Появата на сектора гражданин на света (Как да променим света)

Как да променим света е книга за социално предприемачество на Дейвид Борнщейн.

Социалните предприемачи са съществували през вековете. Създателят на Францисканския орден – Св. Франциск от Азиси се счита за социален предприемач, след като основава множество организации, които ускоряват промяната на статуквото в сферата му. Различното днес е, че социалното предприемачество все повече и повече се установява като професия и популярна сфера на проучвания не само в САЩ, Канада и Европа, но и все по-засилено в Азия, Африка и Латинска Америка. Ръстът на социалното предприемачество може да се разглежда като повратен момент на забележително развитие, което е налице навсякъде по света през последните три десетилетия: появата на милиони граждански организации.

„Изненадващо е, че преди четвърт век е имало много малко НПО (неправителствени организации, занимаващи се с развитие и социална работа) извън САЩ, а сега съществуват милиони подобни организации навсякъде по света,“ – споделя Питър Гоудмарк – президент на фондация Рокфелер от 1988 до 1997 – „Никой не може да осъществи това по едно и също време. Защо растат тези организации? Растат, защото семето е там и почвата е подходяща. На лице са неуморни хора, които искат да се справят с проблемите, с които съществуващите институции не успяват. Те бягат от старите формати и са принудени да създадат нови форми на организации. Откриват повече свобода, ефективност и продуктова ангажираност. Това е ключова зона.“

Например, преди двайсет години Индонезия разполага само с една независима екологична организация. Днес има повече от 2000. В Бангладеш голяма част от дейностите по развитие, се ръководят от 20 000 НПО-та, повечето от които са създадени през последните двайсет и пет години. Индия притежава над милион граждански организации. Словакия, една малка страна, има над 12 000. Между 1988 и 1995 100 000 граждански групи отварят врати в бившите комунистически страни в Централна Европа. Във Франция през 90-те средно на година се създават 70 000 нови граждански групи, което е четири пъти повече от тези през 60-те. В Канада броят на регистрираните граждански организации през 1987 нараства с над 50% и достига приблизително 200 000. В Бразилия през 90-те броят на регистрираните граждански организации скача от 250 000 на 400 000, което е ръст от 60%. В САЩ между 1989 и 1998 броят на обществените организации, регистрирани при Службата за вътрешни доходи нараства от 464 000 до 734 000, което също е 60% растеж. Според някои данни броят на гражданските групи в Бразилия е 1 милион, а в САЩ – 2 милиона. Ако вземем под внимание дългата история на гражданската активност в САЩ, изненадващо е, че 70% от регистрираните организации са на по-малко от трийсет години. Последно, през 90-те броят на регистрираните международни граждански организации нараства от 6 000 на 26 000.

Исторически тези организации са били определяни негативно като нестопански или неправителствени. Днес те обхващат нов „сектор“, наричан по различни начини „независим сектор“, „нестопански сектор“, „трети сектор“ или с термина, предпочитан в тази книга, „граждански сектор“. Стотици университети в САЩ, между които Харвард, Стандфорд, Йейл, Дюк и Джонс Хопкинс, предлагат курсове и центрове, където да се изучава този сектор. В Ню Йорк през 90-те, когато цялостната заетост нараства само с 4%, заетостта в гражданския сектор нараства с 25%. Също така, според проучване на университета Джонс Хопкинс, което разглежда осем развити страни, заетостта в този сектор през 1990 и 1995 нараства с два и половина пъти по-бързо, отколкото в цялата икономика. Питър Дракър нарича този сектор най-развиващата се американска индустрия.

Въпреки че обществените организации съществуват отдавна, тази повсеместна гражданска активност е нова в няколко отношения:

1.Появява се в невиждан досега мащаб.

2.Организациите са по-глобално разпръснати и са различни от преди.

3.Откриваме все повече организации, които преминават през дефицит на решения, за да стигнат до по-системен подход към проблемите – предлагат по-добри рецепти, а не само повече практика.

4.Гражданските организации са по-малко зависими от църквата или държавата, и упражняват сериозен натиск върху правителството, ( за което свидетелства Международната кампания за забрана на противопехотни мини и създаването на Международен криминален съд).

5.Те засилват партньорствата с бизнеса, академичните институции и правителствата – и в много случаи подобряват представителните функции на правителството.

6.Поради естествената борба за намиране на собствена ниша, която настъпва, когато една досега силно контролирана сфера внезапно се отвори към свободно навлизане на много нови играчи, гражданският сектор днес се радва на ползотворното влияние на предприемачеството, увеличената конкуренция и сътрудничество и засиленото внимание към ефективността.

В гражданския сектор има, разбира се, и доста неефективни, разточителни и корумпирани организации. Поради новата вълна от дейности, обаче гражданските организации са подложени на все по-голям натиск да демонстрират ефикасността си. Изправени пред вълна от енергични социални предприемачи, мениджърите на мудни, старомодни институции вече не намират традиционния бизнес за толкова сигурен. Всъщност с всеки изминал ден става все по-рисковано да си статичен или да лежиш на стари лаври. Появата на предприемачеството и конкуренцията представляват ранна, но фундаментална промяна в динамиката на гражданския сектор, която, исторически погледнато, е доста благоприятна за иновации. Това развитие е разгледано в заключителната глава на книгата.
Въпреки важността си тези промени не са достатъчно отразени в пресата. В САЩ и Канада, например, почти всеки е запознат с експлозията на dot-coms – доста по-малък феномен – но милиони не са чули голямата история: световната експлозия на dot-orgs . Това е история с много по-голямо отражение върху заобикалящия ни свят: изгряващият граждански сектор транформира начина на работа в обществото чрез изостряне на ролята на правителството, промяна на практики и отношения в бизнеса и разкриване на ред възможности хората да проявят таланта си по нов, позитивен начин.

Подобни творби

  • Все още няма други подобни творби

This entry was posted in За Обществото. Bookmark the permalink.

Comments are closed.