Огромна сила 1 (Как да променим света)

Как да променим света е книга за социално предприемачество на Дейвид Борнщейн.

Бил Дрейтън, САЩ

Бил Дрейтън е роден в Ню Йорк през 1943г. Баща му Уилям Дрейтън, потомък на английски аристократичен род, е нещо като отцепник. През 1901г. 10-годишният Уилям, вдъхновен от Теди Рузвелт, напуска Харвард и става изследовател. Прекарва години в картографиране и археологически проучвания в Сахара и търсене на златни мини в Британска Колумбия.

Майката на Дрейтън, Джоан, израства в семейство от средната класа в Мелбърн, Австралия. Още като тийнейджърка Джоан свири на чело в Симфоничният оркестър в Мелбърн. По време на Великата Депресия, едва 19-годишната Джоан заминава сама за Ню Йорк с мечтата да се превърне в един от най-добрите музиканти в света. Макар че свири професионално, щом осъзнава, че никога няма да достигне ниво, което да я удовлетворява, тя спира музикалните си изяви и насочва цялата си енергия към програма, която открива млади обещаващи музикални таланти и организира дебюта им в Ню Йорк.

„И двамата ми родители са преследвали мечтите си и са посветили живота си на нещо изключително, което си е било само тяхно”, каза ми Дрейтън. „Изглеждаха малко консервативно, но бяха склонни да правят много радикални неща.”

В четвърти клас Дрейтън стартира първото си начинание, Сентинел, вестник от само две странички, който бързо се разраства до 32-странично месечно списание. Той събира екип от писатели и илюстратори, убеждава местни търговци да рекламират списанието и организира разпространението му в няколко начални училища в Ню Йорк.
Сентинел оказва голямо влияние върху живота му. „Не бях особено добър в спорта”, спомня си Дрейтън. „Бейзбола и футбола си бяха истинско мъчение за мен, но в тази нова област бях доста добър. Тя даде отдушник на творческата ми енергия и ми позволи да поема контрол над нещата. Затова и се задържах в нея толкова дълго време.”

Като ученик в академията Филипс в Андоувър, Масачузец, Дрейтън създава Азиатска общност и я превръща в най-популярната студентска организация. Заема се с литературното списание на академията, Мирър, и го съживява. Присъединява се към Националната асоциация за развитие на цветнокожите (NAACP) и през 1957г., едва 14-годишен, организира бойкот на местния магазин Улуърт, за да се противопостави на дискриминационните му практики. Когато училищните власти го заплашват с дисциплинарно наказание, Дрейтън разлепя по дърветата протести срещу сегрегацията и изпраща официални писма до различни институции. В отговор на едно от писмата му тогавашният губернатор на Минесота, Хърбърт Хъмфри, се обажда на директора на академията, за да защити правото на момчето да защитава личните си убеждения. Хъмфри си спечелва доживотен почитател, а Дрейтън научава, че от писането на писма има полза.

Дрейтън обича историята и особено индийската. Впечатлен е от Индия още, когато в четвърти клас прочита в учебника си по география описание на Кашмир. Като тийнейджър той е дълбоко повлиян от идеите на Гандия, който само десетилетие по-рано е извоювал независимостта на страната си. Движението за граждански права набира сила в САЩ и Дрейтън наблюдава с интерес как Мартин Лутър Кинг младши следва тактиката на Ганди за ненасилствена съпротива.

Това, което най-много впечатлява Дрейтън, са практически насочените идеи на Ганди. Как е изработил своята стратегия? Как е изградил своята институция? Как е представил идеите си пред хората? Дрейтън открива, че въпреки своя духовен облик, Ганди е наясно и пряко участва в политиката, администрацията и изпълнението на стратегиите си.

Подобни творби

  • Все още няма други подобни творби

This entry was posted in За Обществото. Bookmark the permalink.

Comments are closed.