Десет-девет-осем-линия за деца! 9 (Как да променим света)

Как да променим света е книга за социално предприемачество на Дейвид Борнщейн.

През ноември 1997г. Джеро си взема неплатен отпуск от TISS, за да се отдаде изцяло на Линия за деца. Планът й е да създаде национална система за защита на децата. Скоро след това е избрана за член на Ашока.

През февруари 1998г. тя пише писмо до Ананд Бордиа, секретар на индийското Министерство на социалната справедливост, предлагайки правителството да помогне за разширяване на дейността на Линия за деца към други градове. „Още от самото начало си представях Линия за деца като национална организация”, обяснява Джеро. „Знаех, че за целта ни е нужно и участието на правителството. Но първо трябваше да им покажем как работи системата. И за целта се нуждаехме от документация и статистика.”

През юни същата година, Линия за деца организира съвместно с правителството среща, на която са поканени 117 души от 29 града, които заедно да обсъдят потенциала за разпространение на услугите. По това време Линия за деца вече са поели 14 000 обаждания. Осигурили са директна помощ за 3505 деца, включително медицински услуги (2126 случая), приют (988), информация и пренасочване към други агенции (249), репатриране (49), емоционална подкрепа (39), защита от полицейско насилие (30), защита от насилие (23).

Правителството имало силен мотив да подкрепи Линия за деца. Организацията вършела много от нещата, с които се било ангажирало самото то, ратифицирайки през 1992 конвенцията на ООН за Правата на децата. Част от тези неща включвали осигуряване на децата на достъп до образование, правни услуги, подслон и образование. Линия за деца имала и всички характеристики на една НПО от 21 век. Била интегрирана и децентрализирана. Обединявала технологии и човешки умения. Свързвала правителството, бизнеса и гражданите, за да постигне максимална ефективност. И най-хубавото, всичко това не било много скъпи. Не били нужни почти никакви материални ресурси. Почти всичко, от което се нуждаела Линия за деца, вече било налице. Същността на организацията се състояла в превръщането на целия град в един добре работещ екип.
Защо да не стане същото и с цялата страна?

Към края на срещата Ананд Бордиа и негов колега, А.П. Сингх, заместник министър в Министерството на социалната справедливост се съгласил услугата да бъде разпространена в още десет града. Месец по-късно Манека Ганди, индийският министър на социалната справедливост, заявила, че до 2002г. иска да види Линия за деца работеща във всеки индийски град с население над един милион души (23 града).

Нужни са само няколко дена за съставяне на генерален план за национално разширение. Линия за деца ще работи като франчайз с децентрализирано управление ,но с единен имидж, стандарти и процедури на работа. Ще си остане безплатна, национална услуга, работеща 24-часа в денонощието. Името „Линия за деца” винаги ще се изписва на английски и ще се превежда фонетично на местния език. (В Индия има 18 официално признати езика). Логото и телефонният номер ще са едни и същи навсякъде.

Всеки град ще си избере организация въз основа на местните особености, но отговаряща на общата структура: Централна организация, изявенa академичнa институция, като TISS, която ще улеснява дейността, ще води документацията, ще осигурява обучения и подкрепа; Сътрудничещи организации, като YUVA, приютът, където се срещнах с Ражи, Сами и Рупеш, които ще отговарят на обажданията; Помощни организации, които ще проследяват развитието на случаите и Ресурсни организации, които ще се грижат за дългосрочните нужди.

Всеки град ще има по един координатор на Линия за деца. Правителството ще отпуска грантове на партньорите на Линия за деца, които ще служат за осигуряване на заплащане на социалните работници и членовете на екипи, работещи за линията. Всяка организация ще трябва и сама да набира финансиране за Линия за деца. Франчайзите ще получават обучение и рекламни материали, база данни за проследяване на обажданията (в период на разработка) и първоначално едногодишно финансиране за извънболнични медицински услуги за деца.

За да избегне конфликти с власите, Джеро решава, че Линия за деца няма да започва работа в даден град, докато не се сдобие с писмено потвърден ангажимент за сътрудничество от страна на полицейския комисар и висши здравни служители в града. Освен това ще бъде задължително във всеки град да се изгради Консултативен съвет, съставен от висши представители на полицията и здравните институции, Съвета за благоденствие на младежта, Отдела по телекомуникации и други важни агенции.

Според друга политика, въведена от Джеро, всяка бизнес организация, която публично желае да се обвърже с Линия за деца на национално ниво, трябва изцяло да се посвети на това партньорство. От нея ще се изисква да сподели своя бизнес опит и да оказва всякакъв вид подкрепа, а не само да пише чекове.

На национално ниво Линия за деца ще има централен офис в Бомбай, който ще отговаря за разширение, ще налага спазването на стандартите, ще отчита резултатите, ще разпределя финансирането и ще лобира за по-добри здравни услуги.

Подобни творби

  • Все още няма други подобни творби

This entry was posted in За Обществото. Bookmark the permalink.

Comments are closed.