Какво предизвиква тези промени? 2 (Как да променим света)

Как да променим света е книга за социално предприемачество на Дейвид Борнщейн.

Докато притесненията относно глобалните въпроси нарастват, нараства и убеждението, че правителството е неспособно да се справи с тях. През последните две десетилетия демокрацията триумфира повсеместно, но избирателната активност намалява навсякъде, включително и в САЩ, където достигна исторически спад. Десетилетия на неефективна политика на развитие и обезкуражителни войни срещу бедността, наркотиците и престъпността карат много хора да стигнат до извода, че макар и правителството на теория да представлява позицията на гражданите, то със сигурност не е най- ефективното и единствено легитимно средство за реалното осигуряване на социалните блага и често е по-малко изобретателно от предприемаческите граждански организации.
Още повече, че правителствата изглеждат все по-неспособни да се изправят срещу концентрираната корпоративна сила. (Триста международни корпорации контролират 25% от световния капитал.) Твърде често правителствата не успяват да вземат сериозни мерки за предпазване на околната среда, за гарантиране на прилични условия на труд, и в последни време, за осигуряване на почтеността на финансовите институции. „През 21-ви век живеем в свят на глобален капитализъм… нациите се състезават за прилив на инвестиции, работни места и развитие, което корпорациите осигуряват, а политиците се нуждаят от още повече средства, за да се състезават с противниците си за избиратели,“ забелязва Норина Хертц, помощник директор в Центъра за международен бизнес при университета Кеймбридж, в книгата си „Тихото превземане”. Хертц добавя: „Корпорациите са започнали да налагат със сила кое е и кое не е допустимо за политиците навсякъде по света.“

Когато краткосрочните интереси на взимащия решения елит са вредни за дългосрочните интереси на обществото, неизбежно възникват проблеми. Лесно е човек да се обезсърчи, докато размишлява върху това. Днес, обаче, секторът, който осигурява лидерство, енергия и креативност за коригирането му е гражданският сектор. „Във време на ускорени промени, НПО-тата откликват по-бързо на новите изисквания и възможности, отколкото правителствата,“ пише в Foreign Affairs Джесика Т. Матю, президент на Международния фонд за мир Карнеги. „А и се справят по-добре от правителствата с бавно развиващите се проблеми, които влияят върху обществото чрез кумулативния си ефект върху всеки отделен индивид.“

Социалните предприемачи по света демонстрират нови подходи към много социални недъзи и нови модели за придобиване на доходи, повишаване на социалното благополучие и възстановяване на околната среда. Гражданският сектор очевидно тласка към реформа на свободния пазар и политическите системи. Погрешно назованото „антиглобалистко“ движение всъщност не е движение против глобализацията, а гражданска стратегия, за възвръщане на част от властта, която правителствата са отстъпили на корпорациите.

В днешно време, разочаровани от политическите лидери, гражданите може би гласуват по-малко, но действат повече пряко. Днес хората, които търсят значима работа често са склонни да основават, да се присъединяват, да се застъпват или да подкрепят организации, които са по-иновативни, по-отзивчиви или действат по-добре от традиционните социални структури.

Тази история си има и лична страна. Хората по света споделят едно и също желание: да използват дарбите си по начин, който ще им донесе сигурност, признание и смисъл в живота им – а и да се забавляват междувременно. Промяната през последните години се състои в това, че гражданският сектор сега предлага широк диапазон за задоволяване на тези нужди: обединение на това, от което се интересува човек с това, в което е добър и с което му харесва да се занимава всеки ден и което действително е от значение.

Разбира се, не всеки е или иска да бъде социален предприемач, както не всеки иска да започне свой бизнес, но почти всеки днес има възможност да участва в този сектор. Възможностите за хора с разнообразни интереси и умения са много, защото този сектор не спира да се разраства бързо. Гражданските организации отчаяно се нуждаят от добри мениджъри, маркетинг-специалисти, финансови експерти, специалисти по връзки с обществеността, компютърни програмисти, писатели, мореплаватели, хора на изкуството, счетоводители, режисьори и т.н. В зависимост от мисията си, те се нуждаят и от журналисти, агрономи, химици, учители, лекари, адвокати, биолози, архитекти, писатели на песни, инженери, механици, издатели, специалисти по градско планиране, психолози и още много други. Бизнесът все повече и повече се нуждае от служители и мениджъри, които да оценяват социалните и екологични измерения на работата си и които могат да съзрат възможност за сътрудничество с „другия“ предприемачески сектор.

Важно е да се помни колко нови са тези промени. Допреди двайсет години гражданският сектор е бил силно ограничен в по-голяма част от света. Социалните предприемачи се сблъскват с невиждан политически натиск и имат малко разпознаваема структурна подкрепа и мрежа, към която да се обърнат за финансиране, информация или окуражаване. В повечето случаи се сблъскват със значителна опозиция, дори и в семействата си. Включително и в страни като САЩ с дълги традиции в гражданския сектор до неотдавна малко хора са си представяли, че могат да преследват кариера в тази сфера. Сега е нормално за завършилите някой от най-престижните американски университети да правят именно това. Наистина живеем в благоприятни времена за всеки, който някога е казвал: “Това не работи“ или „Ние ще се справим по-добре“, за всеки, който има порива да постави под съмнение статуквото, да разклати системата или да опита да се занимава с предприемачество или „креативно унищожение“.

Подобни творби

  • Все още няма други подобни творби

This entry was posted in За Обществото. Bookmark the permalink.

Comments are closed.