В ума ми светна лампичка 8 (Как да променим света)

Как да променим света е книга за социално предприемачество на Дейвид Борнщейн.

Роса прави необходимото, за да достигне информацията за проекта Палмарес до журналисти и висши политици. Скоро на място започват да пристигат техници и специалисти от други райони на страната. „За едно малко и току що създадено кметство бе много вълнуващо непрекъснато да посреща посетители от цяла Бразилия”, спомня си Азеведо. Местните власти в Рио Гранде до Сул молят Алусио Асти от BNDES да организира среща за електрифициране на селските региони, на която Роса и Мело да обяснят как проекта може да бъде разширен.

Но СЕЕЕ все още не са склонни да приемат подобна промяна на стандартите за разпределение на електричеството. „На тази среща всички професори и магистри от държавната компания бяха на една страна, а Рикардо (Мело) и аз – на друга”, спомня си Роса. Последвал спор. Роса твърдял, че е необходим нов законов стандарт за разпространение на електроенергията, но според представителите на СЕЕЕ резултатите били неубедителни. „Няма да успеете да повторите другаде резултатите, които постигнахте в Палмарес”, казвали те.

Близо година след тази среща СЕЕЕ отказвали да променят мнението си. В крайна сметка обаче проектът в Палмарес привлякъл вниманието на наскоро избрания губернатор на Рио Гранде до Сул, Педро Симон, който обещал на избирателите си да помогне за електрифицирането на селските региони. BNDES предлагали заеми за разпространение на системата на Роса. В крайна сметка през 1989г. СЕЕЕ се предават. Техническият стандарт на Роса е одобрен като Норма 025. „Най-накрая, спомня си Роса, можехме да действаме без да нарушаваме закона.”
През 1999г. постих Палмарес до Сул заедно с Роса. През изминалото десетилетие Роса се бе преместил в Порто Алегре и бе разширил обхвата на своята дейност, обхващайки цяла Бразилия. Докато пътувахме покрай оризовите плантации и полята с пасящи крави , Роса бе необичайно тих. Земята бе равна и хоризонта оставаше далеч пред нас.

Заради ограничаващите мандата закони, Азеведо нямал право да се кандидатира отново за кмет след изтичането на мандата му през 1988г. Жителите на Палмарес (които и преди имали електричество) избрали консервативен кандидат, който постепенно затворил създадените от Роса отдели, уволнил електротехниците и отклонил средствата по уредените вече заеми. Спомняйки си случилото се, Роса споделя „Все още нямаме механизмите, от които се нуждае едно демократично правителство. Всеки нов управник идва и унищожава всичко, което е било преди него.”

„Тъжно ми е да се връщам отново тук”, добавя той.

Подобни творби

  • Все още няма други подобни творби

This entry was posted in За Обществото. Bookmark the permalink.

Comments are closed.