Големите дървета израстват от малки жълъди 5 (Как да променим света)

Как да променим света е книга за социално предприемачество на Дейвид Борнщейн.

Социални предприемачи, способни на успеха, който Ашока търси, не се срещат често, така че имаше смисъл да започнем търсенето от най-големите страни. През 1979 от 6-те най-населени страни в света, Бразилия, Китай и Съветския съюз не толерираха социалното предприемачество. (Социалните предприемачи карат диктаторите да се чувстват неудобно.) Съединените щати бяха твърде скъпи. Индонезия беше възможност, но политическата ситуация криеше опасности. И така остана само Индия.

Дрейтън наема представител в Индия и назначава комитет от местни доброволци, който да ръководи програмата. Първоначално Ашок Адвани – член на борда, урежда офис в Делхи. Различни хора се съгласяват да инвестират от времето си, като предлагат кандидати и ги селектират (те продължават да правят това и днес). Финансирането идва от приятели, най-вече от трима с частни фондации и от собствените средства на Дрейтън. Стартират с общо 50 000 долара.

До 1981 Дрейтън се сдобива със стотици индекс-карти и Ашока е готова да проведе първата си „селекция“.
Първата избрана била Глория де Сауза – 45-годишна начална учителка в Бомбай, чиято мечта била да промени образованието в Индия. Де Сауза преподавала от 20 години. Най-много страдала, когато срещала учениците по коридорите и ги виждала да пеят в унисон: „Тук ние вървим, около храста от черници“ . За нея това механично запомняне, остатък от колониалната ера, бил звукът на умъртвяването на съзнанието.

През 1971 де Сауза посещава семинар за обучение въз основа на опита и средата, който отваря очите й за новите образователни възможности. Отговорът на колегите й, когато тя се опитва да ги накара да приложат новия метод, обче, изобщо не бил насърчителен. Твърдели, че звучи добре, но е неприложимо за Индия, че философията е добра, но е напълно непрактична за тях.

Де Сауза решава да опита сама. Оставя настрана учебниците си за червеношийки, пойни птици и върби и извежда учениците си навън да научат за местните птици и растения, да изследват въпроси като: „Защо мусоните идват и си отиват?“ В уроците си започва да заменя индийски имена като Арун и Лайла с Роувър и Кити. Води учениците си на екскурзии до забележителности като Портата на Индия, за да учат за архитектура и история, и преподава демокрация чрез училищни избори. Учителите и администраторите я обвиняват, че използва учениците си като опитни зайчета, но учениците отвръщат ентусиазирано.

През следващите 5 години де Сауза няколкократно се провалила в опита си да накара йезуитското училище, в което работи, да приеме метода й. По времето, когато Дрейтън я среща, тя вече е успяла да убеди училищния състав и администрацията да пробват и била на път да разпространи метода си в и друго училище. „Най-накрая можех да покажа на учителите как могат да преподават по този начин без да влагат твърде много усилия от своя страна,“ сподели с мен де Сауза. „Също така разбрах, че най-добрият начин да накараш учителите да се чувстват уверени е като им споделиш собствените си грешки.“

Подобни творби

  • Все още няма други подобни творби

This entry was posted in За Обществото. Bookmark the permalink.

Comments are closed.