В ума ми светна лампичка 13 (Как да променим света)

Как да променим света е книга за социално предприемачество на Дейвид Борнщейн.

Тази спирала на непрекъснато влошаващи се икономически условия и унищожаване на околната среда не е характерна само за Бразилия или за пампасите. Всъщност пампасите и пасищата имат световно значение. Те са втората най-голяма екосистема на Земята и заемат обширни площи от Европа, Азия, Африка, Австралия и Америка. Подобно на дъждовните гори, естествените пасища са застрашени, но рядко се управляват отговорно и на много места по света състоянието вече е значително влошено. Те са ценни не само като естествени пасища и местообитания на различни растения и животни, но и като източник на питейна вода. Алън Сейвъри, специалист по холистично управление на ресурси, нарича водата „ахилесовата пета” на съвременната индустриална и постиндустриална цивилизация. „Количеството и качеството на водата се определя от състоянието на земята, върху която тя пада”, пише той.

Търсейки начин да се справи с част от тези проблеми, Тоса отново търси съвет от „Grass productivity”, класическа книга написана през 1957г. от Андре Воазин, френски фермер и биохимик, станал легендарен с това, че прекарвал часове във фермата си в Нормандия, наблюдавайки как кравите му пасат.
Воазин прави ключовото откритие, че основният фактор при пашата е времето. Ако животните пасат от едно място твърде дълго или се върнат на него твърде скоро, пасището се изтощава.

Воазин създава система, наречена рационална или отговорно управлявана паша, при която пасището се разделя на няколко оградени части и животните периодично се местят от една в друга. Той създава ясни принципи, ръководещи този процес.

Воазин доказва, че управляваната паша носи много ползи. Фермерите могат да намалят режийните си разходи, да прекратят употребата на неорганични торове и добавки, да предотвратят ерозията и в същото време да повишат добива на мляко и месо. Животните обикновено пасат тревата равномерно и оставят върху почвата естествен тор. Биоразнообразието става по-голямо и кравите стават по-здрави. Вместо да бъдат вкарани в затворени помещения, което причинява стрес и болести сред кравите, те могат да пасат на свобода и да си почиват под сянката на дърветата. Фермерите се нуждаят от по-малко оборудване, пестят гориво и е по-безопасно за децата им да се навъртат около тях. Техниките на Воазин се прилагат във Франция и Нова Зеландия. По-късно управляваната паша е въведена и в Африка. През последните години тя се разпространява в Канада и САЩ и най-вече в Уисконсин, където е известно като интензивно управлявана ротационна паша (MIRG). Техниките са доказано по-ефективни от угоителните комплекси и са една от най-бързо разпространяващите се практики за отглеждане на животни. Когато системата е въведена в Бразилия през 70-те години, обаче, резултатите са разочароващи и проектът е изоставен.
Роса подозира, че хората просто не са отделили достатъчно време, за да доизгладят нещата и да се справят с дребните пречки. Той си мисли, че ако успее да докаже, че системата на Воазин работи в Бразилия, това може да повлияе върху управлението на пасищата и правителствената политика за разселване на бедните домакинства. „Невероятно е, каза ми той, че на милиони хектари естествени пасища, защитени от сняг и силна суша, никой не се е сетил да разработи органична система за паша.”

Защо техниките на Воазин не са проработили в Бразилия?

Ключов елемент в системата е ротацията. „Нещата ще сработят само ако с ниски разходи можеш да създадеш множество малки оградени пасища”, казва Роса. „А можеш да създадеш тези малки оградени пасища, само ако имаш електрическа ограда. В Бразилия хората се нуждаят от подходяща технология, за да се справят със земята, климата, растенията и светкавиците.

Нужно е отново да обърнем внимание на детайлите. Когато методите на Воазин се прилагат за първи път в Бразилия, електрическите огради се внасят от Европа. Но в субтропическия климат на Бразилия, растенията стават по-високи, отколкото в Европа – достатъчно високи, за да докоснат електрическата ограда и да прекъснат тока. Една крава би стояла настрана от ограда с 2500 волта, а една овца – не би се доближила до ограда с 3500 волта. Но европейските огради и тези на Роса работят с 6000 волта. Когато растенията докоснели европейските огради, обяснява Роса, силата на тока падала до 2000 или дори до 1000 волта. Затова Роса и Мело разработили огради, при които токът падал само до 5500 волта.

Оградите били модифицирани и спрямо специфични регионални условия. В централна Бразилия например почвата е с ниска проводимост, което означава, че е нужен по-висок волтаж. „Как се справихме с проблема? Благодарение на проекта Палмарес!”

В Бразилия падат много светкавици, което налага допълнителни модификации на оградите. Трябвало да се отчетат и специфичните особености на различните видове растения и животни. Подробности, подробности, подробности. Всичко било различно от Европа, Аржентина, Уругвай, Нова Зеландия и Северна Америка.
Роса съставя ново уравнение: слънчева енергия + polywire + постове от фибростъкло = евтини електрически огради. Евтини електрически огради + управляваната паша на Воазин = по-високи добиви, устойчиво използване на земята и бъдеще за селските райони.

В продължение на няколко години Роса инсталира в различни щати в Бразилия десетки захранвани със слънчева енергия електрически огради и обучава хората на методите на Воазин. Това позволява на селяните в Бахиа да отглеждат кози, пасищата в Рио де Жанейро се възстановяват , отглеждащите биволи в Параня започват да произвеждат органично биволско мляко и сирене моцарела. В повечето случаи добивите на фермерите се удвояват или дори утрояват. На някои места, където състоянието на пасищата е било особено влошено, добивите скачат с 500%.

„Вече доказахме, че системата работи при всякакви условия и много агрономи започват да я прилагат”, каза ми Роса през 2001г. Някои все още изпитват съмнения, прибави той, но това можело да се очаква. „Трудно е в продължение на 30 години да повтаряш, че нещо не работи и после изведнъж да кажеш „О, оказа се, че греша.””
Но този път няма нужда Роса да се тревожи за правителството. Системата се разпространява благодарение на търсенето. „Фермерите искаха да я използват, казва той, защото тя им позволява да произвеждат биомляко и месо. А в днешно време всички и особено в Европа са готови да плащат за това.”

Подобни творби

  • Все още няма други подобни творби

This entry was posted in За Обществото. Bookmark the permalink.

Comments are closed.