Огромна сила 5 (Как да променим света)

Как да променим света е книга за социално предприемачество на Дейвид Борнщейн.

Интересът на Дрейтън към Ганди, Кинг, Ашока и Бхаве постепенно се сливат в едно и към тях се добавят и нови елементи. Като студент в Харвард, Дрейтън има лекции при Дейвид МакКлилънд, който наскоро е публикувал знаковата си книга „Постигащото общество”, която освен всичко друго изследва и мотивацията и качествата на предприемачите.

МакКлилънд е психолог и според него човек действа воден от три основни мотива – стремеж към власт, стремеж към принадлежност и стремеж към постижения. Това, което най-много го интересува, е стремежът към постижения, който според него е тясно свързан с предприемачеството.

МакКлилънд открива, че хора, стремящи се най-силно към постижения много по-рядко от останалите се влияят от съвети за това какво да правят, как да мислят или в какво да вярват. Тя са”ориентирани към бъдещето и дългосрочни цели, дори и това да означава отказ от средносрочни удоволствия.” Тези хора рядко са конформисти и обикновено не се интересуват особено от общественото признание. Това, което ги интересува най-много в даден проблем, са фактите. Те предпочитат съветите на експерти пред тези на приятели. Не залагат на нещо несигурно. Всъщност са доста консервативни, когато става въпрос за игри на късмета и доста смели, когато победата зависи от личните умения, макар точно в тези игри доста да надценяват шанса си за успех. Повечето хора смятат предприемачите за любители на риска, но МакКлилънд открива, че в собствените им очи това изобщо не е така. Те обикновено приемат предизвикателства само когато смятат, че има приемлив шанс за успех и когато този успех зависи основно от уменията им. И противно на общоприетото МакКлилънд установява, че предприемачите са мотивирани най-вече от чувството за постигнат успех, а не от стремежа към пари. Печалбите били важни само защото давали на предприемача „доказателство” за личните му способности. Но истинското удоволствие за предприемачите идвало от това, че карали света да следва собствената им воля.
Дрейтън открива много свои черти в това описание.

След като завършва Харвард Дрейтън учи икономика, обществени финанси и история в Оксфорд, а след това се записва и в правното училище в Иейл, където основава Правни услуги Иейл, програма, която помага на студентите да работят съвместно със законодатели в шест щата, за да им съдействат в изготвянето на разумна социална политика. В най-добрите си години организацията включва една трета от студентите по право.

По това време в края на 60-те години Дрейтън преживява и поредица от лични загуби: майка му, Джоан, почива внезапно от рак; По-големият му братовчед Тортън, който е бил като негов втори баща, получава удар, който го прави почти неспособен да комуникира с околните; а в края на 1969г. Дрейтън прекъсва 9-годишна връзка с чехкиня, с която се запознава по време на едно свое пътуване в Източна Европа през 1960г. (Дрейтън смята, че след завземането на Чехословакия от Съветския съюз през 1968г. контактите му с жената и семейството й ще бъдат заплаха за тях.)

Дрейтън концентрира енергията и мислите си върху това, върху което има най-голям контрол: работата си. „Просто оставих всичко зад себе си”, каза ми той.

Подобни творби

  • Все още няма други подобни творби

This entry was posted in За Обществото. Bookmark the permalink.

Comments are closed.