В ума ми светна лампичка 10 (Как да променим света)

Как да променим света е книга за социално предприемачество на Дейвид Борнщейн.

През 1988г. след всичко, което е направил, Роса се оказва без работа. Искал да продължи да развива проекта Палмарес, но трябвало и да изкарва някакви пари. Освен това и наскоро се е оженил. Но дори не знае как да опише себе си в своята автобиография. Бил е агроном, но дейността му далеч надхвърля земеделието. Бил е и инженер, но техническите въпроси са били много малка част от това, което реално е вършил. Работил е за местните власти, но не като държавен служител. Голяма част от времето му е било посветено на това да убеждава хората да опитат нещо ново.

И тогава Алусио Асти от BNDES го номинира за член на Ашока.

Когато Роса среща Дрейтън, той поглежда на себе си по нов начин. „Бил ми помогна да разбера, че съм социален предприемач”, каза ми Роса. „Той ми показа, че ролята ми е да превръщам нещата от теория в практика и да намирам решения на проблемите, които възникват по пътя.”

Стипендията на Ашока – $9600 на година – дава на Роса необходимата финансова стабилност, за да продължи работата си. Той пътува из Рио Гранде до Сул, за да запознае хората с идеята си за електрифициране на селските региони. Наема земя, за да експериментира с различни техники за засаждане на ориз. Знае, че BNDESса предложили на щата заем то $2,5 милиона за електрифициране на селските райони при условие, че той ръководи изпълнението на проекта. Роса изчаква докато СЕЕЕ най-накрая приемат.

След одобряването на Норма 025, Роса организира среща с кметовете на четиридесет и две общини. Във всяка от тях Роса оглежда терена, разработва планове за разпределение на електроенергията и избира местни водачи, които да организират общността. Между 1990 и 1993г. той и Мело осъществяват Pro Luz (Проект Светлина), внасяйки електричество в домовете на 25 000 бедни фермери, живеещи в отдалечени райони. Производителите на царевица, соя и мляко са доказателство за широкото приложение на проекта Палмарес. Поради инфлацията инсталационната такса за едно домакинство е скочила на $600.

Един от колегите на Асти в BNDES свързва Риса с Фернандо Селес Рибейро, професор в университета в Сао Паоло, където се намира най-добрият в страната отдел за развитие на енергетиката. След като се запознава с опита на Роса, Рибейро създава ресурсен център за достъпно електрифициране, а Норма 025 е основният използван стандарт. „Това поставя край на непрестанните твърдения, че този стандарт не работи или че работи само на едно определено място”, спомня си Роса.

През 1991г. BNDES започва да отпуска специални кредити за насърчаване на евтиното електрифициране по Норма 025. Други щати започват да прилагат същия модел. За кратко шансовете голям брой бедни бразилци да се сдобият с електричество изглеждат обещаващи. Но през следващата години икономиката излиза от контрол. Бразилското правителство орязва всички държавни разходи и BNDES преустановява предоставянето на кредити.

За Роса е непонятно как може правителството да оттегли помощта си за една евтина и доказано работеща система, която намалява бедността, насърчава икономическото развитие и спира преместването на хората от селата към градовете. Но именно това се случва и правителството за втори път спира дейността, на която той е посветил години от живота си.

„Чувствах се като Сизиф”, споделя той. И решава да се отърве от зависимостта си от правителството.

Подобни творби

  • Все още няма други подобни творби

This entry was posted in За Обществото. Bookmark the permalink.

Comments are closed.