В ума ми светна лампичка 9 (Как да променим света)

Как да променим света е книга за социално предприемачество на Дейвид Борнщейн.

Пътуваме известно време в мълчание и изведнъж Роса ме дръпва за ръката към другата страна на пътя. „Виж”, казва той, сочейки към малка сива кутия, висяща на един стълб. „Монофазен ток.”

Изправям се, за да видя по-добре. Една единствена жица, закачена на тънки стълбове, води до една фермерска къща на около 350м.

„Само една жица. Виждаш ли? Енио Амарал е направил първия си пет-киловатов усилващ трансформатор в метална кутия от прясно мляко.”

Обратно в колата Роса си възвърна доброто настроение. По пътя той постоянно прекъсваше разговора ни, сочейки в една или друга посока „Виж, монофазен трансформатор” или „Погледни там, пак монофазен.”

Посетихме Паоло Сесим, един от първите селяни, сдобили се с електричество, благодарение на проекта Палмарес. Сесим излезе от дома си щом чу колата да спира и се усмихна широко, когато позна Роса. Двамата стиснаха ръце приятелски. „Мина много време”, каза Сесим и в гласа му се четеше истинска привързаност и благодарност към Роса. Сесим ни покани в дома си и ни почерпи с разхладителни напитки. Бях благодарен, че има хладилник. Можех да чуя и телевизора, работещ в съседната стая.

Казах на Сесим, че пиша за дейността на Роса.

„Преди да се сдобием с електричество, обясни той, си организирахме танцови забави и във всеки ъгъл на стаята имаше свещи и керосинови лампи. Когато човек докоснеше лицето на момичето, с което танцува, по него полепваха черни сажди.”

Сесим не говореше за 30-те, а за 80-те години на миналия век. Градските жители и богатите фермери имаха електричество от години. „Когато човек влезеше в дома на някой беден селянин, спомни си Роса, винаги чуваше звука на вятъра, свирещ през жиците. Хората още използваха газови лампи.”

„Когато Фабио говори за първи път с нас за електричеството, ние му казахме, че това никога няма да се случи тук”, споделя Сесим.

Днес той не може да си представи как е живял без него.

Близо до дома на Сесим Роса ми показва каменния мемориал, който местните хора са издигнали в памет на Енио Амарал, починал от рак на 45 години, само няколко месеца след като започва работата по проекта Палмарес. На паметната плоча пише:

„В борбата за един идеал се сблъскваме с измамници, завистници и некомпетентни хора. Ако човек е непоколебим, той не им обръща внимание и не си губи времето с тях. Този, който върви към светлината, не трябва да се тревожи за това, което се случва в мрака.

На проф. Енио Амарал, който благодарение на своя гений, идеализъм и постоянство, направи възможно бедните хора в полята да получат достъп до електричество и ползите, които то носи. С вечна признателност.”

„Енио беше много чист човек”, казва Роса замислено, докато се връщаме към колата. „Един от най-впечатляващите хора, които съм срещал.”

Подобни творби

  • Все още няма други подобни творби

This entry was posted in За Обществото. Bookmark the permalink.

Comments are closed.