Десет-девет-осем-линия за деца! 6 (Как да променим света)

Как да променим света е книга за социално предприемачество на Дейвид Борнщейн.

Телефоните на Линия за деца се намират в организации с 24-часови приюти за спешни случаи. Ръководител на един от тези приюти в Бомбай, намиращ се до ЖП гарата Дадар, е организацията Младежи за единство и доброволчество (YUVA). Във фоайето на приюта на YUVA има бюро с няколко телефона. При посещението си в приюта се запознах с част от членовете на екипа – Рави Саксена, Самир Сабу Шеик и Рупеш Кумар.

Рави, който бе на 19 години, бе избягал от град Бопал още докато е бил на десет. „Когато се разболеех, нямаше кой да ми помогне или да ме заведе до болницата”, каза ми той. „Чрез тази организация съм помогнал на над 300 деца.” 20-годишният Самир се изгубва, когато е на шест и заживява на улицата, докато не го настаняват в държавен приют три години по-късно. А Рупеш, който днес е на 18, избягва от дома си в Бихар като 10-годишен, за да се спаси от пристрастения си към алкохола баща. И тримата учат, за да вземат изпитите си за десети клас. Благодарение на Линия за деца печелят по $30-$40 на месец.

Членовете на екипа работят на 8-часови смени. Всички са поемали стотици обаждания и могат да разкажат безброй драматични истории. Един от разказите на Рави е особено трогателен.

„Някакви момчета се обадиха на Линия за деца”, разказва той. „Казаха „Има едно малко момиче на гарата. Стои само без абсолютно никакви дрехи. Някой я е залял с гореща вода. Има изгаряния по гърдите, стомаха и краката.”

Един от доброволците на Линия за деца отиде на гарата, за да заведе момичето в болница. Но когато пристигнал, към него се приближил пиян мъж и казал, че е неин баща. Оказа се, че е просто някакъв непознат, живеещ на гарата. Искал е да я използва, за да проси. Полицията искала да му предаде момичето.

Наложи се да отидем до полицейския участък и да спорим с часове, опитвайки се да обясним, че полицаят не може просто ей така да му даде детето. Тя се нуждаеше от медицински грижи, а мъжът очевидно бе пиян. Накрая се предадоха и позволиха да я заведем в болница, за да се погрижат за изгарянията й. Линията за деца подаде иск до съда, да обявят момичето за изоставено, за да може да бъде осиновено. Сега тя живее в детски институт. Нужна е около година, за да може да бъде осиновена. Но тя е още малка, така че това няма да е трудно. Не знаеше дори и името си. Нарекохме я Сеема.”

Подобни творби

  • Все още няма други подобни творби

This entry was posted in За Обществото. Bookmark the permalink.

Comments are closed.