В ума ми светна лампичка 1(Как да променим света)

Как да променим света е книга за социално предприемачество на Дейвид Борнщейн.

Фабио Роса, Бразилия: Електрификация на селските райони

През 1982г., по същото време, в което Глория де Сауза стартира своя нов учебен план в Индия, Фабио Роса, 22-годишен младеж, току що завършил агрономно инженерство, се опитва да достави електричество на бедните хора в Бразилия. Всичко започва, когато Роса получава телефонно обаждане от свой съученик, който го кани в Палмарес до Сул, отдалечена община в най-южния щат на Бразилия Рио Гранде до Сул; район, известен с красивите си и безкрайни равнини – пампасите – населявани от гаучосите, бразилските каубои.

Роса все още не знае, че бащата на приятеля му, Ней Азеведо, наскоро е бил избран за кмет на Палмарес. Дотогава Азеведо е бил технически директор на държавния институт по ориза и по време на една вечеря той и Роса провеждат дълъг разговор за възможностите за подобряване на живота на местните селяни. След като изслушва идеите на Роса, Азеведо му предлага позицията на секретар по въпросите на земеделието.

Макар че Рио Гранде до Сул е един от най-богатите щати в Бразилия, Палмарес си остава един изостанал район, напомнящ на делтата на Мисисипи. Кметството тъкмо е създадено и когато Роса се явява за първия си работен ден, той не заварва никаква административна сграда, никакви архиви, никакви общински служители, нито дори един служебен автомобил. Местен свещеник му позволява да използва едно помещение в църквата вместо офис. Роса стоварва багажа си и излиза да поговори с местните хора.

Това, което чува, направо го изумява. Политиците в Рио Гранде до Сул непрекъснато говорят за строеж на пътища. Но когато Роса пита фермерите от какво се нуждаят най-много, никой не споменава и думичка за пътищата. Всички говорят за образованието на децата си, за измъкването от бедността и за запазването на фермите. Никой не искал да се мести в града. Но ако скоро не намерели начин да повишат добивите си, щели да бъдат принудени да го направят.

Основното богатство на Палмарес се състояло в напояваните оризови ниви. Деветдесет процента от земята били низина, годна единствено за отглеждане на ориз. И Роса бързо установил, че селяните са изправени пред огромен проблем. Оризът се нуждаел от обилно напояване, но почти всички напоителни канали били собственост на едри земевладелци, които поставяли много висока цена на водата. Роса изчислил, че дребните земеделци плащали около ¼ от цената на продукцията си само за напояване, или три пъти повече от средното ниво по света.

Подобни творби

  • Все още няма други подобни творби

This entry was posted in За Обществото. Bookmark the permalink.

Comments are closed.