Цялостна посока? Нагоре!

Наскоро се запознах с едно момче при една от редовните ни съботни разходки. Този път се разхождахме в подножието на планината и не се наложи да изкачваме големи височини. Момчето обаче никога не беше ходило повече от няколко километра и 20 километра, които изминахме, му се видяха доста. Но стисна зъби и успя да издържи до края. Важно е да се каже, че е висок над два метра и тежеше над 100 кг. 20 километра с тези размери са си голямо усилие. Разходките му хареса и реши да идва винаги с нас.

И само няколко седмици по-късно беше подложен на друго изпитание, а именно – да изкачи около 800 височинни метра. Беше му трудно, но успя. Доста добро постижение за човек, който не е спортувал редовно. Вече на върха, предложих да слезем отново пеш, а да не вземаме лифт. Бяха около осем километра, което не е малко, когато човек е изморен и е изкачил толкова много височинни метри. Но пък бяха все надолу, слизане, по широка и удобна пътека. Всички се съгласиха, дори и момчето. Но то държеше да е сигурно, че пътеката е все надолу и че няма да има изкачвания повече. Все пак щяхме да сме направили 16 км с 800 височинни метра в края на деня. Обещах му, че няма повече качвания, всичко е само слизане.

Речено – сторено – тръгнахме надолу. Но на около половината от разстоянието се оказа, че съм позабравил как точно върви пътеката и се наложи все пак да се изкачим малко в един участък. Малко, малко – бяха поне 100 височинни метра и невероятно трудно и стръмно. За момчето беше още по-тежко, а никой не можеше да му помогне. Опитах се да замажа положението и да го въодушевя да продължи като му казах, че винаги в планината се случва, дори и на слизане, да се появи някакво малко качване, но важното е, че сега общата ни посока е надолу и дори да качим някъде малко, като цяло слизаме. Да, така е, но когато човек няма вече никакви сили и малкото нагоре му е трудно и не го блазни толкова мисълта, че като цяло слизаме. Но той е мъжко момче, стисна зъби и успя и този път.

След три седмици се видяхме отново. Момчето се похвали, че е отслабнало с цели десет килограма и че вече спортува и ходи редовно. Дори бил изминал 44 километра пеша за само шест часа. Останах втрещен! 44 километра за шест часа! С ходене! Над седем километра в час средна скорост! За човек като него, който никога не беше спортувал! Та това и аз не мога да го направя, а от както се помня, не съм спрял да се движа и да съм физически деен! Страхотно! Радвах се много за него!

Тази историйка е незабравима за мен. Не само заради това, че помогнах на един човек да направи нещо хубаво за себе си. Много по-важно е, че човек не трябва да се отказва и да има силна воля за успех. Защото в живота е като в планината – няма равно. Или си нагоре, или си надолу. И ако не си нагоре, си надолу. Дори, когато се качваме надолу и животът ни е един безкраен успех, се случва да се натъкнем на трудности, да изпаднем в дупка, да се свлечем. Но също както и в планината – това е неизбежно. Важно е да стиснем зъби, да излезнем от дупката, да се справим с трудностите и цялостната посока да е винаги нагоре. С пожелание на всички ни пътят да е с цялостна посока нагоре!

Подобни творби


This entry was posted in За Тялото and tagged , , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.