предвиденото време. На курсовете по английски и немски, които посещавах по тази система учех по около 200 думи на ден и около 1000 на седмица. За около 6 седмици курс знаех над 5000 думи. В рамките на около три месеца така може да се научи цял един език.

Десугестивната нагласа, третия принцип, се създава от обучаващия се! Тук виждаме отново, че нищо не става насила и с външна намеса. Майсторството на преподавателя е да проведе учебния комуникативен процес на нивото на потенциалните възможности на личността на обучаващите си. Казано по-просто – учителят трябва да се съобрази с индивидуалните дадености на всеки един от учениците. Обучението е взаимен, но строго индивидуален процес. Дори да работи с над 30 деца, учителят трябва да може да отговори на необходимостите на всяко едно.

Съществуват три основни групи средства, според които можем да оформим методологията:
1. Психологически. Тук включваме цялостната организация на учебната комуникация. Особено внимание се отдава на така наречените периферни персепции, тоест на възприеманото подсъзнателно от околната среда. То има стимулиращ характер. Затова е важно как е украсена учебната стая или къде се провежда обучението. Наличието на приятна музика или съответно дразнещи външни шумове е от ключово значение. Значението на художественото оформление и въобще на изкуството в образователния процес е първостепенно. Но има дори нещо още по-важно – състоянието на учителя. Учителят е пример във всяко едно отношение. Учителят трябва да провежда заниманията свеж, спокоен, изпълнен с Любов, с радост, желание, удоволствие, с приятен глас, чувство за хумор. Така да се каже да ври и да кипи, в положителния смисъл на думата, в учебния процес. Да е истински ръководител чрез силата на собствения пример.
2. Дидактически. Тук няма да навлизам в подробности засега
3. Артистични. Педагогиката е изкуство, а учителят е майстор на това изкуство. Майстор, който може да възприеме потребностите на всички ученици и да ги въодушеви. За това са необходими богата гама от художетвени, певчески, артистични, спортни и т.н. умения. Всъщност десугестопедията изисква от учителя наред с педагогическите и художествени и много други умения – лингвистични, психологически, анатомо-физиологични, та дори и психотерапевтични, когато е налице нарушение на здравословното развитие на детето. Тук не можем да не дадем един пример за необходимост от лечение на създаваните от обществото предразсъдъци. Често се казва, че дадено нещо, например ученето на 200 думи на даден чужд език на ден, е невъзможно или много трудно. Това не е вярно. Способностите на човешката същност са неограничени. 200 дума на ден са напълно възможни, също както и да се научим да четем в рамките на месец. Именно и в това се крие смисъла на думата десугестопедия – обучение чрез освобождаване. Освобождаването от предразсъдъците, страха и всички други негативни чувства, свързани с образованието и обучението са в основата. Излиза, че един учител в днешно време е дори преди всичко психотерапевт, който освобождава детето от предразсъдъците в обществото и натрупаните болестни процеси и му дава възможност за свободно и изпълнено с Любов развитие.

Всичко е възможно! Това е първото нещо, което учителят трябва да покаже на децата. Няма трудни, непосилни и непостижими неща! Всичко е възможно и то може да се постигне с радост и Любов. Да, понякога страданията са необходими, но те са част от процеса на лечение на вече натрупани негативи, а не са част от процеса на обучение. Или поне не би трябвало да са част от него. Учението е процес на развитие. А всеки един процес на развитие е процес на разширяване на Любовта и стремеж към нея. В този процес страданията нямат място. Страданията са процес на прочистване на натрупани от неправилния образователен процес негативи. Здравеопазването е необходимо единствено и само, когато процесът на образование не е създал хора, които се намират непрекъснато в процеса на Любовта и здраверазвитието. Лечението става необходимо в следствие на неправилно образование. За съжаление всичко това съм изпитал не само аз на собствения си гръб. Важно е да не го слагаме и на гърба на децата си.

Като бъдещ учител по математика е твърде вероятно да се сблъскам именно с предразсъдъците по отношение на трудността на този предмет още в самото начало. Това означава, че в самото начало ще трябва да бъда преди всичко психотерапевт и да практикувам десугестопедията и други методи за освобождаване на децата от събраните вече предразсъдъци. Точно в този миг не мога да не цитирам за пореден път Айнщайн: Образованието – това са натрупаните през първите 18 години предразсъдъци. Айнщайн има, разбира се, предвид тогавашното, а и сегашно „нормално“, възприето, училищно образование. Образованието като процес е, както казва много точно Рудолф Щайнер – Изграждане, възпитание към свободата. Образованието и учението е път към свободата. Човешките деца се нуждаят от въодушевени ръкододители по пътя към свободата. Това е първата, най-важната, основната задача на всеки един учител – да освободи децата, да ги поведе към пътя на свободата. А това става единствено и само чрез личен пример, когато човек сам е на пътя на свободата.

Какъв е резултатът от десугестопедията? Не само се освобождаваме и научаваме повече за по-кратко време, но дори си почиваме, възстановяваме силите си и дори се лекуваме. Правилният процес на учене е и винаги процес на лекуване и оздравяване. Доброто образование включва в себе си здраверазвитието, процеса на салютогенеза.

На страницата на Духовна библиотека Спиралата можете на намерите повече по темата.

Подобни творби

  • Все още няма други подобни творби

This entry was posted in За Децата. Bookmark the permalink.

Comments are closed.