Какво предизвиква тези промени? 1 (Как да променим света)

Как да променим света е книга за социално предприемачество на Дейвид Борнщейн.

Най-простото обяснение на тези промени е това, че пречките, които преди са съществували, изчезват със зашеметяваща скорост. Режимите в Южна Европа, Латинска Америка и Африка не толерираха гражданите, опитващи се да направят сериозна социална реформа. Не ги толерираха и комунистите в Централна Европа и Русия, и режимът на расова сегрегация в Южна Африка, нито пък вице кралете в колониална Индия. В повечето от тези места авторитарните правителства са наследени от действащи или поне номинални демокрации.

Гражданите, които искат да основат организация, не се нуждаят само от свобода: те се нуждаят и от пари. Трябва да има излишък в икономиката, който да финансира усилията им. През 20-ти век доходът на глава от населението нарасна с поне 700% в икономиките със свободен пазар. Икономическото разрастване е особено силно през 60-те и 70-те, когато глобалната икономика нараства с 5% на година и всички региони отбелязват икономическа печалба. Въпреки че печалбата не е разпределена по равно, печалбата – обложена с данък от правителството или насочена към филантропия – прави възможно за редица хора по света да се изхранват от гражданския сектор. (Днес много граждански организации търсят начини да получават доходи чрез стопански сделки.)

Просперитетът през втората половина на 20-ти век е едновременно и причина и ефект от социални и научни постижения, които подобряват човешкия живот. Най-голямата промяна е, че хората живеят по-дълго и имат по-голяма свобода да мислят за неща, различни от това да останат живи. От 1900 средната продължителност на живот в индустриалните страни нараства средно с 30 години, а в бедните страни с почти 40 години, което е без прецедент в историята. През 70-те основната образователна система достига милиони хора в развиващите се страни. Между 1970 и 1985 средната грамотност при възрастните нараства от 43% на 60%. Само през 70-те растежът на средната класа в ред страни, по-големият достъп до гимназиално образование и удвоеният брой на университетите по света увеличава броя на хората, притежаващи образование и финансова възможност да се справят ефективно със социалните проблеми.

Още повече, през последните три десетилетия феминисткото движение се развива в по-голямата част от света, като намалява социалните пречки, които исторически са ограничавали обсега на действие и изразяване на жените. Падането на расистките бариери отваря възможности за много групи, като чернокожите в САШ, Бразилия и Южна Африка и недосегаемите в Индия. В Азия, Африка и Латинска Америка пост-колониалните и пост-диктаторските поколения са по-сигурни в отстояването на демократичните си права. Технологиите, разбира се, позволяват на хора, пари и информация да се движат бързо и евтино по света.

Накратко, повече хора днес имат свободата, времето, средствата, здравето, знанията, социалната мобилност и увереността да подхождат към социалните проблеми по нов, дързък начин.

Предлагането нараства, а съответно и търсенето.

Примамливо тълкуване на появата на гражданския сектор е, че хората осъзнават спешната нужда от промяна. Революцията в комуникирането дава на милиони хора по-широко и по-пълно разбиране за света. Заради технологиите обикновените граждани се радват на достъп до информация, който преди е бил достъпен само за елита и държавното управление. Една от последиците от тази промяна е, че гражданите са наясно с екологичните заплахи, всеобщата бедност, здравните катастрофи, злоупотребата с човешки права, провала на образователните системи и нарастващото насилие. Друга последица е, че хората притежават комуникационните оръдия да координират усилията си и да вземат мерки срещу проблемите.

Особено силен импулс за действие е екологичната заплаха. През 1990 в света има над 100 000 независими организации за защита на околната среда, повечето от които са създадени през 1980. „През изминалия половин век светът губи четвърт от почвения си слой и една трета от горите си.“ – според книгата „Естествен капитализъм” на Пол Хоукен, Еймъри Ловинс и Л. Хънтър Ловинс. „С настоящата скорост на унищожение ще изгубим, в рамките на нашия живот, 70% от световния коралов риф, който е дом на 25% от морските обитатели. През последните три десетилетия са изразходени една трета от ресурсите на планетата – „природните й съкровища“ .
Според доклад на Съветът за национално разузнаване на САЩ през следващите дванайсет години светът ще стане свидетел на значително намаляване на обработваемите земи, нарастване на парниковите емисии, намаляване на тропическите гори и други ареали, богати на биологични видове, което ще увеличи „наскоро настъпилите големи исторически загуби на биологични видове“. Над 3 милиарда души ще живеят в страни с недостиг на вода. До 2010 само в Нигерия, Етиопия, Русия, Индия и Китай заразените със СПИН ще са между 50 и 70 милиона.
Друга основна промяна е, че комуникационните технологии правят глобалните несправедливости по-видни и осезаеми от преди. Едно е да размишляваш над факта, че най-бедната половина от света получава само 5% от всички доходи, но какво се случва, когато тези хора всеки ден гледат по телевизията печелещите от икономиката? По-голямата част от тях вече не тънат в изолация. Те все повече и повече се урбанизират, организират и технологизират.

Подобни творби

  • Все още няма други подобни творби

This entry was posted in За Обществото. Bookmark the permalink.

Comments are closed.