Защо никой не ми е казвал за това досега? 2 (Как да променим света)

Как да променим света е книга за социално предприемачество на Дейвид Борнщейн.

Нещата се случват бавно.

„През първите пет години, спомня си Дрейтън, не можах да убедя нито една обществена фондация в САЩ да ни отпусне и един цент. Нищо. И не защото идеята беше лоша или аз не можех да я обясня правилно и завладяващо. Не беше и защото съм неизвестен. Току що бях напуснал администрацията на ЕРА и имах добра репутация. Просто никой не искаше да рискува да подкрепи идеята. Как можеха да изпускат такава възможност?

Същото се случва и с всеки един от нашите членове. Всеки път нещата се повтарят”

След това един октомврийски следобед на 1984г. Дрейтън получава неочаквано телефонно обаждане, с което го информират, че получава финансиране от Дружество МакАртър в размер на $200 000 в продължение на пет години. Номинацията е дошла от Уилям Голдън. „Беше последната седмица от кампанията Мондейл, което за мен бе много тежък и тъжен период”, спомня си Дрейтън. „Бях прекарал няколко години, работейки за Спасете ЕРА, опитвайки се да попреча на администрацията на Рейгън да срине всичко, което бяхме постигнали, а всичко показваше, че демократите нямат никакъв шанс на предстоящите избори. Тази новина дойде точно навреме.”

Малко след това Дрейтън си взема продължителна отпуска от МакКинзи и поема на път. Пътува по седем-осем месеца на година, прекарвайки по цели седмици в различни градове и села в Индия и Индонезия, интервюирайки кандидати, изграждайки мрежа от номиниращи и развивайки надежден „процес за намиране и избор” на социални предприемачи.

Дрейтън особено много държи на качеството и е склонен да работи по-бавно, за да се увери, че е намерил подходящите хора. „Дълго време имахме малко на брой и не много високо платени служители и се разраствахме доста бавно”, спомня си Джулиан Филипс, член на управителния съвет. „И ако човек не познаваше Бил, можеше да реши, че това завинаги ще си остане едно незначително начинание с не особено голям успех.”

Но още от самото начало Дрейтън изглежда вярва повече във визията си, отколкото в реално случващото се. Поне така му се струва на Майкъл Нортроп, 26-годишен младеж, завършил Оринстън, който Дрейтън наема през 1985г. да ръководи дейността на Ашока във Вашингтон. Нортън току що е напуснал работата си като финансов анализатор, на която се е задържал в продължение на две години. Той е пленен от ентусиазма на Дрейтън и се съгласява да го придружи. По това време във Вашингтон за Ашока работят само няколко доброволци и целия им годишен бюджет възлиза на $200 000. Към края на 1985г. Ашока е избрала само 36 члена.

Нортроп скоро открива, че Дрейтън успява да създаде впечатлението, че зад идеите му стои цяла армия от съмишленици, макар реално да разполага само с малка групичка пешаци. Подобно на много други предприемачи, самата сила на неговата вяра в идеите му неизбежно завладява и околните. Що се отнася до намирането на нови контакти и потенциални източници на финансиране, той прилича на „магьосник, който вади зайчета от шапката си”. Но Ашока отчаяно се нуждае от по-добра организация във Вашингтон, която да застане зад гърба му. Затова Нортроп се фокусира върху системите. Работи по набирането на финансиране, допълва базата данни на членовете, създава бюджетни инструменти и с малкото средства, с които разполага, изгражда истински екип. Към него се присъединява Мириам Парел, бразилка, учила бизнес мениджмънт и civil engineering; и Майкъл Галагър, приятел на приятел, завършил културна антропология и току що завърнал се от Камерун, където е бил благодарение на стипендия от Ротари.

За Нортроп работата с Дрейтън е едновременно вълнуваща и мъчителна. Дрейтън е необикновено изобретателен и е склонен да предоставя на младите си служители висока отговорност, но също така е и голям перфекционист и безкрайно упорит. Изключително стриктен е и относно спазването на бюджета на Ашока. При така широко разпространеното разхищение на международни помощи, Дрейтън изключително много държи на пестеливостта.
Затова, когато Нортроп му казва, че иска да купи компютри, Дрейтън го пита защо пишещите машини не вършат работа. Когато пък някой му поиска по-нова копирна машина, задължително се изисква той да предостави и анализ на разходите и ползите.

Подобни дребни дразнещи неща не липсват, но в края на краищата Нортроп не се отказва, защото вярва, че Дрейтън „наистина е разработил методология, която може да намери най-ценните човешки ресурси, съществуващи по света.” И Нортроп не може да измисли по-добър начин да допринесе за бъдещето на планетата, от това да помогне за развитието и институционализирането на тази система.

Подобни творби

  • Все още няма други подобни творби

This entry was posted in За Обществото. Bookmark the permalink.

Comments are closed.