Решимостта на неуморимия дух 4 (Как да променим света)

Как да променим света е книга за социално предприемачество на Дейвид Борнщейн.

В съответствие с последната й воля, Найтингейл не получава държавно погребение и не е погребана в Уестминстърското абатство.

„Първата мисъл, която мога да си спомня, както и последната, пише тя, са все свързани с медицинските сестри и тяхната работа.”

Като дете, аз си представях Флорънс Найтингейл като мила и нежна жена, каквато тя определено не е била. Никога не съм мислил за нея, като за администратор, статистик или лобист. Все още не мога да свикна да я приемам, като „предприемач”, макар че тя със сигурност отговаря на тогавашното определение за такъв, защото повишава многократно „производителността” на ресурсите в сферата на здравеопазването. Освен че прокарва път за бъдещите медицински сестри, Найтингейл също така налага множество санитарни стандарти, както и добри практики в управлението на болниците. Нейните идеи променят из основи сферата на здравеопазването не само във Великобритания, но и по целия свят.

Имайки предвид развитието на медицината през последните 150 години, човек би казал, че то би се случило със или без Найтингейл. Но това не е така. Съществуването на дадено знание и широкото му практическо приложение са две различни неща. Ако знанието само по себе си бе достатъчно милиони деца нямаше да умират дори и днес в следствие на дехидратация, причинена от диария. (Прекратяването на тези предотвратими смъртни случаи е основната мисия в живота на Джеймс П. Грант, на когото е посветена Глава 19.)

Промяната на една система означава промяна на отношенията, очакванията и поведението. Означава да преодолееш липсата на вята, предразсъдъците и страха. Старите системи рядко приемат с готовност нови идеи или информация. Поддръжниците на статуквото могат да са крайно неподатливи на здравия разум, както свидетелстват и многобройните битки на Найтингейл срещу установения порядък в британската армия. В своя класически анализ на политиката и властта, „Принцът”, Николо Макиавели казва: „Няма нищо по-трудно за осъществяване, нищо с по-съмнителни изгледи за успех и нищо по-опасно от установяването на нов порядък. Защото реформаторът има врагове в лицето на онези, които извличат полза от стария ред, и само равнодушни поддръжници в лицето на онези, които биха извлекли полза от новия.”

Може би затова обществото се нуждае от социални предприемачи, подтиквани, подобно на Флорънс Найтингейл, от своите етични принципи, за да се измъкне от старите, неработещи модели и да създаде нови. Необходима е голяма концентрация, практичен творчески подход и безкрайна енергия, за да се осъществи една промяна на системата и да се гарантира, че тази промяна е дълбоко заложена в институциите и културата. Някои хора, заради своята мотивация – необяснимите си мании, действията и стремежа си към растеж, неувяхваща вяра в правотата на идеите си – изглежда притежават качествата, необходими, за да успеят.

Подобни творби

  • Все още няма други подобни творби

This entry was posted in За Обществото. Bookmark the permalink.

Comments are closed.