Решимостта на неуморимия дух 3 (Как да променим света)

Как да променим света е книга за социално предприемачество на Дейвид Борнщейн.

Поради лошите санитарни условия, липсата на вентилация и недостатъчната храна, смъртността сред военните е близо два пъти по-висока в сравнени с тази при цивилните граждани. „[Подобна висока смъртност] е истинско престъпление… все едно всяка година да извеждаш 1100 мъже на полята край Салисбъри и да ги разстрелваш”, пише Найтингейл. Оръжието, което тя размахва в тази борба, е огромно количество статистика на здравна тематика.
Като по-млада Найтингейл моли баща си да я научи на математика. Тя е дълбоко повлияна от добиващата популярност по нейно време теория на вероятностите и особено от идеите на белгийския статистик Жак Кетле, който се смята за един от основателните на съвременната социална статистика. Найтингейл вярвала, че статистиката е начин да познаем волята на Бог.

След като се завръща от Турция, тя работи с водещия английски статистик Уилям Фар. Съставя и отпечатва за собствена сметка книгата „Бележки, относно въпроси, засягащи здравето, ефикасността и администрацията на болницата в британската армия (1858г.) Книгата е от 800 страници и представлява подробен статистически анализ на причините за заболеваемостта и смъртността в армията. Найтингейл е пионер в употребата на различни графики за визуално представяне на информацията с цел да подчертае необходимостта от промяна. Тя дори поставя графиките си в рамки и ги представя на висшестоящи хора в здравния отдел на армията и Военното министерство.
Найтингейл не се занимава с всички тези неща лично. Тя рядко напуска дома си. В Турция тя се разболява от Кримска треска и оттогава страда от чести припадъци и хронична умора, която я приковава към леглото през по-голяма част от времето. Но в хола си тя приема безброй посетители и издава нескончаем поток от заповеди, писма и бележки на група от отдадени на същата кауза свои съмишленици.

Найтингейл работи основно чрез своя приятел и политически съюзник Сидни Хърбърт, който настоява за създаването на няколко Кралски комисии, които да изследват здравословното състояние на военните и на обществото. Като жена, на Найтингейл не й е позволено да участва в тези комисии, но тя от разстояние насочва отправените от тях препоръки и гарантира тяхното изпълнение. Благодарение на нейните усилия в армията е създадено медицинско училище и статистически отдел, а поделенията из цялата страна са ремонтирани. Освен всичко друго, Найтингейл запознава военните и с благотворните ефекти на слънчевата светлина, чистата вода и почистените кухни. Само за две години и половина смъртността сред военните в Англия спада наполовина.

По-късно Найтингейл прилага същите методи и в Индия, където смъртността на английските военни е шест пъти по-висока от тази на връстниците им в Англия. Благодарение на подобряването на хигиенните условия между 1863 и 1873г. смъртността сред войниците спада с 75%.

През 1859г. Найтингейл публикува първото издание на „Бележки за болниците”, която прави истинска революция в строителството на болниците. През 1860г. Найтингейл основава Училище за медицински сестри Найтингейл. Принципът, на който се основава изграденото с обществена подкрепа училище, е че девойките трябва да се обучават в реална обстановка в болниците, докато междувременно живеят в благопристойни домове. Постигайки това Найтингейли поставя началото на един процес, който превръща работата, като медицинска сестра в една уважавана професия. През следващите четири години броят на медицинските сестри във Великобритания се повишава от 28 000 на 64 000. Може ми най-показателно за развитието на тази област, е че в официалния списък с професиите, медицинските сестри са преместени от категорията „Домашни помощници” в категорията „Медицина”.
Найтингейл никога не се възстановява от кримската треска, от която се разболява някъде около 30-те си години. Близо 55 години след завръщането си в Англия, до смъртта си през 1910г. тя продължава да страда от чести припадъци и физическа слабост, която й пречи дори да стои изправена. Въпреки това през целия си живот тя пише около 12 000 писма и 200 книги, доклади и монографии.

Подобни творби

  • Все още няма други подобни творби

This entry was posted in За Обществото. Bookmark the permalink.

Comments are closed.