Огромна сила 8 (Как да променим света)

Как да променим света е книга за социално предприемачество на Дейвид Борнщейн.

Дрейтън се свързва с репортера на Ню Йорк Таймс, Филип Шабеков, който разказва за случващото се в статия, която излиза на първа страница на вестника. На следващия ден Вашингтон поуст също излиза със статия на първа страница. И постепенно нещата набират скорост. Дрейтън създава организация, наречена Спасете ЕРА и започва да изгражда мрежа от мениджъри по околната среда, които да му помогнат. Съставя комисия, която преглеждайки всички факти, установява силен спад на изпълнителните дела в Министерството на правосъдието, както и намаляване на доброволното спазване на закона. И двете са доказателство за това, че намаляването на бюджета на агенцията се отразява негативно върху околната среда.

Дългосрочните прогнози за влиянието на орязания бюджет не се отдават на журналистите, но Дрейтън доказва убедително, че ако нещата не се променят, през 1990г. американците ще бъдат изложени на два пъти по-голямо количество токсични вещества. През есента на 1981г. той прекарва по шест часа на ден в телефонни разговори д редактори, журналисти и природозащитници, предизвиквайки поредица от статии, които заливат цялата страна. Дори и индустриални списания, като Кемикъл уийк, признават опасността, като казват, че при липса на институция, която да налага спазването на закона, компаниите, които го нарушават ще получат конкурентно предимство пред тези, които го спазват на добра воля. Това би довело до повишаване на замърсяването и обществено недоволство. Дрейтън предупреждава и, че програмата на Рейгън и Гуруч би довела до „жесток ответен удар” от страна на ЕРА при бъдеща смяна на управлението, т.е. организацията може да стане още по-строга и враждебно настроена към бизнеса.

Дрейтън изпраща анализите на Спасете ЕРА на демократите, заедно с кратки стратегически доклади за това как могат да използват слабостите на администрацията на Рейгън по отношение на околната среда. По време на Октомврийския конгрес набързо е организирано изслушване по въпроса. След това през януари 1982г. при повторна среща на Конгреса Спасете ЕРА започва своята атака. „Планирахме седмица „да разбием достоверността им””, спомня си Дрейтън. Подготвят експозе за АВС нюз. Дрейтън се среща с Гари Трудо и за една седмица унищожението на ЕРА се превръща в обект на комикса Дуунсбъри. Дрейтън се среща и с Ръсел Трейн, който е бил ръководител на ЕРА от 1973 до 1977 и му показва списък с хора, които вече не работят в агенцията. Трейн пише отворено писмо със заглавие „Разрушаването на ЕРА” до редактора на Вашингтон поуст.

„Тази седмица бе истински катализатор”, спомня си Дрейтън. „Успяхме да обърнем общественото мнение в наша полза. След това вече повечето хора смятаха, че най-вероятно се случва нещо незаконно и нередно.”

След тайна среща по време на закуска, спомня си Дрейтън, един от съветниците на Рейгън споделя: „Политиците не ги е грижа за околната среда. Но не са и против нея. Те просто искат да направят най-добрия политически ход. Така, че просто трябва да им покажеш, че ще бъдат подложени на силен обществен натиск, ако не спрат.”
Дрейтън приема този съвет. През следващите три години веднага щом излезе бюджета на агенцията, Спасете ЕРА се заема с анализа му. Сдобива се с предварителни копия на данните, проучва ги, показва какво влияние ще имат те върху околната среда и се свързва с пресата. В крайна сметка Сенатът решава да прекрати допълнителните съкращение на бюджета на ЕРА. В същото време Конгресът разкрива сериозни злоупотреби с власт в рамките на агенцията и Горуч е принудена да подаде оставка. Това не може да се нарече победа: ЕРА е изгубила 1/3 от финансирането си (част от което е възстановено при управлението на Джордж Буш старши).

„Нанесоха на ЕРА огромни щети”, казва Дрейтън. „Но можеше да е и много по-зле.”

Според докладите, заложените в Акта за чист въздух от 1990г. процедури за търговия с емисии, до края на десетилетието вече са довели до значително намаление на замърсяването със серен диоксид, който е основната причина за киселинните дъждове. През 1997г. търговията с емисии вече се е превърнала в една от основните точки в протокола от Киото – водещата международна рамка за борба с глобалното затопляне. През юли 2003г. Европейският парламент се съгласява да постави началото на първия международен пазар за търговия с емисии, който ще регулира въглеродните емисии на 10 000 компании (отговорни за 46% от емисиите в ЕС). Пазарът, който ще бъде открит през януари 2005г., е крайъгълният камък в стратегията на ЕС за изпълнение на поетите според Протокола от Киото задължения (които включват намаление на емисиите с 8% през 2010 спрямо 1990). Очаква се пазарът за търговия с емисии да намали разходите за постигане на целите с 35%.

„Концепции, които Бил защитаваше още преди 25 години и които тогава се смятаха за радикални възгледи на природозащитниците, днес се приемат почти от всички, като най-правилният начин за контрол на замърсяването, обяснява Джоди Бернщайн, бивш директор на Бюрото за защита на потребителите към Държавната търговска комисия. „Бил имаше огромна сила, която промени политиката на правителството спрямо околната среда.”

След като се срещнах с Дрейтън се заинтересувах от „балона” и търговията с емисии. Изчетох много статии във вестници и списания, както и публикации в интернет. Открих стотици доклади по въпроса, но много малко от тях посочваха Дрейтън като инициатор и пръв защитник на идеята. Би било много лесно да се стигне до заключението, че търговията с емисии е била просто една от онези идеи „чието време е дошло”. Нямаше никаква информация за това, че за нея се е водила борба, която е била спечелена благодарение на настойчивостта на един необичайно решителен и изобретателен човек.

Подобни творби

  • Все още няма други подобни творби

This entry was posted in За Обществото. Bookmark the permalink.

Comments are closed.