В ума ми светна лампичка 12 (Как да променим света)

Как да променим света е книга за социално предприемачество на Дейвид Борнщейн.

През 1997г., когато срещнах Роса за първи път, той тъкмо бе нает за съветник на проекта в Сао Паоло и бе оптимистично настроен. Две години по-късно обаче той ми каза, че и този проект, както и Pro Luz II не са изпълнили целите си. В Рио Гранде до Сул държавната компания е успяла да обхване 40 000 души. В щата Сао Паоло електричеството е достигнало само до ¼ от планирания брой домакинства. Според Роса и в двата случая причината е липсата на мотивация и поддръжка на вече постигнатото. „Техниците се опитваха да накарат проекта да проработи, докато си стояха в офиса, споделя Роса, а вместо това трябваше да отидат и да действат на място.”

Но до 1999г. политическият пейзаж в Бразилия вече се е променил. Под натиска на Международния валутен фонд местните властни в страната са принудени да организират приватизацията на голяма част от активите си. През 1997г. Роса ми каза, че ще трябва да работи бързо, защото щом електрокомпаниите преминат в частни ръце, те веднага ще изоставят електрификацията на селските райони (по-печелившо е да обслужваш градовете). Това се бе случило по-бързо, отколкото бе очаквал той. В резултат на това електрифицирането на селските райони значително се забавя. „В продължение на години доказвах на правителството как трябва да се действа”, споделя Роса. „Навсякъде в Бразилия ме уважаваха. Но след приватизацията хората, които познавах вече ги нямаше. Всичко беше различно.”

Когато Роса говореше за тази поредна спънка, той не изглеждаше обезкуражен или огорчен. „Контекстът и средата се бяха променили, продължи той, но необходимостта от дейността ми още я имаше. Аз съм предприемач и като такъв винаги съм обсебен от някоя идея. Ако тя не проработи, значи още не си стигнал до края. Трябва да поработиш още. Ако не успееш, работата продължава.”

Но какво правиш когато това продължава 17 години от живота ти?

„Да, много съм ядосан”, призна най-накрая Роса. „Всеки път щом се сетя за това, се ядосвам; искам да крещя. Но се опитвам да превърна това чувство в положителна сила: в решения.”

Не изпитвах съжаление към Роса. Бях развълнуван от начина, по който гледаше на живота: Въпреки всички проблеми, Роса все още смяташе, че той е основната движеща сила и може да накара нещата да се случат. Ефектът, който това имаше върху мен, а предполагам и върху всички хора, които са го срещали, е че поисках да му помогна.

В края на 90-те Роса е инсталирал соларни панели на много места в Бразилия. Той е пътувал до почти всяко кътче на страната и е разговарял с хиляди хора за техните проблеми, а историите, които чува, поразително си приличат. Където и да отиде Роса среща фермери, чиито добиви и приходи спадат.
В национален мащаб милиони бедни хора вече не могат да се изхранват от земята си. В Бразилия възниква ново политическо движение – Movimento Sem Terra (движението на безимотните). Под натиска на това движение в средата на 90-те години правителството дава началото на амбициозна програма за реформа на земеделието, която до 2002г. раздава 18 милиона хектара на половин милион домакинства.

За съжаление правителството не е предприело никакви стъпки, за да осигури на тези хора електричеството, от което се нуждаят, за да създадат една печеливша ферма. В Рио Гранде до Сул, например, правителството просто е преместило много от sem terra (безимотните) в пампасите, където те продължават да обработват земята и да засаждат ориз, жито, царевица и соя. Подобни земеделски практики нарушават структурата на почвата, която защитава естествените пасища от ерозия под действието на вятъра и водата. Това води до унищожаване на околната среда и непрекъсната бедност.

Повечето от семействата преселили се заради правителствената програма едва оцеляват. Една четвърт от тях изоставят земите си през първите две години; останалите едва свързват двата края. В някои райони близо половината домакинства се отказват от земеделието. Проблемите навсякъде са същите, като тези, с които Роса се сблъсква в Палмарес.

Подобни творби

  • Все още няма други подобни творби

This entry was posted in За Обществото. Bookmark the permalink.

Comments are closed.