Решимостта на неуморимия дух 1 (Как да променим света)

Как да променим света е книга за социално предприемачество на Дейвид Борнщейн.

Флорънс Найтингейл, Англия:

Когато Дрейтън нарича някого водещ социален предприемач, той има предвид точно определен и рядко срещан тип характер. Не става дума за бизнесмен, който осигурява работни места на бездомници или отделя процент от печалбата си за опазване на околната среда. Нито за човек, ръководещ неправителствена организация, който паралелно с това развива и бизнес, носещ приходи. Има предвид някой, като Флорънс Найтингейл.

Повечето хора знаят малко за „дамата на лампата”, грижила се за британски войници по време на кримската война. Но какво толкова е направила Флорънс Найтингейл? Защо учещите за медицински сестри все още четат книгата „Nursing какво е и какво не е?”, която Найтингейл пише през 1860г.

В „Бележитите викторианци” биографът Лейтън Стречи отбелязва, че когато били малки, сестрата на Флорънс Найтингейл проявявала „здравословно удоволствие в това да разкъсва куклите си на парчета”, докато самата Флорънс изпитвала почти патологогично удоволствие от това да ги зашива и сглобява отново. Като момиче Найтингейл често „се грижела за бедни хора, бдяла край леглата на бедните и поставяла сложни шини на крака на раненото си куче, сякаш то било човешко същество. Представяла си как превръща дома си в болница, а „самата тя се разхожда сред леглата като старша медицинска сестра”.

През 1845г., когато е на 25 години Найтингейл изразява желание да работи като медицинска сестра в болницата Салисбъри. Но когато баща й, Уилям, богат собственик на земи, научава за ниските нравствени стандарти, с които се славели тогавашните медицински сестри, категорично й забранява да се занимава с това. Достатъчно странно било богата и високопоставена жена във викторианска Англия да търси работа; но работа като медицинска сестра било направо немислимо. По това време „медицинска сестра означавало „груба стара жена, винаги невежа, обикновено мръсна, често брутална… облечена в размъкнати дрехи, пийваща от бутилката с бренди или отдаваща се на други нередни действия.”

Найтингейл е съкрушена от отказа на семейството си, но въпреки това намира начини да се обучава и да натрупа знания и опит в тази област. При семейни пътувания до Лондон и други европейски столици тя обикаля болници, бедни предградия, училища и приюти. Изучава сама историята на болниците и санаториумите и поглъща доклади на санитарни власти и медицински комисии. Когато приятел й изпраща годишното издание на Институцията на протестантите дякониси в Кайзерсверт, Германия, която обучава момичета с високо обществено положение да се грижат за болните, Найтингейл в продължение на четири години се бори да убеди родителите си, докато най-накрая й разрешават да се запише в курса.

Когато един от ухажорите й предлага брак, Найтингейл отказва. Разкъсвана е между „пламенния си характер” и своя „морал”. Макар, че намира ухажора си за привлекателен и интелигентен, тя има нужда от самостоятелност, за да продължи работата си, въпреки несъгласието на семейството си. „На тридесет и една години, пише тя, не виждам нищо по-привлекателно от смъртта.”

Подобни творби

  • Все още няма други подобни творби

This entry was posted in За Обществото. Bookmark the permalink.

Comments are closed.