Огромна сила 4 (Как да променим света)

Как да променим света е книга за социално предприемачество на Дейвид Борнщейн.

В Харвард Дрейтън организира седмични срещи, които нарича „Масата на Ашока”. На тези срещи той кани представители на правителството, профсъюзите, бизнеса, както и духовни водачи – „хора, които реално ръководят нещо”. По време на разговорите си с тях студентите имат възможност да попитат „как реално работят нещата”.
През лятото на 1963г. Дрейтън, който тогава е на 20 години, най-накрая посещава Индия. Преди да замине той търси съвета на множество експерти, включително Баярд Рустин, американски водач на движение за граждански права, съветвал Мартин Лутър Кинг младши по време на автобусния бойкот в Монтгомъри през 1955-56г.

Ръстин дава на Дрейтън писмо, с което да се представи пред Джая Пракаш Нараян, една от водещите политически фигури в Индия, който от своя страна го свързва с Виноба Бхаве, социален реформатор, известен като „ходещия светец”. Той е един от учениците на Ганди и след убийството му през 1948г., Бхаве продължава да търси начини да насърчава ненасилието и самостоятелността, като избира да се фокусира върху поземлената реформа.

Бхаве не вярва, че правителството може да осъществи подобна реформа по мирен път. Според него единствения начин е да се промени мисленето на хората. Затова през 1951г. той организира свое движение bhoodan (подаряване на земя), което по-късно прераства в gramdan (подаряване на селища). Макар по това време да е вече 55-годишен и да страда от малария и стомашна язва, Бхаве започва поход из цяла Индия, изминавайки по 10-12 мили на ден, учейки селяните на ненасилие и убеждавайки ги да прехвърлят част от земята си към кооператив, подпомагащ безимотните и „недосегаемите” – най-бедните жители на страната.

До 1960г. усилията на Бхаве водят до доброволно преразпределение на 7 милиона акра, площ по-голяма от Масачузец, Делауеър и Род Айлънд взети заедно.

Дрейтън пътува до Ориса в източна Индия, за да се присъедини към лагера на Бхаве за няколко седмици. Всяка сутрин Бхаве и екип от 15-30 „конструктивни работници” тръгват на път още по тъмно в 2:30. След няколко часа те спират и наблюдават изгрева в пълна тишина. За Дрейтън тези разходи в свежата утрин били „наистина вълшебни”.

След това Бхаве и съмишлениците му продължавали към някое село. Приближавайки се към селото към тях от всички посоки се стичали тълпи от хора. На границата на селото местните водачи приветствали Бхаве, отвеждали го под арка от палмови листа и му предлагали „светлината на селото” (церемониална почит). След това Бхаве казвал тиха молитва само за децата. „Беше толкова тихо, че човек можеше да чуе и падането на карфица”, спомня си Дрейтън. „Никога не съм виждал толкова много деца – буквално хиляди – да се държат толкова смирено.”

След молитвата доброволците на Бхаве се разпръсквали в отделни групи и говорели с местните за даряването на земя.

В следобедната жега, седейки заедно с Бхаве на charpoy, малко легло или диван, Дрейтън разпитвал Бхаве за ненасилието. „Виноба бе много търпелив с мен и напасваше обясненията си към моето ниво на разбиране”, спомня си той.

Ясно е, че Бхаве е изключителен мислител. Но в сърцето си оставал скромен човек и жителите били поразени от неговата личност. „Той носеше в себе си някаква сила”, казва Дрейтън, макар тази дума според него да не е съвсем точна. „Той бе не само политически деец, но и успяваше да освободи мислите на хората, въздействайки им психологически. Той знаеше, че умее да достига до хората и да им помага да вземат важни житейски решения, най-вече като им служи за пример. И като всички истински водачи, той караше хората да се чувстват по-големи, а не по-малки. Изпитвам огромно уважение към него. Осъзнах неговата интелигентност на аналитично ниво. И в моите очи той беше жив светец.”

„Днес по-скоро бих гледал на него като на социален предприемач.”

Подобни творби

  • Все още няма други подобни творби

This entry was posted in За Обществото. Bookmark the permalink.

Comments are closed.