Десет-девет-осем-линия за деца! 11 (Как да променим света)

Как да променим света е книга за социално предприемачество на Дейвид Борнщейн.

Шест месеца след семинара през юни 1998г. Линия за деца вече е обхванала Делхи, Нагпур, Хидерабад и Калкута. Използвайки контактите си сред бизнес средите в Бомбай, Джеро привлича различни корпоративни партньори, включително рекламната агенция Ogilvy and Mather, която помага на Линия за деца да си създаде национален имидж и да организира рекламна кампания.

Във всеки нов град нещата стартират по един и същи начин. Местните организации се срещат неформално. С помощта на екип от Линия за деца, те съставят основна работна група. След това се оформя Консултативен съвет. Работната група провежда оценка на нуждите и приложимостта на идеите на Линия за деца и съставя списък с наличните ресурси. След консултации със съвета, местните НПО решават кой ще обслужва телефоните и кой ще отговаря за проследяване на случаите.

Централният офис наблюдава всички партньорски агенции, което е от ключово значение. „В началото в Бомбай работехме с всякакви организации”, обяснява Джеро. „Но направихме много грешки.” Налага се един от офисите на Линия за деца да бъде затворен заради корупция. Друга агенция е изключена от мрежата, защото отказва да подслонява деца инвалиди. Други организации пък не отговарят на стандартите на Линия за деца. „Сега първото нещо, което търсим в организациите е мотивация и ангажираност.”, добавя Джеро. „Уверяваме се, че организацията е ориентирана към преодоляване на кризите и спазване на правата на децата. Предпочитаме наскоро създадени организации, които се самоиздържат и вече работят по различни въпроси, свързани с благоденствието на децата. Не искаме да изграждаме нещо изцяло ново, от нулата.”

Паракаш Фернандес, който поема голяма част от подготовката за стартиране на Линия за деца в нови градове, добавя: „При партньорските агенции, първия въпрос, който си задаваме е дали услугите им са безплатни за деца и дали се отзовават и откликват. Говорим със служителите им. Много рядко преглеждаме докладите им, защото на хартия могат да напишат каквото си искат. А ние искаме да знаем как работят реално. Какъв е процесът им на работа? Какви са политиките им? Дали са гъвкави? Дали биха приели дете в два през нощта? Какво ще направят ако детето няма никакви документи за самоличност?”

След като структурата вече е изградена, телефоните се активират и свързват се операторите на улични телефони из целия град. След като местните хора натрупат двуседмичен опит в поемането на телефонни обаждания, при тях идва служител от националния офис, който провежда десетдневно обучение. Ако всичко е наред два или три месеца по-късно местният франчайз свиква пресконференция и стартира кампания за повишаване на информираността. Националният офис внимателно следи дейността на франчайзите в продължение на няколко месеца, а след това прави само изненадващи проверки.

Винаги има проблеми. Най-често срещаният е местната организация да си припише всички заслуги за Линия за деца. „В неправителствения сектор много хора, особено на по-високи длъжности, не харесват партньорствата”, обяснява Джеро. „Основаната ми задача е да направя така, че всички да почувстват Линия за деца като своя.”
До пролетта на 1999г. Линия за деца е стартирана в Калкута и Мадрас, а същевременно тече подготовка за пускане на номер 1098 и в Патна. Начална подготовка е започнала и в Бхопал, Бхубанешвар, Каликут, Коимбатор, Гувахати, Гвалиор, Джайпур, Лукнов, Панджим, Пуне, Трижандрум и Варанаси (за една година Джеро и колегите й посещават 19 града).

Но възниква малък проблем с правителството: за шест месеца е получен само един чек. „Беше сериозна криза”, спомня си Джеро. „В продължение на година нямахме почти никакво финансиране от страна на правителството. Свалям шапка на НПО, с които работим. Оцеляхме само защото бяхме изпрали стабилни партньори. Дори и когато нямаше пари те можеха да продължат с изпълнението на проекта. Продължавахме да поддържаме контакт, казвайки си „всички сме заедно в това…””

Подобни творби

  • Все още няма други подобни творби

This entry was posted in За Обществото. Bookmark the permalink.

Comments are closed.