Огромна сила 2 (Как да променим света)

Как да променим света е книга за социално предприемачество на Дейвид Борнщейн.

С годините Дрейтън стига до извода, че най-голямото прозрение на Ганди е, че още в началото на 20-ти век той е предвидил възникването на една нова етика, основана не на правилата, а на емпатията. Това е била необходима промяна в един непрекъснато усложняващ се обществен порядък. В миналото, когато хората живеели в хомогенни общности и рядко пътували далеч от родните си места, етиката, основана на правилата, била адекватна на условията и можела да ръководи човешките взаимоотношения. Но светът станал твърде забързан и взаимосвързан. Имало твърде много взаимодействия, за които правилата били остарели, а различните системи от вярвания се противопоставяли една на друга. Новите условия изисквали хората да станат по-етични и самоуправляващи се: да умеят да се поставят на мястото на другите. Онези, които не умеят да се справят в ситуация на променящи се правила или не могат да овладеят емпатията, се оказват неспособни да действат етично и разумно. Дрейтън е сигурен, че те се окажат отхвърлени от обществото и маргинализирани.

Ганди не е бил отговорен за тези промени, но ги е виждал. „Била е истинска егалитарна трансформация. Емпатията се е превърнала в една нова сила”, добавя Дрейтън. „И Ганди е изградил политическите инструменти, чрез които тази нова обществена сила се превръща и в политическа. Осъзнал е, че това, което трябва да направи е да накара хората да признаят, че не се отнасят към всички, като към равни. Ако веднъж постигне това, тези хора няма да могат просто да продължат да действат по същия начин и да се гордеят със себе си.”
Как го е постигнал?

През 1930г. Ганди организира т.нар. Поход на солта, който може би най-ясно представя неговата стратегия в действие. Привидната цел на похода е протест срещу таксите върху солта и британският закон, който забранява на индийците сами да си произвеждат сол. Планът е Ганди да измине 241 мили до морето, за да си вземе сол от естествените находища – нещо, което е незаконно и би довело до неговия арест. Ганди знае, че данъците върху солта са силно мразени от местните хора още от времето на Могул.

„Като си представиш какво е направил, направо настръхваш”, обяснява Дрейтън. „Било е незаконно пресата да отразява случващото се, но разбира се всички в Индия са знаели за него и с всеки изминал ден напрежението е нараствало. Разбира се накрая братанците го арестували, но освен него били задържани и огромен брой други хора (над 60 000) само за това, че сами са си направили сол. В находищата на сол в Бомбай на вълни пристигали големи групи от работници и всички били посрещани с удари по главите и раменете с метални бухалки.

Представете си само звука от тъпите удари по незащитените тела на работниците. Те падали на земята, но след тях идвали нови и нови. Жените помагали на падналите да се изправят, а след тях пристигала следващата вълна. Това била една невероятна демонстрация на самоконтрол, сила и ненасилие. Те се изправили пред британците и пред целия свят и поставили под въпрос неговия морал. Това е част от процеса на самоосъзнаване на индийците, за да могат те да разберат, че не стоят по-ниско от другите. Точно обратното. Не, че стоят по-високо, а че демонстрират по-висока етика. Това всъщност е универсална човешка етика, но от историческа гледна точка, тя винаги е била особено характерна за индийското общество. Тези действия казвали на британците „Това е етика, в която вие като едно общество, изградено върху закони, вярвате.” Нека действията ви отговарят на вярванията ви.”

Подобни творби

  • Все още няма други подобни творби

This entry was posted in За Обществото. Bookmark the permalink.

Comments are closed.