Откриване на проект „Прозрачност“

Българо – полски проект ПРОЗРАЧНОСТ 

в  Mall Велико Търново

         На 20-сти юни в Мall Велико Търново Йоанна Тиеле, доц. д-р Росен Русев (ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“) и Атанас Тотляков откриха изложбата Przezroczystość, Transparency, Прозрачност“. Изложбата е резултат на българо-полски проект ПРОЗРАЧНОСТ, в който участват дванадесет автори от Полша и България :

·         АТАНАС ТОТЛЯКОВ (ATANASTOTLYAKOV)

·         ЛИЛЯНА ГЕОРГИЕВА (LILYANA GEORGIEVA)

·         ИВЕЛИНА Д. РУСЕВА (IVELINA D.RUSEVA)

·         МИНА СПИРИДОНОВА (MINA SPIRIDONOVA)

·         АРТУР ХЖАНОВСКИ (ARTUR CHRZANOWSKI)

·         ЙОАННА ТИЕЛЕ (JOANNA TIELE)

·         ЮСТЪНА ЯКУБОВСКА (JUSTYNA JAKÓBOWSKA)

·         ДОМИНИКА ВАЙБЕРГ (DOMINIKA WAJBERG)

·         КАТАЖЪНА МАЙСНЕР (KATARZYNA MAJSNER)

·         АЛИЦЯ РЪНКИЕВИЧ (ALICJA RYNKIEWICZ)

·         МАЦИЕЙ ЗДАНОВИЧ (MACIEJ ZDANOWICZ)

·         ИСКРА ИВАНОВА (ISKRA IVANOVA)/ новия участник

 

Автори от двете страни в контекста на поставената им тема прозрачност  интерпретираха индивидуални истории, мисли и идеи. Тяхната задачa беше да създадат разнообразни прозрачни и полупрозрачни обекти. Те ситуирани заедно, пресъздават по един особен начин „културен път“ от Полша към България. Поради това прозрачността стана израз на пътуването и на преминаването на границите на нашето съзнание.

Проект ПРОЗРАЧНОСТ e кураторски дебют в България на Йоанна Тиеле и е продължение на желанието и за формиране на артистична връзка и провокиране на продължително взаимодействие между творци от Полша и България.

За първи път проектът беше реализиран със съдействие на сдружение „Фабриката“ и с финансова подкрепа от Национален Фонд „Култура“ в Център за визуално и мултисензорно изкуство Източен 48  в Пловдив.

От 20-ти юни до 20-ти юли 2013 изложбата гостува в ново, алтернативно за изкуството пространство – Mall Велико Търново. Нестандартната изложба на съвременните автори от Полша и България излезе от пространството на галерията за да достигне до по-разнообразна публика. Освен това, по времето на представянето на проект ПРОЗРАЧНОСТ в Mall Велико Търново се осъществи пряк контакт между част от художниците и посетителите, като два пъти седмично авторите присъстваха в изложбеното пространство.
Представянето на тази съвременна инсталация в търговски център й придаде допълнително значение. Прозрачните произведения на художниците, със своята ефирност и деликатност, се появиха във визуално и емоционално силна, конкурираща среда, давайки „въздух“ на посетителите. От една гледна точка, изложбата придоби функцията на пауза/почивка в интензивната среда
  преситено с ярки цветове, музика и реклами като внесе визуално спокойствие. От друга гледна точка, работите на художниците провокират посетителите на мола да спрат за малко в ежедневието си и да се замислят философски за нещата, към които ги насочват авторите. Работите карат зрителя да обърне внимание на невидимите неща, които ни заобикалят, правейки ги видими поне за един миг. Те насочват публиката към нематериалните неща, което действа като алтернатива към заобикалящата ги материална среда, „допълвайки я чрез прозрачността си“. В този случай се появи един вид симбиоза между трудно съвместими понятия и идеи.

Този аспект тълкува доц. др Росен Русев по времето на откриването на изложбата:

Естетика на прозрачността, или постмодерната символика на една концептуална изложба в мол

За мен е огромна радост и чест да мога да представя на публиката настоящата тематична изложба с надслов „Прозрачност,“ с участието на автори от Полша и България – в галерия в централен мол Велико Търново от 20ти Юни до 20ти Юли, 2013[1]

Да нарисуваш или из(об)разиш прозрачността в буквален смисъл е невъзможно. Наистина, на традиционния рационален език на нашето съвремие това би прозвучало парадоксално. На един по-различен език, обаче, подобно начинание изглежда и звучи напълно възможно и смислено. Става дума за езика на изкуството, който може да из(об)разява в един небуквален смисъл, т.е, по един наистина фигуративен, артистичен, метофоричен, или просто казано – художествен начин.  Освен  че това ни напомня за известни ползи от изкуството, то също така е и един пример за това как се прави от невъзможното възможно. Показва ни как чрез творчество могат да се правят „чудеса,“ и евентуално ни указва пътя към чудото, което би довело до това, което философите – кога клиширано, кога иронично – наричат „спасението на света.“ Изкуството, в този смисъл, е един неизчерпаем източник на идеи, имащо концептуален потенциал, който може да се актуализира, особено когато се забелязва определена изчерпаност в другите източници на идеи. Като индикация за идейна изчерпаност в нашата епоха ни служат напр., бих казал пре-достатъчно често, нейните големи т. нар. „кризи“ от всякакъв вид. Зад/през /чрез тях – на един необходим език, на който парадоксите вече звучат смислено, (наистина един постмодерен език) – „прозира“ една липса на определен вид творчество. Пътят, който изкуството ни указва като изход в този смисъл е наистина един много земен и напълно възможен път. Това е пътят на творчеството, който при това е достъпен не само за т. нар. „хора на изкуството,“ но и за всички други, понеже критическо-креативното мислене, неизменно участва във всички проблемно-разрешителни дейности и налага на всеки индивид да бъде творец, както на собствения си живот, така и на съдбата на света.

В този смисъл, можем да търсим и културната значимост на темата за „прозрачността“, пресъздадена от авторите на изложбата. „Прозрачността“ тук ни се явява като един вид неналичност, липса, дефицит, или – както би го описал философа Хайдегер – просто  като „нищо“, като скритото от нашето полезрение, което обаче в същото време е незаменимо условие за възприятието на битието на тези неща, които ни изглеждат безспорно налични. Без прозрачността, без „нищото“, без неговата разграничителна функция, ще се изгуби и това, което „е“, т.е., това, което за нас в най-позитивен смисъл е определимо като нещо непрозрачно[2].

В това, според мен, се състои същината на идеята на авторите, които освен чрез художествено пресъздаване я представят също така и дискурсивно в малка информационна брошура, (при това по един много философски издържан начин)[3]. Въпросните дискурсивни описания навлизат в един много продуктивен обмен със самите произведения на авторите, и аз се изкушавам да се спра на него накратко.

Начина, по който авторите представят темата „прозрачност“, включва една транспозиция на известното свойството на „материята към проводимст (пропускливост) на светлината“. „Прозрачността“ е схваната, като премахваща ограниченията пред погледа, или изцяло, или частично, като в първия случай тя „не провокира промени във възприятието,“ а във втория играе ролята на „своеобразен филтър“ предлагащ специфичен поглед от „друг ъгъл.“ И в двата случая, обаче, „прозрачността“ позволява обектите попадащи в нашето визуално пространство да бъдат в известен смисъл „създадени от нея.“ Според идеята на авторите, художникът може активно да създава и „контролира видимото и невидимото“ преди да ги поднесе на зрителя под формата на „един по-интимен, уникален свят на мисли и индивидуално възприятие.“ В художествения изказ, „обектите могат да съществуват независимо от пространството и в същото време съжителстват с тази околна среда, като и предават значимост“[4]. (Забележете, че философите напр. не мислят непременно така, и то не заради друго, а защото техния език, т.е., техния преобладаващо рационално-дискурсивен медиум на изказ, не им позволява да мислят така. За сравн., Витгенщайн твърди:  „аз мога да си представя пространството като празно, но не мога да си представя предмета без пространство.“) [5]

Тук ще си позволя да цитирам един бих казал съвършено философски пасаж от идеята на авторите описана в брошурата:

„ПРОЗРАЧНОСТТА, разбирана в буквален и абстрактен смисъл, създава съвсем нови перспективи и семантични пространства. Чрез уникален процес на наблюдение може да се проникне дълбоко в пространството, идеите и мислите, преливайки се в едно цяло с тях.

ПРОЗРАЧНОСТТА предоставя потенциалната възможност да изчезне границата на хоризонта, и да се намери нещо видимо в невидимостта.“[6] 

В един по-специфичен смисъл, авторката Алиця Рънкиевич (AlicjaRynkiewicz) изтъква на преден план прозрачността на дрехата и непрозрачността на марката. В една култура на консуматорство, реалиите забелязвани от окото може да изключат (направят прозрачен) факта, че не само различните брандове често използват „едни и същи материали,“ но и че дори са произведени в „една и съща фабрика.“

Катаржъна Майснер (KatarzynaMajsner) гледа на „прозрачността като липса на бариери“ или като свобода, промотираща прозрачност на ума (изобразена със зелен цвят прозиращ в главата), на чувствата (червен цвят прозиращ в сърцето), на телесността/сексуалността (жълт цвят прозиращ в половите органи).

Мина Спиридонова (MinaSpiridonova) свързва прозрачността с „паралелни пространства“ на „време“, „пространство“ и „взаимодействия“ (все понятия, имащи характеристиката на невидимост, прозрачност). „Едновременност и взаимосвързаност“ характеризират различни локации, както и минало, настояще и бъдеще; тяхното „паралелно“ съществуване остава непостижимо за интелекта на науката сам по себе си и остава „маргинализирано“ в неговото полезрение, очевидно поради тяхната прозрачност (да го кажем пак парадоксално-смислено), която може да бъде пресъздадена само художествено.

Доминика Вайберг (DominikaWajberg) гледа на „прозрачността,“ като “Fragile” (крехка или чуплива в някакъв смисъл), притежаваща „чувствителност към реалността,“ която неизменно „оставя своите следи върху нея“; човек се опитва да я съхрани, т.к. не е свикнал да вижда реалността през „увредена (разрушена; наранена) прозрачност.“

Артур Хжановски (ArturChrzanowski) пресъздава прозрачността като „безсъние“ актуализиращо спомени и преживявания, които сгъстяват изображението и правят трудно погледа назад; призивът му да се позволи сблъсъка на „светлина и тъмнина,“ на видимо и невидимо, настояще и спомени е всъщност призив за един жизнеутвърдителен синтез на непрозрачното с прозрачното.

Лиляна Георгиева (LilyanaGeorgieva) и Ивелина Д. Русева (IvelinaD. Ruseva) ни поднасят прозрачността като „дъх“, този „нематериален материал“ стоящ в основата на живота; дъхът върху стъкло с изрисуван в него с пръст кръг разделен на четири (символизиращ древногръските архе-та въздух, вода, огън, и земя), вписан в спирала „символизираща живота“ като „път на душата.“ Изображението се появява с дъха и изчезва с неговото изпаряване обвързвайки неизменно творчеството с основата живота.

Юстина Якубовска (Justyna Jakóbowska) ни обръща внимание на социалнта значимост на прозрачността с три неща, които правят човека в някаква степен прозрачен или невидим в един свят на повърхностни ценности и неизказани конвенции, в който съществува „културно изградена концепция за привлекателността.“ Патерици, бастун, инвалидна количка – те са „шапката невидимка,“ чието приказно очарование се превърща в „проблем в реалния живот,“ който е преодолим само с помоща на тези, които те забелязват.

Атанас Тотляков (Atanas Totlyakov) ни напомня за прозарачността с изобретения от него модел самолети Totlyakoff 01, които указват прозрачността на „посредника“ – атмосферата, която прави техния полет възможен.

Йоанна Тиеле (Joanna Tiele) ни предлага една метафора на метафората на прозрачността, насочвайки вниманието ни към това, което нарича „аудиопрозрачност.“ В последната, визуалната метафорика на прозрачността става в допълнение аудио-метафорика. Тази умножена метафоричност се чете и в специфичния фокус на авторката върху тишината: освен че звукът като трептене на въздуха остава визуално прозрачен, тишината – е специфината аудио-прозрачност на визуално прозрачния звук, като негова липса. Моментът на звукова изолация позволява да се „види“ тишината, като „по-пълна,“ „по-конкретна“ звукова прозрачност, както и да се „премине границата на прозрачността.“ Особеното присъствие на медията в символизма на авторката превръща първата в носител на прозрачност и премахване на границите на кръгозора. 

Мацией Зданович (Maciej Zdanowicz) пресъздава прозрачността на „Социалните пространства,“ на социалните мрежи и общности и на сложността на човешките взаимоотношения. Тяхната невидимост/прозрачност е изобразена с геометризиран образ състоящ се от точки и линии, носещ едновременно както красотата и сложността, така загубата на човешкото в тези взаимоотношения.

Искра Иванова (Iskra Ivanova) пък ни поднася прозрачността, разбрана като невидима „маска,“ която слагаме в ежедневието. Сама по себе си прозрачна, „маската“ ни носи облаги и успехи през деня, помагайки ни да „играем различни роли“ „в различни жизнени ситуации.“  Носеща следи от нас и от ежедневието, вечер е смъквана, позволявайки ни да „сме отново себе си.“

Концептуалния елемент на изложените творби, се допълва от особения символизъм на специфичното нахождение (setting) на галерията в мол. В един по-спорен смисъл, галерията би останала извън полезрението на купувачи с доминантно консумаристки вкусове, превръщайки се в този смисъл в прозрачна за тях. В този мини-рай за праволинейния консуматор, галерията би могла да изпъкне на пръв поглед най-вече с един хващащ окото ценоразпис. Купувачът с пост-модерно светоусещане, обаче, би могъл да оцени една проява на концептуално изкуство при всякакви обстоятелства, (та било и в склад за търговия на едро), тъй-като повсемествното присъствие на красивото и идейното не са му чужди, а напротив, схваща ги като необходими. 

В заключение, темата  за прозрачността би могла да се разшири естетически в много посоки – от нашето по-тривиално ежедневие до един по-общ социо-културен план. Нейната липса или наличие може да се траспонират в позитивен или негативен смисъл в зависимост от контекста с цел осветляване на повече или по-малко абстрактни теми – от честата нейната липса (като в сметките, които плащаме), през политическата ѝ ре-апроприация (като в протестите срещу корупция и тези на организации като PETA и ФЕМЕН), до прекалената ѝ наличност (както в отношението на мнозина към малцинствата, например). Така следствие на последната са расизма, сексизма, антисемитизма, хомофобията, аблизма, неспособността да се улови смисъла на теми като тези за социалната справедливост, опазването на околната среда, глобализацията, корупцията, непотизма, кронизма, достъпът до образование, здравеопазване, култура пр. За съжаление, подобни теми и проблеми „прозират“ твърде често в нашето съвремие и убягват на вниманието, включително на водещи политици, журналисти, интелкуалци. Неспосбността да се поставим в обувките на другите, да схванем доводите им за равни граждански права, за толерантност, за лично щастие, за многообразие, за пълноправно участие в демократичения процес, за свобода на словото, за политическа коректност и пр. може да се преодолее само чрез една адекватна култивация, включваща едно непрестанно само-създаване или само-сътворяване, едно отговорно критическо и творческо мислене, които правят възможно разкриването на неподозирани преди хоризонти за мисъл, творчество, изява и успехи.


[1] Проект осъществен с финансовата подкрепата на Национален фонд „Култура“; куратор Йоанна Тиеле. 
[2] Heidegger, M., Einführung in die Metaphysik (1935, 1953), Gesamtausgabe, Band 40; Хайдегер, М. „За същността на истината,“ Същности, София, Гал-Ико, 1993. 
[3]Przezroczystość Transparency Прозрачност, EX-PRESSGabrovo, 2012. 
[4]Ibid. 
[5]Витгенщайн, Л., Избрани съчинения. Прев. Н. Милков, София: Наука и изкуство, 1988, 2013. 
[6]Przezroczystość Transparency Прозрачност  

Доц. д-р Росен Русев

ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“

Доц. д-р Росен Русев

                е получил докторат по философия през 2005 годна от Скуул фор Соушъл Рисърч, Ню Йорк, Ню Йорк. Преди това (1997) е завършил магистратура по Критическо и творческо мислене в Масачузетския университет, Бостън, Масачузетс а през 1992 е завършил магистратура по философия в СУ „Св. Климент Охридски,“ София, България.

                От година и половина работи във ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий,“ където по настоящем е доцент по съвременна философия.

През 2009-2011 е работил като асистент-професор в Киунгпук Нашънъл Юнивърсити, Дегу, Ю.Корея а през 2001-2009 като хонораруван доцент и асистент-професор в Сейнт Джоунс Юниверсити, Ню Йорк, Ню Йорк. Преподавал е също в Сити Юниверсити ъф Ню Йорк (2000-2006), Мърси Колидж, Ню Йорк.

                Той е автор на лични презентации на конференции и поканени лекции в САЩ, Канада, Китай, България, Австралия, Ю. Корея, Сингапур, както и на монографията Философията и структурата на модерността: фрагменти на актуализация, София, Изток Запад 2005 и на др. публикации в България и чужбина.

 

Повече информация за проекта можете да намерите:
·        https://www.facebook.com/PrzezroczystoscTransparnecyProzra4nost?fref=ts
·         http://openom.eu/bg/wp-content/uploads/2012/12/Katalog-projekt-PRZEZROCZYSTOSC-new.pdf
·         http://openom.eu/bg/28035

Подобни творби


This entry was posted in За Обществото and tagged , , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.