Happy-Nes(t)s – Гнездата на щастието

 

               Happy-Nes(t)s – Гнездата на щастието

                                                  Стоян Николов

  Своите концепции за връзката между изкуствата, културното наследство, творчеството и общественото щастие представиха няколко международни творци и изследователи. Събитието се състоя в петък, 18 октомври във великотърновския  бар „Там”, а модератор на срещата бе Мариана Николаева. В 18 часа беше даден официално стартът на проекта „Happy-Nes(t)s”, който е подкрепен от Европейската културна фондация и се реализира благодарение на усилията на три неправителствени организации (Регионален център за култура „Фабриката” от българска страна, Procediendo lab: design and social creativity for sustainable local development от Канарските острови, Испания и полската Foundation for The Living CultureWhite Crows ”), както и на няколко индивидуални творци от трите страни – Надежда Савова, Атанас Тотляков, Йоанна Тиеле, Карлос Хименес, Мацией Зданович, Евелина Курковска, Искра Иванова.

Основната идея на участниците в „Happy-Nes(t)s” е, че бързо променящите се икономически и социални реалности на съвременния свят изискват карадинално нов подход към изследването на удовлетвореността и търсенето на начини за създаване на по-щастливи, креативни и пълноценни общества. Концепцията се базира на Световния индекс на щастието, създаден от Earth institute към Колумбийския университет в САЩ, според който усещането за благополучие и щастие на членовете на дадена общност има пряка връзка с сплотеността, силата, развитието и прогреса й като цяло.

Пълното заглавие на проекта е Incubating and connecting creative communities for social innovation as a means to improve local wealth in peripheral regions и авторите му имат за цел да развият идеята, че хората биха могли да бъдат много по-щастливи, ако са „въвлечени” в групови занимания с изкуство. Редица изследвания показват, че чрез реализирането на подобни практики общностите стават по-сплотени, по-щастливи, по-креативни и успешни в своята цялост. По този начин творчеството и културата, създават своеобразни „гнезда” (nests), които могат да включват както членове на една сравнително малка общност, така и да действат като инструмент за международен диалог и партньорство.

Като акт на споделяне, различните видове творчество позволяват на свързаните с тях хора да намират щастието в откриването, споделянето и реализирането на творчески идеи, процеси и продукти в общността, от която са част. По този начин различните творчески иницитиви, организации, клубове и т.н. наистина се явяват гнезда, в които се създават тесни връзки, доверие, емпатия между отделните членове на социума.

Същевременно редица други световни и национални организации и институции обръщат все повече внимание на щастието като мотивиращ фактор за активността и креативността на хората. Следвайки тези тенденции, Общото събрание на ООН обяви 20 март за Международен ден на щастието и той бе отбелязан за първи път през настоящата година.

Многобройни изследвания доказват, че между усещането за щастие и удовлетвореност от една страна и различните форми на култура и изкуство от друга, има пряка зависимост. Затова и е необходимо да се намерят нови, работещи и нетрадиционни начини за включване на членовете на общността в културния й живот. Успехът на подобни начинания влияе и върху продуктивността на отделния човек и обществото като цяло, следователно оказва положителен ефект не само в социален, но и в икономически план.

Провокирани и вдъхновени от подобни тенденции, авторите на проекта „Happy-Nes(t)s” се стремят да разработят оригинална концепция за връзката между щастието (в различните му форми като радост, здраве, солидарност), живота (удовлетвореност, благополучие, баланс), човека (общество, култура, ценности) и земята (територия, процес, жизнен и мисловен цикъл). Усилията им са насочени с посока на използването на интердисциплинарни методи и сътрудничество между творци и специалисти в различни области с цел да бъде разработен нов под-секторен индикатор, спомагащ за по-детайлното измерване на Световния индекс на щастието.

Проектът е с продължителност една година, като идеята е той да продължи и след това, предлагайки работещи практики за приобщаване на членовете на различни общности към културния живот и изкуството. Ето как част от творците представиха идеите си, които ще развият в процеса на изпълнение на проекта.

Роденият в Памплона, Испания Карлос Хименес разпределя времето си между Канарските острови, Сардиния и Барселона и това му личи от пръв поглед. Той създава впечатление за слънчев, весел, пропит с енергията на топлото море човек, а подобно внушение се оказва напълно правилно. На приятния си spanglish (английски със силен латино акцент и тук-таме някоя испанска дума за цвят) той представи множеството проекти, по които е работил и работи в момента, все в сферата на дизайна и социалните активности, насочени към създаването на условия за устойчиво развитие на местните общности и поддържането на пъстротата, шареността на култури и възприятия.

На Канарските острови, където Карлос е позициониран през по-голямата част от времето, той и неговите колеги организират най-разнообразни дейности – например летен лагер, на който млади творци и хора от най-различни места по света се запознават с местните традиции, култура, кулинария, като междувременно почистват околната среда. На един от островите пък (Лансароте), където се намира националният биосферен резерват Тиманфая, работи известният местен артист Сезар Манрике, които развива изкуството с автентични за средата методи и материали.

Карлос сподели и опита си от департамента на социален дизайн в Университета на Барселона, където заедно с екипа, от който е част, създава различни роботизирани прототипи, имащи за цел да помагат на хората в ежедневието им (главно за почистването на различни площи от замърсяване, причинено от цивилизацията). Младият испански учен представи също работата си у нас, в Габрово, където води различни кръжоци, с цел да помогне на жителите на града и администрацията да използват местния ресурс (в случая най-вече хумора), за да развиват общността си.

Интересна и провокативна гледна точка към творчеството, твореца и връзката им с щастието в родна среда представи преподавателят във Факултета по изобразително изкуство на Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий” и индивидуален артист Атанас Тотляков. Според него единственият начин творецът (в смисъл на човек, които се занимава с некомерсиално изкуство) да се почувства щастлив, е… да се откаже от творчеството и да се захване с нещо друго.

Според Атанас щастието и дори физическото оцеляване на твореца са поставени на карта в среда на масова бедност, триумф на паракултурни форми и псевдоизкуство. По доста ведър и забавен начин той представи иначе мрачното убеждение, че човекът, отдал живота си на изкуството, не може да съществува в подобен контекст и двата „печеливши” изхода пред него са или да скъса с творческия процес веднъж завинаги и да се отдаде да друго занимание, което да гарантира материалното му оцеляване, или да напусне страната си и да се засели в благоприятна среда (според него правилният термин е не „емиграция”, а „евакуация”).

Атанас Тотляков подкрепи тезата си с мислите на известния български писател и дисидент Георги Марков, който в писмо до журналиста от радио „Свободна Европа” Димитър Бочев от 1977 година разсъждава върху все по-фрагментираното съвременно общество, егоизмът и избора да си творец, който той сравнява с лудостта, тъй като тя е единственият мотив за това да се продължава напред в такава среда.

Особено интересен проект смятат да реализират във Велико Търново Евелина Курковска от Етнографския музей в Лодз (Полша) и преподавателят от универститета в същия град Мацией Зданович. Тяхната идея е чрез използването на интердисциплинарен подход (съчетаване на изкуство, етнология, антропология, социална анимация) да се провокират жителите и гостите на старата столица да използват различните си сетива, за да опознаят градската среда и различните емблематични за нея места, предмети и обекти, по изцяло нов начин.

Проектът на Евелина и Мацией е базиран на опита им от друга инициатива, която двамата реализират в парка в Неборов, Ловички окръг, Лодзко воеводство в Полша. Там те предлагат на случайни посетители да останат колкото време поискат със завързани очи, за да изключат възприятията от най-използваното в съвременния свят сетиво – зрението. Целта на експеримента е да се покаже на хората, че нещата могат да „изглеждат” по твърде различен начин, когато разчитаме на „по-древните” си сетива, като слух, усет, обоняние…

В рамките на проекта си, който ще стартират в края на годината, Евелина и Мацией възнамеряват да проучат социалната и обществена среда у нас. Голямо предимство за тях, като изследователи, е, че са за пръв път в България и това им дава възможност да погледнат отстрани, непредубедено върху ситуацията и явленията.

Новина за великотърновци е, че градът съвсем скоро ще се сдобие със своя Хлебна къща. Надежда Савова, сърцето и душата на инициативата Хлебна къща, която се роди в Габрово и като на шега „покълна” в редица градове в България (Златарица, Русе, София…), както и по света (в Перу, САЩ, Япония, Италия, Южна Корея, ЮАР, Нидерландия, Бразилия, Армения, Русия и др.), представи философията на месенето на хляб като начин да си по-щастлив, по-удовлетворен от себе си и живота, по-социализиран, по-успешен.

Базирайки се на досегашния си опит, Надежда сподели как Хлебните къщи влияят на хората, които ги посещават и изобщо на градската среда в местата, на които се намират. Тя представи месенето и печенето на хляб като социален ритуал, в който са „въвлечени” хора, чувстващи се част от едно цяло, живеещи и работещи в общ ритъм, предаващи и приемащи положителна енергия чрез своеобразното свещенодействие, което извършват.

Надежда сподели, че не само приготвянето, а и споделянето на храната с близки и почти непознати хора, създава между хората особена, много по-топла и неформална връзка, която им придава увереност и усещане за щастие. Работата със собствените ръце, трансформирането на тестото в хляб, екипността, създаването на нещо едновременно красиво и вкусно, всичко това формира у посетителите на Хлебните къщи дух на успешност и лична удовлетвореност. Слагането на определени подправки, които всеки избира индивидуално, и украсата на хлябовете с различни елементи и мотиви пък придава на процеса допълнителна творческа сила.

Освен Хлебните къщи, Надежда представи и друга своя идея как да забавим ритъма на ежедневието си и да бъдем по-щастливи, да се чувстваме по-сплотени. Става въпрос за малки книжки (тип джобен тефтер), които да създаваме сами. Според авторката им те са идеално терапевтично средство, когато се почувстваме самотни, изнервени, притиснати от ритъма на ангажиментите или просто ни дойде интересна идея. Върху чисто белите им миниатюрни листчета всеки от нас има прекрасната възможност да изразява емоциите, мислите и чувствата си, без те да стават достояние на всички, както това се случва в социалните мрежи например.

С нетърпение ще следим как се развиват различните проекти в рамките на „Happy-Nes(t)s”.

 

Подобни творби


This entry was posted in За Обществото and tagged , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.