В ума ми светна лампичка 3 (Как да променим света)

Как да променим света е книга за социално предприемачество на Дейвид Борнщейн.

Докато гледал новините по телевизията една вечер, Роса попаднал на интервю с Енио Амарал, професор в Държавното техническо училище в Пелотас, община само няколко часа път на юг. Той бил разработил евтина система за електрифициране на селските региони. Роса знаел, че по време на предизборната си кампания Азеведо бил обещал да донесе електричество на всеки жител на Палмарес. „Наистина исках да постигна това, каза ми Азеведо, но не знаех как.” Затова, когато Роса споменава интервюто на Амарал, кметът му дава 20 долара и ключовете от автомобила си и заявява: „Вземи моята кола и отиди там още утре.”

Роса е впечатлен от подхода на Амарал. За разлика от традиционните системи за пренос на електричество, при които има три жици, Амарал използвал система за пренос на еднофазен ток с високо напрежение. Тази система можела да задоволява ниска консумация на електроенергия, като пренасяла тока само по една жица, минаваща през трансформатор преди да навлезе в дома и след това да бъде заземена. Амарал допълнително намалява разходите, като заменя скъпите материали с по-евтини – използва дървени вместо бетонни електрически стълбове, стоманени вместо медни жици, стоманено-цинкови кондуктори, вместо алуминиево. Използва по-малко електрически стълбове и по-малки трансформатори, а в строежа на електроснабдителната мрежа участват обикновени хора от селата.
„В главата ми светна лампичка”, споделя Роса. „С помощта на електричеството селяните ще могат да извличат вода от кладенците и така да се освободят от високите цени на водоснабдителните компании.”

Фабио Роса е приветлив и добродушен човек с обезоръжаваща усмивка и прецизен ум. Той от типа хора, които бихте се радвали да срещнете, докато изчаквате на летището да се прекачите на следващия си полет след един час. Приблизително толкова ще му е нужно, за да ви обясни основите на електрифицирането на селските райони, отглеждането на ориз, контролираната паша, причините толкова много хора да са безимотни и връзката между бедността и унищожаването на околната среда. След това ще се качите на самолета си и след като излетите ще погледнете земята под вас и тя ще ви се стори по-крехка и по-красива отпреди.

Майката на Роса, Найс, е учителка с неизменно бодро настроение. Баща му, Джералдо, е методичен мислител, управлявал клон на банка в Порто Алегре. И двамата му родители са израснали във ферми и историите, които Роса слушал като малък, винаги били свързани с живота в пампасите. Предците на майка му са свирели в малки семейни оркестри и този образ от миналото винаги е очаровал Роса. „Можеш ли да си представиш, каза ми той, малък оркестър в една ферма, изгубена сред необятните пампаси в края на деветнадесети век!” Родителите на баща му са отглеждали ориз и добитък. Роса обича да слуша историята за срива на пазара през 1929г., когато цените на ориза и добитъка рязко спаднали, но дядо му отказал да уволни дори и един работник.

Любимото занимание на Роса, като дете, било да си играе на двора с фигурки на крави, да им строи огради, мини-язовири и системи за напояване. По-късно, продължавайки семейната музикална традиция Роса сам се научил да свири на китара. В продължение на няколко години сериозно смятал да започне да се занимава професионално с музика, но в крайна сметка първата му любов – към оградите, кравите и язовирите – спечелила.

Подобни творби

  • Все още няма други подобни творби

This entry was posted in За Обществото. Bookmark the permalink.

Comments are closed.