Десет-девет-осем-линия за деца! 7 (Как да променим света)

Как да променим света е книга за социално предприемачество на Дейвид Борнщейн.

През първата година от съществуването си Линия за деца регистрира 6618 обаждания. Над 70% от тях идват от деца или младежи. Много от децата се обаждат просто за да поговорят, пеят песни, задават въпроси, споделят чувства, а нерядко и обиди. Възможността за безплатно телефонно обаждане сама по себе си е достатъчно привлекателна.

„Услугата е за тях”, припомня постоянно Джеро. „Те ни проверяват.”

858 от обажданията са с молба за помощ при спешни случаи: здравословни проблеми, нужда от подслон, насилие, издирване на изчезнали деца, защита от полицията. Над половината от тези обаждания идват между 17:00 и 10:00, когато повечето детски агенции са затворени. „Мислех, че ще имаме много обаждания, свързани с насилие от страна на полицията”, спомня си Джеро. „Но момчетата ми казаха: „Не, ще получавате много обаждания, свързани със здравни проблеми.” Не бяхме подготвени за това.”

В началото обажданията идват от деца, живеещи на улицата. След известно време Линия за деца започва да получава обаждания и от загрижени възрастни и деца, работещи като прислужници в по-заможни домове. „Не исках да се превръщаме в услуга за средната класа”, спомня си Джеро. Исках да продължим да помагаме само на децата от улицата. Но след това загрижени възрастни ни съобщиха за два случая на детски труд. Единият се отнасяше за момиче на име Сарита, което е било бито. Имаше следи от изгаряния от цигари по цялото си тяло. Стана ни ясно, че хората често стават свидетели на насилие, но се правят, че не го забелязват, защото не знаят към кого да се обърнат или защото не искат да се занимават с полицията. Разбрах, че е нужно да разпространим информация за нашите услуги сред по-голяма част от обществото.”

Първата година е изцяло свързана с правенето на грешки и коригирането им, откриването на пропуски и запълването им. Членовете на екипа срещат трудности с локализирането на обаждащите се, затова е въведена система от стандартни въпроси, като отбелязване на точното време на обаждането, определени забележителности в околността и дори какви дрехи носи детето. Доброволците са екипирани с жълти тениски и шапки.

След като получават гневни обаждания за трудности при свързването с телефон 1098 и липса на съдействие от страна на концесионери на улични телефони, Линия за деца набира доброволци, които да тестват уличните телефони из целия град. Отдела по телекомуникации изпраща специални писма до всички отговорници за уличните телефони, уведомявайки ги, че са длъжни да позволяват на децата да се обаждат на 1098 по всяко време.

Членове на екипа, които срещат трудности в спечелването на доверието на избягалите деца, преминават специално обучение от социални работници за по-добри комуникационни умения.

Всеки месец децата са поканени в „открития дом” на Линия за деца, за да научат повече за услугата и да предложат подобрения. Случай след случай линията наистина заработва все по-добре.

Мегана Савант, първата ученичка на Джеро, която става официален служител на Линия за деца, си спомня за една промяна в политиката им, въведена след смъртта на едно 18-годишно дете. „Приехме обаждане от дете, болно от туберкулоза”, обяснява тя. „Член на екипа отиде при него, за да го заведе до болницата. Но то каза „Не искам да ме приемат в болницата. Ще се оправя. Ако имам нужда от помощ, ще ви се обадя отново.” Затова членът на нашия екип, който бе отишъл на място, оставил детето на мира. И след три-четити дена момчето почина.

Приятелите му, които и преди това често ни звъняха, започнаха да ни се обаждат и да ни обиждат. Разправяха на всички, че Линия за деца е една безполезна организация. Затова се върнахме отново на мястото, където е било оставено болното дете. Приятелите му бяха много ядосани. Казаха „Не искаме да имаме нищо общо с Линия за деца.” Извинихме се и им казахме, че сме допуснали грешка. Помолихме момчетата да ни кажат какво според тях е трябвало да направим. Все още бяха много ядосани. Но след като се успокоиха дадоха следното предложение: „Ако някой каже, че не иска да влезе в болница или в приют, трябва да кажете на нас, на приятелите му. Да ни информирате, че сте го оставили на улицата.”

Решихме, че това е добро предложение”, добави Савант. „И сега то е част от нашата политика.”

Подобни творби

  • Все още няма други подобни творби

This entry was posted in За Обществото. Bookmark the permalink.

Comments are closed.