Огромна сила 7 (Как да променим света)

Как да променим света е книга за социално предприемачество на Дейвид Борнщейн.

Според Дрейтън единственият начин да се промени политическата динамика, е като се направи борбата със замърсяването по-привлекателна за бизнеса от борбата срещу ЕРА. Един от начините да се постигне това, е като се дадат икономически стимули на управителите на фабриките и на инженерите – хората, които са в позицията да разработят и внедрят нови технологии за контрол на замърсяването. Предходната регулаторна система не само не е успяла да създаде подобни стимули, но дори е имала обратен ефект. „Последното нещо, което представителите на индустрията искаха, бе някой да открие нов, по-добър начин за контрол на замърсяването, защото тогава според закона всички те трябваше да го внедрят и съответно да си платят за това”, обяснява Дрейтън.

Не е задължително „балонът” да включва само една фабрика. В зависимост от това къде попадат замърсителите, „балонът” може да включва всички фабрики в щата, държавата или дори света. Парниковите газове, например, трябва да бъдат контролирани на световно ниво, затова се нуждаем от система, която насърчава хората да търсят начини за намаляване на емисиите, независимо в коя точка на земното кълбо се намират. Система, която позволява да кажем на една фабрика в Охайо да направи по-екологичен един бълващ пушек завод в Калкута или да опази горите в Хондурас в замяна на по-малки промени в самата фабрика, които биха й стрували десет пъти повече. Според Дрейтън, за да се случи това, е нужна стриктна регулаторна рамка, която дава свобода на пазарните механизми.

Има много предизвикателства, които трябва да бъдат преодолени, за да заработи тази идея. Преди всичко хората трябва да я приемат. Много защитници на околната среда открито се противопоставят на идеята да използват пазарни механизми за постигането на обществени цели. Най-ревностните природозащитници смятат, че правителството трябва да вземе предвид разходите за контрол на замърсяването. Много от служителите на ЕРА, работещи по програмата за контрол на замърсяването на въздуха, смятат, че „балонът” ще се окаже капан за големите производители, а хората, заети с прилагането на мерките, виждат в тях заплаха за бюджета на агенцията. Въпреки това през 1979г. „балонът: и търговията с емисии се превръщат в официална политика на САЩ. Брайън Кук, който описва тези борби в книгата си „Бюрократична политика и регулационна реформа: ЕРА и търговията с емисии”, разказва в подробности как Дрейтън, благодарение на своята упоритост, способността си да привлича съюзници и вниманието си към детайлите, успява да прокара своите идеи, да промени начина на работа на ЕРА и изгради една „стабилна основа”, която „трудно ще бъде разклатена”.

Но нещата не свършват до тук. През януари 1981г. след избора на президента Роналд Рейгън, Дрейтън напуска ЕРА. През август с него се свързва сенатор от републиканската партия, работещ за Сенатската комисия по околната среда, републиканец от Службата за управление на бюджета и служител на ЕРА. И тримата му съобщават, че администрацията на Рейгън планира да затвори ЕРА.

Администрацията предлага поредица от съкращения, които само за 20 месеца биха намалили бюджета на ЕРА с 2/3. Новият, назначен от Рейгън, администратор на ЕРА, Ан Горсуч, планира промени в личния състав, които ще доведат до уволняването, понижаването или преместването на 80% от служителите, което би унищожило изградената мрежа от взаимоотношения, която прави агенцията толкова ефективна. Подробностите са заровени дълбоко в дебел 3000 страници бюджетен план, който сенаторът тайно предоставя на Дрейтън, както и в документите, които служителите на ЕРА му дават.

Като бивш ръководител на отдела по планиране и разпределение на бюджета на ЕРА, Дрейтън знае какви ще са последствията от плана на администрацията на Рейгън. „Те на практика разбиваха основните процеси за вземане на решения”, обяснява той. „Не можеха да спечелят политическата битка, затова смятаха направо да сринат институцията. Бяха го измислили много добре. Законите са без значение, ако няма институция, която да следи за спазването им.”

Орязването на бюджета идва в момент, в който ЕРА се нуждае от повече, а не от по-малко средства, за да върши работата си. В края на 70-те години Конгреса приема поредица от нови закони за околната среда, които регулират изхвърлянето на токсични отпадъци. Работата на ЕРА на практика се удвоява. Под ръководството на Горсуч, обаче, работната обстановка в агенцията става толкова неприятна, че текучеството достига 32% на година.

„Разполагах с цялата тази информация”, спомня си Дрейтън. „Не обичам конфликтите. Борбата за защита на нещо не ме изпълва с ентусиазъм. Аз обичам да изграждам нови неща. Но бях прекарал голяма част от живота си в изграждането на тази институция, както на местно, така и на щатско и държавно ниво. А това, което правеха с нея не бе законно; беше напълно погрешно.”

Подобни творби

  • Все още няма други подобни творби

This entry was posted in За Обществото. Bookmark the permalink.

Comments are closed.