Големите дървета израстват от малки жълъди 4 (Как да променим света)

Как да променим света е книга за социално предприемачество на Дейвид Борнщейн.

Дрейтън изрежда още няколко колеги, с които обсъжда идеята години наред: Ашок Адвани, негов състудент от университета в Оксфорд, родом от Бомбай (сега наричан Мумбай), основател на Бизнес Индия – първото журналистическо списание за новаторски бизнес в страната; Анупам Пури, друг съученик от Оксфорд, който работел в Маккинзи по проблеми, свързани със здравеопазването, образованието и обезпечаването; Стивън Хандли, съученик от Йейл, който служел във флота и членувал в Националния съвет по сигурността при управлението на президента Форд; Бил Картър, колега от Агенцията за защита на околната среда, който имал докторантура по китаистика и работил дълги години в Индонезия.

Дрейтън дълго мислел как да нарече организацията. „Мислех, че не трябва да принадлежи към което и да е племе или група, което автоматично изключваше който и да е език, дори и английския“, спомня си той. „Вярвах също, че административното деление в Европа и САЩ е вредно и ограничава кръгозора. Никога и не ми хрумна да измисля нещо глупаво като Ексон или Кодак. Така че решението бе да я наименувам на човек“.

Той има четирима герои: Томас Джеферсън, Мохандас Ганди, Жан Моне, архитектът на европейското обединение, и индийския император Ашока, който обединил голяма част от Южна Азия през III в. пр. Хр. и инициирал промени, както в икономическото развитие така и в социалното благополучие. Дрейтън считал Ашока за един от най-толерантните, най-глобално мислещите и креативни лидери в историята.

Спрял се на Ашока: новаторите в обществото. (На санскрит Ашока означава „безмилостен“.) За лого на организацията Дрейтън избира дъба. Дъбът е не само здраво дърво, което издържа на суша и пуска дълбоки корени, но е и прекрасно дърво, което разстила дебелата си сянка и често служи за място на срещи в селата. То напомня на Дрейтън за поговорката: „Големите дървета израстват от малки жълъди“.

По време на Коледната си ваканция през 1978 и 1979 Дрейтън и негови колеги потеглят на изследователски пътешествия в Индия, Индонезия и Венецуела, за да измислят как да създадат програма за откриване на социални предприемачи, докато са все още неизвестни и как да различат тези, които имат най-голям потенциал да повлияят на обществото през идните десетилетия. (За да изпитат идеята, те се концентрират върху три страни – различни по големина и с различна култура.) Дрейтън се чуди дали е възможно да се създаде система, която с абсолютна сигурност да забелязва идеите, които променят установените модели и предприемачите от висок клас преди което и да е от тях да се е доказало.

Дрейтън и екипът му се срещат с над шейсет или седемдесет човека за малко повече от две седмици. „Срещахме се с някого за закуска, с двама души сутрин, с някого за късен обяд, с друг за следобеден чай и после за вечеря,“ спомня си Дрейтън. Бяхме системни в това. Срещахме се с всеки, който имаше репутация, че прави нещо ново за общественото благо. Не спирахме да задаваме въпроси: „Кой във вашата сфера, в качеството си на обикновен гражданин, е предизвикал основна промяна, към която имате отношение? Как работи? Ново ли е? Къде да намерим този човек?“ После отивахме да се срещнем с него, задавахме същите въпроси и получавахме повече имена. Записвахме всяко име на индекс карти и всяка седмица имахме стотици карти с имена. Накрая очертавахме кой какво прави в различните сфери“.

„Първоначално се притеснявахме, че организация, която се специализира в събирането на информация за местни реформатори, ще събуди подозренията на ЦРУ или КГБ, но резултатите бяха успокоителни. Открихме, че хората са достъпни,“ спомня си той. „Намерихме много примери. На тръгване си мислехме, че тези хора наистина са находка и осъзнахме, че това бе времето за действие.“

Подобни творби

  • Все още няма други подобни творби

This entry was posted in За Обществото. Bookmark the permalink.

Comments are closed.