В ума ми светна лампичка 14 (Как да променим света)

Как да променим света е книга за социално предприемачество на Дейвид Борнщейн.

През 90-те години площта, на която се отглеждат биопродукти, се повишава 10 пъти. Световният пазар на биохрани на биохрани носи приходи от над $22 милиарда. Бразилските фермери искат да участват в това, а Роса желае да им помогне.

През 2001г. Роса се оттегля от STA, за да се заеме с изграждането на неправителствена организация, която е основал преди година, Instituto Para O Desenvolvimento De Energias Alternativas E Da Auto Sustentabilidade (Институт за развитието на възмобновяема енергия и самоиздръжка) или IDEAAS.

STA служи за тестване на пазара и разработване на практически модели. А чрез IDEAAS Роса се опитва да приложи тези модели в по-бедните райони, където организациите, стремящи към печалба не биха могли да успеят.
В началото той планира да се фокусира само върху трите най-южни щати на Бразилия – Рио Гранде до Сул, Санта Катарина и Парана, които познава най-добре и където състоянието на пасищата е най-лошо. Той допълнително стеснява фокуса си до южната част на Рио Гранде до Сул, където 250 000 семейства все още нямат електричество. Роса се насочва към 13 000 от тях.

След това той провежда пазарно проучване. Едно от основните открития на това проучване е, че повече от половината от тези семейства харчат поне $13 на месец за дизелово гориво, керосин и батерии. „Установихме, че средствата, които хората харчеха всеки месец за невъзобновяема енергия, могат да бъдат пренасочени към заплащането на месечна такса за закупуване на оборудване за възобновяема енергия”, обясни Роса. С други думи повечето от семействата могат да си позволят да ползват слънчева енергия на пазарни цени, при условие, че им се позволи да наемат оборудването или да го изплащат бавно – от пет до седем години. Селяните, които дотогава плащали под $13 на месец също можели да получат достъп до слънчевата енергия, прибавя Роса, но само с помощта на дългосрочно финансиране и допълнителни услуги. „За тези хора не е достатъчно просто да получат електричество”, обяснява той. „Необходимо е и да повишат доходите си, като променят производствените модели чрез въвеждането на подходящи технологии.”

Роса набира екип от техници, бизнесмени, адвокати и журналисти, които да му помогнат да развие стратегията си. За да достигне до целия пазар, той ще се нуждае от комбинация от канали за дистрибуция, работещи както благотворително, така и за печалба; някои клиенти ще бъдат обслужвани от STA на пазарни цени, а други ще се възползват от субсидиите на IDEAAS.

Те разработват два проекта. Първият, който Роса нарича Проектът Куирон, е инициатива с идеална цел, която е насочена към повишаване на доходите на близо 7000 бедни семейства, като в същото време съхрани околната среда. Това може да бъде постигнато чрез комбинация от слънчева енергия, отглеждане на животни по природосъобразен начин, контролирана паша и други методи за отговорно управление на ресурсите (Гаучусите са особено привлечени от образа на кентаврите в гръцката митология, а Куирон, гръцкото наименование на Хирон е единственият кентавър, известен със своята мъдрост, а не само с грубата си сила.

Вторият проект, който Роса нарича Слънцето свети за всички, е инициатива с цел печалба, насочена към доставки на соларна енергия. Планът е да обхване 6100 семейства, които нямат достъп до електроенергия, но могат да си позволят да плащат за това, като ги вземат под наем. По оценка на Роса, между 42-рата и 48-мата седмица проектът би трябвало да излезе на печалба и да започне да носи на инвеститорите 20-30% възвръщаемост. Освен печалбата проектът ще носи и много ползи за обществото и околната среда (преминаването от керосин към слънчева енергия, например, едновременно ще подобри здравето на хората и ще намали въглеродните емисии).
Роса е особено развълнуван от резултатите на пазарното проучване, защото те показват възможност за достигане до голям брой хора, чрез развитие на един успешен бизнес. „Ако инвестициите в слънчева енергия могат да се отплатят за пет до седем години, това означава, че ще можем да привлечем инвестиции”, обяснява той. „Това е много важно, защото е невъзможно да осигурим електричество за всички хора по света, разчитайки само на дарения.”

Докато слушах плановете на Роса си мислех за археологията на социалните промени: как всяко следващо поколение гради върху основите, поставени от предишните. В резултат на революцията с микрокредитирането през последните 20 години, благодарение на Грамийн банк и други, днес бедните хора по света вече се смятат за приемлив кредитен риск. Грамийн банк финансират строежа на над 570 000 къщи посредством 10-15-годишни ипотеки, като вноските са изключително ниски – понякога само един долар на седмица. Институциите вече установяват надеждни дългосрочни кредитни отношения с бедните хора от развиващите се страни и това не е нещо радикално ново. Вече е доказано работещо. И щом действа при строежа на къщи, може да проработи и при соларните панели или мобилните телефони, или който и да е друг полезен актив.

Това е важна идея. „Купуването на малки вноски променя цялата икономика”, отбелязва Питър Дракър. „Където и да бъде въведено, икономиката се трансформира и вече не се движи от предлагането, а от търсенето, като това почти не зависи от нейното производствено ниво.”

Помислете си само, че два милиарда души – 30% от световното население – все още нямат достъп до електричество, а половината от тях могат да си позволят соларни панели на днешните пазарни цени, ако им се даде възможност да ги изплащат на вноски или да ги наемат. Достъпът на отдалечени селски райони до електричество, би променил не само икономиката, но и образованието и здравеопазването. Би променил и земеделието. Достъпът до електричество често е предварително условие за преминаване от неустойчиви към устойчиви земеделски практики, носещи по-високи добиви. В световен мащаб осигуряването на електричество в селските райони ще облекчи натиска над населението в големите мегаполиси и ще намали недоволството сред гражданите, с което често злоупотребяват диктаторите.

Подобни творби

  • Все още няма други подобни творби

This entry was posted in За Обществото. Bookmark the permalink.

Comments are closed.