В ума ми светна лампичка 7 (Как да променим света)

Как да променим света е книга за социално предприемачество на Дейвид Борнщейн.

През последните години милиони бразилци, подобно на семейство Джоуди от „Гроздовете на гнева” , изоставят земите си в търсене на работа. Повечето от тях се озовават в гетата в околностите на големите градове, причинявайки огромни социални проблеми, безработица и нарастване на броя на криминалните прояви. Доколкото правителството прави нещо по-въпроса, то е насочено само към смекчаване на симптомите – примерно настаняване на безимотните жители на държавни земи, което е само краткосрочно решение. Роса обаче се борел срещу самата причина за проблема. И Асти разбрал, че ако успее, това ще е наистина ценно за цялата страна.
Асти препоръчва проектът да бъде финансиран.

Все още обаче не всички проблеми били решени. Оставало им да се справят със съпротивата на държавната електрическа компания, Copmphania Estadual de Energia Eletrica (СЕЕЕ), и на производителите на цимент и алуминий. „Не се нуждаехме от подизпълнители за осъществяването на проекта”, спомня си Роса. „Цялата работа щеше да бъде свършена от местната общност с помощта на един електротехник, нает от кметството. Системата на практика си беше напълно независима. И държавната компания знаеше, че ако проектът успее в Палмарес, това ще има и други последствия.”

За да получи политическа подкрепа за електрифицирането на селските региони, Роса се среща с журналисти и посещава кметства в съседните общини, като ги призовава да лобират пред държавните институции. В същото време той купува жици и се свързва с две компании, които се съгласяват да произведат миниатюрни пет-киловатови усилващи трансформатори, от които се нуждае системата на Амарал. Мело разработва график на инсталационните работи. Фермерите се съгласяват да осигурят дървета от своята земя за електрическите стълбове. Роса установява, че три стълба на километър ще са напълно достатъчни, което е само ¼ от стандартния брой стълбове, установен от правителството. Роса успява и да удължи живота на дървените стълбове от три на 30 години, като ги напоява с креозот, вид химически разтвор. Всичко за стартирането на проекта било готово, когато един ден Роса получил писмо от СЕЕЕ, в което пишело, че компанията оттегля разрешението си.

Ней Азеведо незабавно се обажда на Яир Соарес, щатски губернатор, който урежда среща с Роса, Азеведо и президента на СЕЕЕ. Роса ясно си спомня срещата. Президентът на СЕЕЕ, надявайки се да сложи край на проекта Палмарес, предлага сделка на Азеведо. Той обещава да осигури електричество на всички жители на Палмарес, ако Азеведо се откаже от проекта на Роса.

Роса се усмихва, спомняйки си отговора на Азеведо: „Ней му каза „А можете ли да направите това за целия щат?” И отговорът естествено беше „не”, на което Ней отвърна „Не се продавам толкова евтино. Трябва да помислите за този проблем и да се опитате да го разрешите не само в целия щат, но и в цяла Бразилия.””

После BNDES информира щатската управа, че ще спре финансирането си, ако СЕЕЕ пречи на проекта Палмарес. Малко след срещата министърът на енергетиката пристига в Палмарес с хеликоптер, носейки договор, позволяващ на Роса да продължи работата по проекта. „Спомням си тази среща сякаш беше вчера, споделя Роса. Бях много развълнуван да подпиша този документ. И все още го пазя внимателно. Но знаех, че ще имаме и други битки, подобни на тази на Давид срещу Голиат.”

За да убеди селяните, Роса им е обещал, че планът ще осигури на всяко домакинство електричество приблизително на същата цена, колкото струва една крава. Две години по-късно, през 1988г., той и Мело вече са изпълнили обещанието си: 400 семейства, живеещи в селски райони, вече имат връзка с електрическата мрежа. Това е струвало по 400 долара на семейство, което е 1/17 от изчислените от правителството разходи възлизащи на 7000 долара. 75% от селяните си купуват водни помпи; 80% си купуват хладилници или телевизори. Други си вземат машини за обработка на ориз, електрическо осветление, огради и водонагревателни уреди.

В началото повечето фермери изпитвали съмнения към водното разсаждане на ориза, но тези, които преминали към него, били възнаградени за това. Приходите им нараснали от $50 – $80 до 200 – 300 долара. За Роса най-впечатляващо било, че близо 1/3 от домакинствата (130 от общо 400), сдобили се с електричество, били семейства, завърнали се от градовете специално заради проекта Палмарес. Това било изключително и неочаквано развитие: то показвало, че противно на прогнозите, напливът на хора към градовете може да бъде намален и да се осигури достатъчно време за изграждане на нужната градска инфраструктура, която да поеме големия брой нови жители.

Подобни творби

  • Все още няма други подобни творби

This entry was posted in За Обществото. Bookmark the permalink.

Comments are closed.