Решимостта на неуморимия дух 2 (Как да променим света)

Как да променим света е книга за социално предприемачество на Дейвид Борнщейн.

През 1853г., когато е на 33, Найтингейл най-накрая получава разрешение да заеме неплатена позиция в Институцията за грижа за болните дами в Лондон, където се сдобива с репутация на отличен администратор. През есента на 1854г. английски войници са изпратени в Крим , на северния бряг на Черно море, за да се бият редом с турската армия срещу Русия. Благодарение на журналистите, движещи се с войските, английската общественост получава новини от фронта за ранени войници, оставени да умрат без да получат и елементарни медицински грижи.
В отговор на общественото недоволство, на 15.10.1854г. приятелката на Найтингейл, Сидни Хърбърт, й изпраща писмо, питайки дали би се съгласила да работи във военната болница в Скутари, един от кварталите на Истанбул. Думите на Хърбърт „Ако това начинание успее… ще се преборим с един предразсъдък и ще създадем прецедент, който в бъдеше ще доведе до много повече добрини”, се оказват пророчески.

Найтингейл изпраща на Хърбърт писмо, с което съобщава, че приема предложението й. Само за шест дни тя събира екип от 38 медицински сестри и всички заминават за Истанбул. Когато пристига в Скутари на 4.11, Найтингейл става свидетел на пълна катастрофа: системата е в истински колапс. В пристройките и главните болници има общо 2400 болни и ранени войници. Те лежат с мръсни дрехи в походни легла, подредени в четири редици. Липсват основни медицински и хирургически инструменти и лекарства. Сградите са пълни с бълхи и плъхове, а болничните отделения миришат отвратително, заради минаващите под тях канали с отходни води. Водата недостига и се раздава на малки дажби. Има епидемия от тиф, холера и дезинтерия, която убива един от всеки двама болни, като това дори не се отразява правилно в архивите на болницата.

Хирурзите, заявяват, че е нелепо да им изпратят група цивилни жени да ги спасява и отказват да им дадат достъп до болничните отделения. Само няколко дена по-късно, обаче, лекарите нямат друг избор, освен да потърсят помощта на Найтингейл. След битката при Инкерман над 500 ранени войници, страдащи от недохранване, дезинтерия и скорбут, изпълват коридорите на болницата. „Мисля, че ако вземем ранените войници, лежащи на сламените постелки в коридора, ще излезе, че на човек не се падат дори и по три здрави крайника”, пише Найтингейл.

Найтингейл веднага се заема да поправи системата, виновна за подобна висока смъртност. Тя изисква доставката на 200 четки за почистване и се грижи болничните отделения да бъдат почистени, а дрехите на войниците да бъдат изнесени навън и изпрани. Урежда си среща с хората, отговарящи за доставките за армията, за да види какво може да се направи относно липсата на провизии. Когато отговорникът за доставките отказва да й сътрудничи, тя поема неговата функция, като използва получените от частни дарения £30 000. Когато установява, че доставките се задържат от турските митници, тя убеждава военното министерство да се опита да разреши проблема. Набира допълнителни средства от частни източници в Англия и изгражда склад за доставки. Когато получава информация за предстояща битка, Найтингейл изгражда ново болнично отделение въпреки протестите на хирурзите.

С комбинация от такт, усет, политическо влияние и власт, Найтингейл успява да реорганизира военните болници военните болници в Скутари. Тя въвежда педантично и точно водене на архиви, изгражда нови кухни и перални, гарантира, че войниците се хранят със стерилизирани прибори, че се мият със сапун и чисти кърпи, че носят дрехи, изпрани във вряща вода. Дежури около леглата денонощно, успокоявайки пациентите с „тихия си, звънлив глас”. Найтингейл прави читални и специални стаи за възстановяване, организира лекции, дори успява да помогне на войниците да изпращат средства на близките си; нещо, което дотогава се е смятало за невъзможно. Когато Найтингейл е наблизо, войниците спират да псуват. Духът им се повдига. Всички обожават сестрата, която се грижи за тях. През февруари 1855г. смъртността в британските военни болници в Скутари е 43%; до май месец вече е паднала на 2%.

„Тя беше истински герой”, пише Скречи. „Но нейното геройство не бе така обикновено, както го описват в романите и агиологиите; не бе романтичното, сантиментално геройство, което приписваме на избрани любимци. Нейното геройство бе нещо по-силно и непреклонно… Тя въведе ред в болниците на Скутари, облече британската армия със собствени средства, наложи волята си над колебливите политически сили. И постигна всичко това не чрез нежност и женствено себеотрицание, а чрез строга дисциплина, неизменно внимание към детайлите, безкрайна работа и решимостта на един неуморим дух.”

След войната Найтингейл се завръща в Англия като национален герой. Но отказва всяко публично признание и приема само онези покани (като среща с кралица Виктория), които биха й помогнали да постигне целта си – подобряване на здравното състояние на британските войници.

Подобни творби

  • Все още няма други подобни творби

This entry was posted in За Обществото. Bookmark the permalink.

Comments are closed.