Десет-девет-осем-линия за деца! 10 (Как да променим света)

Как да променим света е книга за социално предприемачество на Дейвид Борнщейн.

Днес централата на Фондация Линия за деца Индия се намира в жълта училищна сграда в центъра на Бомбай и представлява една класна стая, претъпкана със стари матраци, настолни игри и група подивели деца. „Офисът ни буквално прилича на лудница”, каза ми Джеро след края на конференцията на плажа. „Трябва да те предупредя. Хората направо ще се нахвърлят отгоре ти. Имаме три деца, които дишат изпарения от лепило. Казваме им да не го правят, но не ни слушат. Поне идват при нас, иначе щяха да се занимават само с това по осем часа на ден.”
Секунди след влизането ни в офиса Джеро вече е превключила на работен режим. Сяда направо на пода с кръстосани крака и поема един от двата телефона. Малко момче се покатерва в скута й и тя го обвива с ръка. От време на време – като например когато се обажда секретаря на Министерството на социалната справедливост – тя слага пръст на устата си и прошепва „шшш”, но жестът и няма никакъв видим ефект върху нивото на шума в стаята.

Съседната стая представлява тих, блестящ от чистота офис, климатизиран и оборудван с вързани в мрежа компютри, предоставени от Консултантски услуги Тата. Но Джеро предпочита лудницата. „Мисля, че този офис ти дава представа за това какво реално представлява Линия за деца”, казва Джеро. „Всичко работи, независимо как изглежда отстрани.”

Мегана Савант тества новата компютъризирана система за проследяване на обажданията ChildNet. Пракаш Фернандес, седнал с кръстосани крака върху стар матрак, разработва план за разширение. И двамата са ученици на Джеро от TISS. На пода, също с дете в скута, седи Неелам Кевалрамани, градски координатор за Линия за деца Бомбай, който преглежда доклад за едно от обажданията. Попитах Неелам как е дошла в Линия за деца. „Работех в Индо-американското дружество, като съветник на студенти, желаещи да продължат висшето си образование в чужбина. Стандартна работа от 9 до 5; в прекрасна обстановка”, разказва тя. „При нас идваха най-вече богати, разглезени деца. И си мислех: „Наистина ли се нуждаят от мен тези хора?” Осъзнах, че не съм особено доволна от живота си. И си казах „Неелам, ти не си направена за това.” Един учител ме насочи към Линия за деца. Дойдох тук и видях как децата се забавляват. Видях доброволците. И веднага бях пленена.”

Подобни творби

  • Все още няма други подобни творби

This entry was posted in За Обществото. Bookmark the permalink.

Comments are closed.